Управлението на Башар Асад в Сирия, продължило 24 години, приключи внезапно през декември 2024 г. след светкавично настъпление на бунтовнически сили, възползвали се от това, че Русия и Иран, които го подкрепяха през годините на гражданската война, бяха ангажирани с други конфликти, предаде Ройтерс.
Той избяга в Москва, с което сложи край на над половинвековното управление с железен юмрук на своето семейство и започна нова глава в историята на Сирия.
Историческият обрат беше подчертан днес, когато съд в Дамаск го осъди задочно на смърт за престъпления, включително убийства, произволни арести и изтезания по време на годините, докато беше на власт.
Асад стана президент през 2000 г. след смъртта на баща си Хафез Асад.
Управлението му, белязано в първите години от войната в Ирак и кризата в Ливан, продължава да се свързва най-вече с гражданската война, избухнала след Арабската пролет през 2011 г. Тогава сирийци излязоха по улиците с искания за демокрация, но бяха посрещнати със смъртоносна сила.
Асад използва цялата мощ на сирийската армия срещу противниците си в опит да потуши бунта, вдъхновен от Арабската пролет, която свали управляващите в Египет и Тунис.
Разследвания на Организацията за забрана на химическите оръжия и на ООН стигнаха до заключението, че правителствени сили под негово командване са използвали хлор и нервнопаралитичния газ зарин при атаки срещу контролирани от бунтовниците райони по време на войната.
След една от газовите атаки през 2018 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп нарече Асад "животно". Сирийските власти отричаха употребата на химически оръжия, които по време на конфликта убиха и раниха хиляди хора.
Безпощадният му подход към борбата с бунтовниците, включително обсадни тактики, определени от следователи на ООН като "средновековни", често беше сравняван с начина, по който баща му разгроми ислямистки бунтовници през 80-те години на миналия век.
В защита на действията си Асад се сравняваше с хирург, който разрязва рана, за да я лекува. "Казваме ли му: "Ръцете ти са в кръв"? Или му благодарим, че е спасил пациента?", попита той в изявление пред парламента през 2012 г.
Стотици хиляди хора загинаха във войната, цели градове бяха разрушени, а над една четвърт от населението напусна страната.
Разпадаща се армия
Още в първите години на конфликта властта му изглеждаше разклатена, тъй като големи части от Сирия преминаха под контрола на бунтовници, част от които бяха подкрепяни от Турция, арабски държави от Персийския залив и САЩ.
През 2012 г. шиитски милиции, подкрепяни от Иран, започнаха да пристигат в Сирия, за да се сражават на негова страна и да укрепят контрола му над Дамаск. Намесата на руската авиация през 2015 г. позволи на Асад да премине в настъпление и да си върне по-голямата част от страната.
Той надживя в политически план много от чуждестранните лидери, които в началото на конфликта смятаха падането му за неизбежно.
Но зависимостта му от Москва и Техеран за военна подкрепа, както и фактът, че части от Сирия оставаха извън контрола му, правеха управлението му несигурно. В края на 2024 г. бунтовниците се възползваха от момента, когато Иран беше отслабен от конфликта си с Израел, а Русия беше ангажирана с войната в Украйна.
Деморализираната сирийска армия се разпадна, докато бунтовниците, водени от ислямистката групировка "Хаят Тахрир аш Шам" на президента Ахмед аш Шараа, настъпваха към Дамаск. Асад напусна столицата, като първо отиде в руска военновъздушна база в Латакия, а след това беше евакуиран в Москва на 8 декември 2024 г.
"Държавна машина на смъртта"
Освободени затворници от печално известните сирийски затвори разказаха за изтезанията и насилието, на които са били подложени. Международен прокурор по военни престъпления, посетил Сирия след падането на Асад, заяви, че доказателствата от масови гробове разкриват съществуването на "държавна машина на смъртта". По думите му управляваната от Асад държава е провеждала организирани убийства, сравними с тези в нацистка Германия.
През октомври 2025 г. Ройтерс разкри, че сирийското правителство тайно е преместило хиляди тела в пустинен район източно от Дамаск, за да прикрие доказателства за извършени зверства.
