Ройтерс: Може ли Иран да наложи такси за преминаване през Ормузкия проток от юридическа гледна точка?

Техеран се опитва да засили контрола си върху Ормузкия проток, като наложи такси върху плавателните съдове в замяна на сигурно преминаване, съгласувано с иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция.
Следва обяснение на правния режим на събирането на такси и на действията, които могат да предприемат страните, които се противопоставят на таксите.
Какво е Ормузкият проток?
Ормузкият проток е воден маршрут, който свързва Персийския с Оманския залив и който е част от териториалните води на Иран и Оман. Той е може би най-важният маршрут за енергийни доставки на света. Около 20% от световния петрол преминават през него.
Протокът е дълъг около 104 мили (167 километра). Ширината му варира, като в най-тясната си точка той се състои от широки по 2 мили канали за кораби, движещи се в двете посоки, като каналите са разделени от широка 2 мили буферна зона.
Техеран на практика затвори протока, след като САЩ и Израел започнаха да нанасят удари по Иран, и иска да събира такси като предварително условие за прекратяване на войната. Статутът на събирането на такси засега не е потвърден.
Какъв е правният режим на преминаването през протока?
Конвенцията на ООН по морско право е приета през 1982 година и е в сила от 1994 година. Член 38 предоставя на плавателните съдове правото на безпрепятствено "транзитно преминаване" през повече от 100 протока по целия свят, сред които е и Ормузкият проток.
Конвенцията разрешава на страни, които граничат с проток, да регулират преминаването през "териториалното си море", до 12 морски мили от границите си, но позволява и "невинно преминаване". Преминаването е невинно, ако не нанася вреда на състоянието на мир на страната, на реда и сигурността. Военните действия, сериозното замърсяване, шпионажът и риболовът не са разрешени. Идеята за невинно преминаване е ключова в делото пред Международния съд на ООН от 1949 година, касаещо Протока на Корфу, край бреговете на Албания и Гърция.
Приблизително 170 страни и Европейският съюз са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право. Иран и Съединените щати не са. Това повдига въпроса дали правилата на конвенцията за свободата на корабоплаването са станали част от обичайното международно право или обвързват само страните, които са я ратифицирали. Някои нератифицирали страни може да твърдят, че няма нужда да спазват конвенцията, защото постоянно и последователно възразяват. Иран твърди, че е направил такива възражения. Съединените щати оспорват правото на Иран да събира такси.
Как могат да бъдат оспорени таксите?
Няма формален механизъм за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право. Международният трибунал по морско право в Хамбург, Германия, който е създаден по силата на конвенцията, и Международният съд на ООН в Хага, Нидерландия, могат да постановяват решения, но не и да гарантират приложението им по принудителен ред.
Страните и компаниите разполагат с други потенциални инструменти за противопоставяне на таксите. Страна доброволец или коалиция от страни би могла да гарантира прилагането на конвенцията. Съветът за сигурност на ООН би могъл да приеме резолюция, противопоставяща се на таксите.
Компаниите биха могли да пренасочат доставките от Ормузкия проток и започнаха да го правят. Страните биха могли да разширят санкциите си срещу финансови трансакции, за които се смята, че облагодетелстват иранското правителство, като санкционират компаниите, които са склонни да плащат такси.
 
(БТА)
(превод от английски език: Божидар Захариев)