Русия изпраща сигнали към Ереван преди парламентарните избори

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заяви дни преди парламентарните избори в Армения в началото на юни, че премиерът на страната Никол Пашинян води южнокавказката република по опасен път. По-рано бившият руски президент вече заяви, че настоящите арменски власти са поели път към разрив на отношенията с Москва, предаде РИА Новости. Освен това, Медведев отбеляза фактическото прекъсване на връзките на Ереван с Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) и това, че Пашинян е бил домакин на „подли врагове на Русия“, визирайки срещата на Европейската политическа общност, свикана в началото на май в Ереван.
„Явно ни смята за тъпанари. При това самият той силно греши в координатната система и провежда извънредно опасен за страната си курс.  Помислете: в резултат на действията на този доста специфичен човечец ще загуби целият народ на Армения, който ще се лиши от пазара на Русия, на целия Евразийски икономически съюз (ЕАИС), от градените десетилетия икономически връзки“, заяви Медведев. Според него може да се стигне до там Ереван да купува руски природен газ на европейски цени – три пъти по-скъпо от настоящите.
По подобен начин се изрази и депутатът от Държавната дума Николай Новичков (ПП „Справедлива Русия“), който заяви, че опитите на Армения да се сближи със Запада могат да доведат до сериозни последици за страната. Според него подобна политика може да доведе до икономически проблеми, отлив на население и дълбока вътрешна криза, затова и трябва внимателно да оцени последиците от по-нататъшното сближаване със Запада.
Преди няколко дни Русия използва друг икономически лост преди изборите в Армения, насрочени за 7 юни. На 22 май „Росселхознадзор“ (Федералната служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол) въведе ограничения за вноса на цветя от южнокавказката държава поради открити „подлежащи на карантина в ЕАИС обекти“. ТАСС съобщи по-късно, че агенцията също така изразява опасения относно вноса на пъстърва в Русия.
Обявяването на временните ограничения съвпадна със заседание на специална работна група в рамките на Съвета за сигурност на Русия, съсредоточила се върху отношенията между Москва и Ереван. Секретарят на Съвета за сигурност Сергей Шойгу припомни, че арменското ръководство наскоро е предприело редица стъпки, които са несъвместими с духа на съюзническите му отношения с Москва.
„Миналата пролет курсът на Армения към присъединяване към Европейския съюз беше законодателно одобрен. Армения редовно се присъединява към позицията на ЕС на международни платформи. Като част от сближаването си с ЕС се води активна работа за хармонизиране на стандартите и техническите регламенти, както и за синхронизиране на митническите и търговските режими, които може да не са съвместими със задълженията на Армения в рамките на ЕАИС“, отбеляза той. „Същевременно напълно разбираме желанието на арменското ръководство да продължи да извлича икономически ползи от отношенията със страната ни. Но сътрудничеството и стратегическото партньорство са двупосочна улица“, подчерта секретарят на Съвета за сигурност.
Според руския политолог Павел Данилин при продължаване на настоящия си курс Ереван може да се сбогува с доставките на енергийни ресурси на цени под европейските, както и със свободната работа на арменските граждани на руска територия и преводите на средства от Русия. „Позицията на Москва е пределно ясно заявена и арменците ще трябва да избират дали да подкрепят курса на Пашинян“, допълни експертът.
А според професорът по европеистика в Санктпетербургския държавен университет Станислав Ткаченко, цитиран от в. „Взгляд“  ограничаването на вноса е намек за остротата на ситуацията в двустранните отношения. „В международните отношения съществува методът на дипломатическия сигнал. Предаваме на ръководството на южнокавказката република, че сме недоволни от стратегията и конкретните му действия“, уточни той.  По този начин, подчертава Ткаченко, Москва, забранявайки вноса на цветя е изпратила послание до Ереван. „Ако Армения не направи изявление преди парламентарните избори, с което да гарантира, че няма да се присъедини към лагера на откритите врагове на Русия, няма да чакаме, а ще действаме“, поясни политологът. Той не изключва, че по-нататъшни ограничителни мерки биха могли да засегнат коняка, минералната вода или плодовете от Армения. „Засега говорим за дипломатически сигнали. Резултатите ще бъдат сравнително лесни за проследяване: ако Пашинян зареже всичко и пристигне в Москва за разговори, това означава, че е осъзнал нещо. Но ако политикът продължи да отговаря на поздравите на европейските лидери, нашият отговор няма да закъснее“, заключи Ткаченко.
Същевременно от страна на Армения постъпи отговор. Външният министър на републиката Арарат Мирзоян заяви, цитиран от „Интерфакс“, че страната му „не е заинтересована да прекъсва политическите, икономическите и останалите връзки с Русия“. „Настроени сме, искаме и ще се стараем да запазим и задълбочим нашите естествени отношения“ допълни дипломатът.  Същевременно на журналистически въпрос защо в такъв случай от Русия звучат подобни заявления, Мирзоян не отговори, а предложи на медиите сами да направят предположения.