От самото начало на конфликта Асад го представяше като международен заговор срещу държава, противопоставяща се на САЩ и техните съюзници в Близкия изток, особено Израел. Той определяше бунтовниците като подкрепяни отвън ислямистки екстремисти, които без чужда помощ биха били лесно победени. Асад отхвърляше и тезата за съществуването на умерена сирийска опозиция.
След като Аш Шараа, бивш командир на "Ал Каида", завзе властта в Дамаск, Асад публикува писмено изявление, в което заяви, че "държавата е попаднала в ръцете на тероризма".
Варелни бомби
Асад произхожда от сирийското алауитско малцинство, религиозна общност, произлизаща от шиитския ислям и традиционно съсредоточена по крайбрежието на страната.
Заедно с президентския пост той наследи и ръководството на сирийския клон на партията "Баас", панарабско националистическо движение, създадено през 40-те години на миналия век.
Публично Асад продължаваше да представя Сирия като бастион на светския арабски национализъм, въпреки че конфликтът придобиваше все по-междурелигиозен характер, противопоставяйки управляваната от алауити държава и нейния шиитски покровител Иран на бунтовници от сунитското мнозинство, подкрепяни от сунитски държави.
Употребата на химически оръжия срещу райони, контролирани от бунтовниците, беше сред най-мащабните случаи на използване на бойни отровни вещества след Първата световна война.
Най-смъртоносната подобна атака беше извършена през 2013 г. в контролирана от бунтовниците Гута. При нападението със зарин загинаха стотици хора. То не предизвика военен отговор от страна на Запада. Заплахата от американски ракетен удар беше избегната, след като Москва посредничи за споразумение сирийските химически оръжия да бъдат унищожени до следващата година.
След друга атака със зарин през 2017 г. Тръмп нареди ракетен удар по сирийска военновъздушна база.
По-рано същата година преходното ръководство, дошло на власт след свалянето на Асад, съобщи, че е открило останки от тайна програма за химически оръжия, включително суровини и снаряди, подобни на използваните при смъртоносните газови атаки по време на войната.
Асад постоянно отричаше твърденията, че държавата е отговорна за тях. В един от случаите той дори обвини международния орган за контрол върху химическите оръжия, че е изфабрикувал доклад за употреба на хлор по нареждане на Вашингтон, следвайки по-широка линия на отхвърляне на обвиненията в бруталност срещу държавата.
В интервю за Би Би Си през 2015 г. той сякаш омаловажи обвиненията, че армията използва варелни бомби - варели пълни с експлозиви и причиняващи безразборни разрушения - като заяви: "Не съм чувал армията да използва варели. Или може би тенджери."
Когато от Сирия бяха изнесени десетки хиляди снимки, показващи жестоки изтезания на задържани от властите хора, Асад ги отхвърли като част от заговор, финансиран от Катар.
През 2025 г. Франция издаде заповед за арест на Асад и други бивши сирийски служители заради бомбардировка на пресцентър в град Хомс, извършена през 2012 г.
Очен лекар
Асад не винаги е бил предопределен за президентския пост. Хафез Асад подготвя за наследник другия си син, Басел. Но след като Басел загива в автомобилна катастрофа през 1994 г., Башар се превръща от офталмолог в Лондон, където тогава е на следдипломна квалификация, в наследник на властта.
Първите години от управлението му породиха предпазлив оптимизъм за реформи в Сирия, където страховитият апарат за сигурност беше в основата на управлението на Хафез Асад от 1971 г. насам. Тези надежди обаче бързо се изпариха. Полицейската държава остана непокътната и продължи репресиите, които в крайна сметка доведоха до въстанието срещу него през 2011 г.
Дисиденти бяха хвърляни в затвора, а икономическите реформи допринесоха за това, което американски дипломати в публикувана от "Уикилийкс" дипломатическа грама от 2008 г. определят като "паразитен" непотизъм и корупция.
Докато елитът просперираше, сушата принуждаваше бедните жители на селските райони да се преселват в бедняшки квартали, където по-късно пламнаха протестите.
Асад е женен за родената във Великобритания бивша инвестиционна банкерка Асма Ахрас, от която има три деца.
(БТА)
(Превод от английски: Асен Георгиев)