Роберта Мецола – новият стар председател на Европейския парламент

Най-младият председател на Европейския парламент (ЕП), избиран някога. Първият гражданин на Малта на този пост. Една от първите жени малтийски евродепутати. Третата жена председател на Европарламента. Юристка, специализирала европейското право. Съпруга и майка на четирима синове.
Така накратко може да бъде описана Роберта Мецола - новият стар председател на Европейския парламент, която днес получи втори мандат на този пост. За нея гласуваха 562 евродепутати от 720-местния парламент. Неин конкурент за председателското място бе Ирене Монтеро (Левицата, Испания). 
Коя е Роберта?
Роберта Мецола е родена през 1979 година в Малта. По професия е юрист, специализирана в областта на европейското право и политика. Завършила е обмен по програма "Еразъм" във Франция и се е дипломирала в Университета на Малта и Колежа на Европа в Брюж.
В студентските си години тя води активна кампания за членството на Малта в ЕС и участва активно в различни организации. В периода 2002-2003 г., когато е на 23 години, е генерален секретар на студентската организация "Европейски демократи". През 2004 година се явява на евроизборите, събира 5 025 гласа, но не е избрана. Между 2004 и 2012 г. работи в постоянното представителство на Малта към Европейския съюз. През 2012 г. става правен съветник в екипа на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън.
Роберта Мецола е омъжена за финландския политик Уко Мецола. Политиката е това, което ги събира двамата: запознават се в Малта през 1999 година на студентско събитие, както разказват те пред „Таймс ъв Малта“ (Times of Malta). 
Роберта и Уко имат четирима синове, родени през 2007, 2008, 2011 и 2017 г.
Като членове на Европейската народна партия (ЕНП) двамата се кандидатират на изборите за Европейски парламент през 2009 г., като стават първата семейна двойка, участвала в едни и същи избори за Европейски парламент от две различни държави членки. „Не успя да се получи. Няма значение. Обичам те“, текства Уко на Роберта вечерта след изборите, пише финландската преса.
Успехът идва при Роберта четири години по-късно: на евроизборите през 2013 година.
Най-младият председател на Европапрамента, избиран някога
Роберта Мецола  бе избрана за първи път за член на Европейския парламент през 2013 г., като става една от първите жени - членове на Европейския парламент от Малта. Мецола е преизбрана през 2014 г. и след това отново през 2019 г., сочи официалната й биография на сайта на ЕП.
Тя стана първи заместник-председател на ЕП през ноември 2020 г. и беше изпълняващ длъжността председател на Парламента, след като предишният председател Давид Сасоли почина. На 18 януари 2022 г. евродепутатите избраха с 458 гласа още на първия тур Роберта Мецола за председател на Европейския парламент до изборите през юни 2024 г. Така тя стана третата жена председател на Европейския парламент след Симон Вейл (1979-1982 г.) и Никол Фонтен (1999- 2002 г.).
„Искам хората да си възвърнат вярата и ентусиазма за нашия проект“, бяха първите думи на Мецола след избирането й. Тя се обяви за отпор на антиевропейския наратив, „който се налага толкова лесно и бързо“. „Дезинформацията, допълнително засилена по време на пандемията, подхранва цинизма и евтините решения на национализма, авторитаризма, протекционизма и изолационизма“, добави тя.
Мандат с предизвикателства 
Ковид, войната в Украйна и корупционният скандал в Европарламента - това са само част от предизвикателствата, които белязаха първия мандат на Роберта Мецола като председател на ЕП.
"В политиката съм, за да се боря с корупцията, това е изпитание за нашите ценности. Няма да има безнаказаност. Няма да има замитане под килима", каза Роберта Мецола в разгара на корупционния скандал в Европарламента през 2022 година. „Европа не е за продан, корумпираните ще получат цялата тежест на закона", изтъкна тя.
Очаква се вторият мандат на Роберта Мецола, който е две години и половина, да не е по-лесен, тъй като ще председателства Европарламент с по-силно отпреди представяне на десните сили и повече евроскептичните националисти.