В центъра е сделка, която малцина смятат за изпълнима: „Хизбула“ категорично отхвърля да се разоръжи и никое ливанско правителство няма силата да я принуди.
Тъй като е малко вероятно „Хизбула“ да се разоръжи, анализатори казват, че това дава на Израел политически повод да поддържа военно присъствие с неопределена продължителност в Южен Ливан, където нахлу, след като „Хизбула“ откри огън срещу Израел на 2 март в знак на солидарност с Техеран заради войната в Иран.
Сделката оставя ливанската държава в капан между задължения, които не може да изпълни, и суверенитет, който не може напълно да си възвърне, казват анализаторите.
Рамковото споразумение влиза в сблъсък също с политическите реалности в Ливан, тъй като изисква от крехка държава, чието общество е разделено на религиозен принцип, да се справи с най-влиятелната въоръжена фракция в страната, въпреки че политическата система след гражданската война се основава на споделянето на властта, вместо на принудата.
„Това не е споразумение, това е наложено решение“, казва високопоставен ливански политик, говорил при условие за анонимност.
По думите му ливанската армия нито е структурирана, нито разполага с оборудването да разоръжи „Хизбула“ и да се очаква от нея да направи това, означава да бъде игнориран както укрепеният военен потенциал на групировката, така и крехкия баланс между религиозните общности, от който зависи стабилността на Ливан.
„ТЕЖКИТЕ УСЛОВИЯ“, НАЛОЖЕНИ НА ЛИВАН
Политически анализатори казват, че дисбалансът е заложен в самата структура на споразумението, в което на Ливан са наложени широки задължения, но няма реципрочни гаранции за изтеглянето на Израел.
„Това споразумение прехвърля цялата тежест върху Ливан“, казва базираният в Бейрут анализатор Майкъл Янг и добавя, че то „създава структура, която позволява на израелците да останат (в Южен Ливан) за неопределено време“.
Фауаз Гергес, ливански учен от Лондонското училище по икономика и политически науки, казва, че сделката е „мъртвородена“ и има структурни недостатъци, тъй като в основата ѝ е условие, което на практика е невъзможно да бъде изпълнено.
Гергес посочва, че Израел вече е консолидирал буферна зона в Южен Ливан с дълбочина от около осем до десет километра, като в същото време е обвързал всяко бъдещо изтегляне с разоръжаването на „Хизбула“.
Условията на споразумението рискуват буферната зона да стане дългосрочна и да ѝ бъде дадена дипломатическа легитимност, казва той и го описва като политически „подарък“ за Израел.
Конфликтът в Ливан е централна част от дипломатическите усилия за слагане на край на по-широкообхватната американско-иранска война.
Гергес казва, че умишленото разделяне на двата конфликта от страна на Вашингтон дава на Израел по-голяма свобода на действие в Ливан.
ОПАСЕНИЯ ОТ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА
Рамковото споразумение, подписано във Вашингтон, потвърждава, че Израел няма претенции към територията на Ливан и обвързва правомощията на ливанската армия в южната част на страната с получаване на доказателства за разоръжаването на непринадлежащи на държавата въоръжени групировки, включително „Хизбула“.
Нетаняху представя сделката като историческо постижение, което би могло да доведе до по-широкообхватен мир, докато израелските войски продължават да са разположени в т. нар. зона за сигурност, която според Израел има за цел да защитава северната част на страната от потенциални атаки.
„Ще продължим да я държим (територията в зоната за сигурност), докато „Хизбула“ и другите терористични организации не бъдат разоръжени и докато не остане никаква заплаха за Израел от страна на Ливан“, заяви Нетаняху в събота.
Трима високопоставени израелски официални представители казват, че Израел не смята, че Ливан е способен да разоръжи „Хизбула“, но смята сделката за жизненоважна дипломатическа стъпка за установяване на мир с Ливан в дългосрочен план.
Около 4000 души бяха убити в Ливан и един милион бяха разселени по време на израелската военна кампания срещу „Хизбула“.
Ливанският президент Жозеф Аун приветства споразумението като първа стъпка към възстановяването на суверенитета на Ливан и каза, че то би трябвало да позволи на ливанския народ да се върне в напълно освободените земи.
Председателят на парламента Набих Бери заяви, че то представлява „споразумение от диктати, нито един от които не пази правата на Ливан“ и каза, че то няма да бъде приложено.
Ръководителят на „Хизбула“ Наим Касем обяви сделката за „невалидна и нищожна“ и за „капитулация“ и каза, че групировката му ще продължи да се сражава, докато Израел не бъде принуден да си тръгне. Депутатът от „Хизбула“ Хасан Фадлала предупреди за „вътрешен конфликт“ в Ливан.
Всеки опит за разоръжаване на „Хизбула“ чрез сила рискува да задълбочи разделението на религиозна основа.
Сделката „няма да ни доведе до нищо друго, освен до граждански конфликт и може би бунт на шиитската (мюсюлманска) общност“, казва Янг.
ПРИЛАГАНЕТО НА СДЕЛКАТА Е ПОД ВЪПРОС
Дани Цитринович, регионален анализатор и бивш офицер от израелското военно разузнаване, казва, че разоръжаването на „Хизбула“ е „нещо, което никога няма да стане“ и сделката на практика узаконява безсрочното израелско военно присъствие.
„Нищо няма да се случи. Израел няма да се изтегли, а „Хизбула“ няма да се разпусне“, казва той.
Според Цитринович нито един израелски премиер не би разполагал с пространство за маневри във вътрешната политика, за да се изтегли, докато „Хизбула“ все още е въоръжена и общности в Северен Израел все още са разселени.
По-ограничено споразумение, фокусирано върху изтеглянето на „Хизбула“ от териториите южно от реката Литани, разширено разполагане на ливанската армия и разширяване на влиянието на държавата биха имали по-добър шанс за успех, казва той.
Подкрепящият „Хизбула“ анализатор Мохамед Обейд също смята, че няма голяма вероятност сделката да бъде приложена и добавя, че нейните разпоредби са „като експлозиви“, способни да детонират вътрешната стабилност на Ливан, тъй като разчитат на действия от страна на държавата за разоръжаване на „Хизбула“.
(БТА)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)