След два месеца война със САЩ и Израел на върха на властовата пирамида в Иран вече не стои един-единствен неоспорим духовен водач. Това рязко отклонение от традицията може да втвърди позициите на Техеран, докато обмисля започването на нови преговори с Вашингтон.
От създаването на Ислямската република през 1979 г. властта е съсредоточена в ръцете на върховен лидер, който има последната дума по всички държавни въпроси. Но убийството на аятолах Али Хаменей в първия ден от войната и издигането на власт на неговия ранен син – Моджтаба, създадоха нов ред, в който надделяват командирите от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) и в който се забелязва отсъствието на решителен и авторитетен балансьор.
Моджтаба Хаменей остава начело на системата, но според три добре осведомени източниха неговата роля до голяма степен се изразява в легитимирането на решения, взети от генералите му, а не в издаването на нареждания въз основа на решения, взети от самия него.
Напрежението, натрупало се по време на войната, съсредоточи властта в един по-тесен и твърдолинеен вътрешен кръг, свързан с Върховния съвет за национална сигурност, канцеларията на върховния лидер и КГИР, които понастоящем доминират при изпълнението на военната стратегия и вземането на ключови политически решения, посочват ирански официални представители и анализатори.
"Иранците са ужасно бавни в отговорите си", заяви представител на пакистанското правителство по отношение на преговорите за мир между Иран и САЩ, в които посредник е Исламабад.
"По всяка вероятност няма само един властови център, в който се взимат решенията. Понякога им отнема от 2 до 3 дни, за да отговорят", допълва той.
Анализатори изтъкват, че препятствията пред сключването на споразумение не се дължат на вътрешни противоборства в Техеран, а на огромната разлика между това, което Вашингтон е готов да предложи и това, което твърдолинейните революционни гвардейци са склонни да приемат.
На преговорите със САЩ иранската дипломация се представлява от министъра на външните работи Абас Арагчи, към когото отскоро се присъедини и председателят на парламента Мохаммад-Багер Галибаф, бивш командир на КГИР, кмет на Техеран и кандидат за президент, който от началото на войната играе ролята на свързващо звено между политическите, военни и духовни елити на Иран.
Основният ирански преговарящ на терен обаче е командирът на КГИР Ахмад Вахиди, посочват двама ирански и един пакистански представител, които го определиха преди седмици като ключова фигура от иранска страна, включително и в нощта, когато бе обявено споразумението за прекратяване на огъня.
Моджтаба, който получи тежки наранявания в началото на израелско-американската военна операция, при която беше убит баща му и други негови роднини и която го остави обезобразен със сериозни рани на краката, не се е появявал публично и общува посредством съветници от КГИР или ограничени аудиовръзки поради съображения за неговата сигурност, уточняват двама представители от близкото му обкръжение.
Засега няма коментар от иранското Външно министерство. Иранските официални представители преди това отрекоха да съществуват вътрешни разногласия по отношение на преговорите със САЩ.
Истинската власт е в ръцете на военновременните управляващи, посочват запознати
Иран представи ново предложение на Вашингтон в понеделник, което според високопоставени ирански представители предвижда поетапни преговори, като въпросите за иранската ядрена програма ще бъдат оставени настрана до приключването на военните действия и докато споровете около корабоплаването в Персийския залив не бъдат разрешени.
Вашингтон, от друга страна, настоява въпросът за ядрената програма да бъде решен още от самото начало.
"Нито една страна не желае да преговаря", отбеляза Алън Еър, експерт по въпросите за Иран и бивш американски дипломат. Той допълни, че и двете страни смятат, че времето ще отслаби противника – Иран чрез блокадата на Ормузкия проток, а САЩ посредством икономически натиск и блокирането на иранските пристанища.
На този етап нито една страна не може да си позволи да отстъпи, допълва Еър. КГИР се опасява да не изглежда отслабен пред Вашингтон, докато президентът Доналд Тръмп е под натиск заради предстоящите междинни избори в САЩ през ноември и разполага с малко възможности да бъде гъвкав, без да поема политически рискове.
"И двете страни биха възприели гъвкавостта като слабост", посочва Еър.
