Русия е изградила държавна система за наблюдение, сплашване и наказване на свои критици в чужбина и за оказване на натиск върху техните семейства в страната, заяви специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Русия Мариана Кацарова, цитирана от Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека.
В нов доклад, представен пред Съвета на ООН по правата на човека, Кацарова определя тези действия като „транснационални репресии“ и посочва, че те представляват системна и институционализирана държавна стратегия, която се е разширила значително след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година. Докладът се основава на близо 400 документирани случая.
„Транснационалните репресии не са поредица от изолирани инциденти в чужбина. Те са продължение отвъд границите на Русия на същата структурна, подкрепяна от държавата система на репресии, която документирах в страната“, заяви Кацарова. По думите ѝ напускането на Русия не означава, че човек оставя руските репресии зад себе си.
Сред най-тежките форми, описани в доклада, са убийства, опити за убийства, физически нападения и отравяния. Кацарова посочва случаите с бившия руски агент Александър Литвиненко, убит в Лондон през 2006 г., и чеченеца Зелимхан Хангошвили, убит в Берлин през 2019 година. В доклада се споменават и предполагаеми отравяния на руски журналисти и правозащитници в Германия, Грузия и Чехия.
Според документа между 650 000 и 900 000 души са напуснали Русия след февруари 2022 г. Броят на документираните случаи на транснационални репресии е бил 29 за осемте години от 2014 до 2021 г. и 89 само за трите години от 2022 до 2024 г., което означава приблизително осемкратно увеличение на средния годишен брой на случаите.
Броят на присъдите, постановени задочно срещу хора извън Русия, също е нараснал – от четири през 2022 г. до 157 през 2025 г., се посочва в доклада. Според него в подобни действия участват най-малко девет подразделения на руската Федерална служба за сигурност (ФСС), както и военното и външното разузнаване, прокуратурата и държавни министерства.
Кацарова посочва, че след 2022 г. са се променили не само мащабите, но и методите на преследване. Според нея се използват заповеди за арест, международни бази данни, финансовата система, цифрови инструменти, съдебни дела и посредници.
Русия е страната, която най-често използва „червените бюлетини“ на Интерпол, а около половината от свързаните с Русия случаи, разгледани през 2024 г. от контролния орган на международната полицейска организация, са били определени като несъответстващи на нейния устав, се посочва още в доклада.
Кацарова обръща внимание и на използването на финансови ограничения. Руският орган за финансов мониторинг „Росфинмониторинг“ поддържа списък с 21 541 души, определени като „терористи и екстремисти“, като най-малко 5063 от тях са били преследвани по обвинения, определени в доклада като политически мотивирани. Според специалния докладчик данните от тези списъци могат да попаднат в международни бази, използвани от банки и други финансови институции, и да доведат до блокиране на сметки в чужбина.
Сред групите, които според Кацарова са изложени на особено голям риск, са жени, избягали от принудителни бракове и домашно насилие в Чечения, ЛГБТ активисти и защитници на правата на коренните народи.
Специалният докладчик призова за изработването на юридически обвързваща конвенция на ООН срещу транснационалните репресии, която да установи общи определения, задължения за приемащите държави и механизми за превенция, търсене на отговорност и международно сътрудничество. Тя призова държавите внимателно да проверяват руските искания за арест и екстрадиция и да не връщат хора, когато съществува риск те да бъдат подложени на преследване или изтезания.
Руската дипломатическа мисия в Женева не е отговорила непосредствено на запитване на Ройтерс за коментар. Москва и преди е отхвърляла обвинения за враждебни действия на чужда територия и е определяла подобни твърдения като част от кампания на Запада срещу Русия.