Същевременно и Пашинян отбеляза, че иска добри отношения с Русия, предаде националната новинарска агенция АРМЕНПРЕС. „Няма да предприемаме никакви радикални стъпки в отношенията си с Русия. Имам приятелски отношения с президента Путин  в най-чистия смисъл на думата. Съмнявам се, че президентът на Руската федерация е имал повече контакти с който и да е друг лидер от 2018 г. насам. През това време проведохме над 200 телефонни разговора. Русия е свръхсила и към Русия трябва да се отнасяме с уважение, с благоговение, както се отнася човек към свръхсила. Диалогът на високо ниво ще продължи“, заяви той по време на предизборен митинг на своята партия „Граждански договор“ в град Шног.
„Засега Русия дава единствено фини сигнали за неодобрението си към проевропейския курс на Армения, като например забрана за внос на арменска минерална вода „Джермук“, заяви пред британския вестник „Гардиън“ арменският политолог Тигран Григорян от Регионалния център за демокрация и сигурност в Ереван. Според него червената линия за Москва би била национализацията на намиращите се под руски контрол арменски железници. Той предупреди обаче, че ако „Путин спре да се разсейва от Украйна, той би могъл например да прекрати субсидиите за внос на евтин руски газ или дори като последна мярка да спре напълно крановете.
„Русия затяга гайките на Армения заради наклона ѝ към Европа“, коментира „Блумбърг“. Според изданието завоят на Армения към Запад е под нарастващия натиск от Русия. В продължение на десетилетия Армения се смяташе за най-близкия съюзник на Русия в региона – приемайки руски войски във военна база, разчитайки в голяма степен на Кремъл за оръжия и интегрирайки се дълбоко в ръководените от Москва политически и икономически структури. Но стремежите на премиера Никол Пашинян да се присъедини към ЕС и да осъществи най-значимите реформи в Армения след разпадането на Съветския съюз изостриха отношенията. Домакинствата на Ереван на европейска среща на високо равнище този месец, на която присъства украинският президент Володимир Зеленски, предизвикаха особен гняв на Москва.
Руско-арменският диалог остава в рамките на добросъседството, но Москва се опитва да разбере плановете на Ереван,  на свой ред коментира арменският политолог Гарник Туманян. Според него Кремъл иска ясна визия за бъдещето, на базата на която Москва ще основе своите политики, икономически отношения и инвестиционни програми с Ереван. „Днес Ереван не може да предложи подобна визия, твърдейки, че ще започне да обмисля избора между ЕАИС или ЕС едва когато му дойде времето“, отбеляза Туманян.
Според арменския икономист Тигран Мелоян, цитиран от местното издание „Верелк“, „кризата в руско-арменските отношения се измества от политическата към икономическата сфера, което до голяма степен беше неизбежно предвид ангажимента на Ереван към европейската интеграция“. „Тази ситуация поставя арменския бизнес в сложно положение, тъй като арменската икономика е критично зависима от руския пазар. В същото време Армения няма способността бързо да диверсифицира експортните си потоци, тъй като навлизането на европейския пазар изисква привеждане на производствените стандарти в съответствие с изискванията на ЕС“, допълни експертът.
„Може ли Пашинян да стои на два стола едновременно“, пита се на свой ред азербайджанската политоложка, преподавател във Финансовия университет в Баку Улвие Поладова.  Според нея Пашинян се опитва да балансира между традиционния си съюзник Русия и нарастващото политическо и икономическо влияние от Европейския съюз и САЩ. С нарастването на геополитическото напрежение и изчерпването на търпението на Москва обаче, стратегията на Ереван става все по-трудна за поддържане. Отношението на Москва към външната политика на Пашинян еволюира от предпазлива толерантност до видимо раздразнение. Същевременно Русия остава дълбоко вкоренена в арменската икономика. Милиони арменци работят в Русия, паричните преводи играят важна роля в арменската икономика, а критични сектори, включително енергетиката и транспортът, все още силно зависят от руската инфраструктура и инвестиции. „Ако Армения загуби доверието на Москва, без да си осигури твърди западни гаранции, тя рискува да се окаже в геополитическа пропаст“, предупреждава експертът.
„Русия иска да върне Армения във владенията си, но може би е твърде късно“, коментира руското опозиционно издание „Москоу Таймс“. Според автора на статията Никалъс Кастило доминиращата тенденция в голяма част от бившия СССР от 2022 г. насам е намаляването на централната политическа роля на Русия.  В дългосрочен план Русия все още има голямо икономическо влияние върху Ереван. Руски държавни компании като „Газпром“ и „Росатом“ все още имат това, което се равнява на контрол над арменската енергетика. Критична инфраструктура, като железопътните линии, също е собственост на руски държавни фирми. Както и при други постсъветски страни, близки до Русия, бъдещето на външната политика на Ереван изглежда по-вероятно да бъде смесен подход, отколкото такъв, който напълно отрязва Москва, заключи Кастило.