Тази предпазливост отразява не само временното напрежение, но и начинът, по който се упражнява властта в Иран.
Докато Моджтаба е формално върховният лидер на Ислямската република, той е по-скоро фигура, която дава своето одобрение, отколкото да управлява, като подкрепя решения, постигнати благодарение на институционалния консенсус, вместо да налага авторитета си.
Смята се, че цялата власт е преминала към единното военновременно ръководство, което се съсредоточава във Върховния съвет за национална сигурност.
"Важните споразумения вероятно минават през него", посочва иранският анализатор Араш Азизи. "Но според мен неговата власт не е над тази на Върховния съвет за национална сигурност. Как би могъл да се противопостави на тези, които водят войната?", изтъква Азизи.
Представители на твърдолинейното ядро, като например бившият преговарящ по въпросите за ядрената програма Саид Джалили и група радикални ирански депутати привлякоха вниманието към себе си, служейки си с агресивна реторика по време на войната, но на тях им липсва институционалното влияние, за да блокират отделни решения или да влият на изхода от определени събития.
Моджтаба дължи издигането си на власт благодарение на революционните гвардейци, които се отвърнаха от прагматиците и го подкрепиха като надежден пазител на техните твърдолинейни възгледи. Растящото надмощие на КГИР, което беше затвърдено по време на войната, е признак за воденето на по-агресивна външна политика и по-строги репресии във вътрешността на страната, посочиха пред Ройтерс запознати.
Ръководейки се от принципите на революционния ислямизъм и светоглед, който извежда сигурността на първо място, КГИР вярва, че значението на неговата мисия се състои в запазването на устоите на Ислямската република във вътрешен план и в противодействието на външните заплахи в международен.
Този подход, към който се придържат и други твърдолинейни представители на институциите на съдебната и духовна власт, поставя на първо място строгия централизиран контрол и съпротивата срещу западния натиск, особено що се отнася до ядрената политика и ролята на Иран като регионален играч.
Центърът на властта се измества от духовниците към средите на отбраната, отбелязват анализатори
На практика идеологията на КГИР определя облика на стратегията, като вземането на основни решения е изцяло в техни ръце. Според запознати предвид военното положение в страната и смъртта на Али Хаменей, не съществува фактор в системата, който да разполага с достатъчно власт или влияние, за да им се противопостави, дори да желае да го направи.
Изборът, пред който са изправени управляващите в Иран вече не е между следването на умерена или по-твърдолинейна политика, а между твърдолинейна политика и още по-твърдолинейна политика. Възможно е по-малки фракции да настояват за дори още по-радикална политика, но подобни пориви са държани под контрол от революционните гвардейци, отбелязват ирански източници.
Тази промяна симптом за сериозно разместване на политическите пластове и преминаване на системата от върховенство на духовниците към силовия апарат.
"Преходът е от духовна власт към твърда сила", заяви Аарон Дейвид Милър, бивш американски преговарящ.
"От влияние на духовниците към влияние на КГИР. Ето как се управлява Иран", заключава той.
Макар и в системата да има различни мнения, процесът на вземане на решения се консолидира в институциите на националната отбрана, а Моджтаба играе ролята по-скоро на централна обединителна фигура, а не на човек, олицетворяващ върховното единоначалие в държавата, допълни Алекс Ватанка, старши научен сътрудник в Института за Близкия изток.
Въпреки непрекъснатия военен и икономически натиск, упражняван от САЩ и Израел, Иран не показва признаци на разединение или капитулация след продължилата близо девет седмици война.
По думите на Милър не се наблюдават и доказателства за фундаментални противоречия в системата или значителни опозиционни движения по улиците.
Тази сплотеност подсказва, че управлението на страната е в ръцете на КГИР и службите за сигурност, които изглежда не просто изпълняват, а дават заповедите как да се води войната. В средите на режима вече е налице консенсус за стратегическите цели и задачи – избягване на пълномащабната война, запазването на лостовете за влияние, най-вече чрез Ормузкия проток, и излизане на Иран от конфликта по-силен в политическо, икономическо и военно отношение, подчерта Милър. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Джамбазов)