Русия трябва да спре да наказва критиците си у дома и в чужбина като „предатели на родината“, заяви пред ООН специалният докладчик Мариана Кацарова

Репресиите в Русия са се превърнали в обичаен начин на управление, все по-тясно свързан с войната срещу Украйна, заяви вчера специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Руската федерация Мариана Кацарова пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, цитирана от Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека.
Представяйки новия си доклад, Кацарова предупреди, че руските власти поддържат авторитарното си управление, като създават образа на вътрешни врагове, а репресиите придобиват все по-изразен военизиран и транснационален характер.
Според нея руските власти използват националната сигурност като оправдание за преследването на правозащитници, журналисти, адвокати, представители на коренните народи, хора от ЛГБТ общността и противници на войната в Украйна, които представят като „предатели на родината“, заслужаващи наказание на всяка цена.
„Репресиите в страната и агресията в чужбина са една политика. Транснационалните репресии са мястото, където двете се пресичат“, заяви специалният докладчик според цитираното от ООН изказване.
Според представените от Кацарова данни към септември тази година 4968 души в Русия са били подложени на политически мотивирано наказателно преследване, като 2178 от тях са били задържани. Средната продължителност на присъдите по подобни дела е нараснала от по-малко от седем години през 2021 г. на 11 години сега.
През 2025 г. броят на осъдителните присъди за държавна измяна и шпионаж е достигнал 468, което представлява увеличение с 30 процента спрямо предходната година. Не е имало нито една оправдателна присъда.
Руският регистър на „терористите и екстремистите“ вече съдържа около 22 000 имена. Тази година Върховният съд на Русия обяви за „екстремистки“ организациите „Мемориал“, удостоена с Нобелова награда за мир, и „ОВД-Инфо“, посочва Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека.
Кацарова предупреди, че насилието и преследването вече не спират на руските граници. В тази връзка тя припомни представения през септември пред Съвета на ООН по правата на човека доклад за транснационалните репресии на Москва, озаглавен „Никъде не е безопасно: износ на управлението чрез страх отвъд границите“.
В него се посочва, че руските власти преследват действителни или предполагаеми политически противници, журналисти, правозащитници и антивоенни активисти, избягали зад граница. Сред използваните методи са политически мотивирани искания за екстрадиция, злоупотреби с механизмите на Интерпол за международно издирване и включване на критици на властите в регистри на „терористи и екстремисти“, чиито данни впоследствие се използват от чуждестранни банки и финансови институции.
Броят на задочните присъди в Русия е нараснал от четири през 2022 г. на 157 през 2025 г. Кацарова обръща внимание и на законови мерки, позволяващи налагането на ограничения, включително замразяване на активи, срещу критици на руските власти, които живеят в чужбина. Тя определя последиците от тези мерки като своеобразна „гражданска смърт“, като предупреждава и за упражнявания натиск върху техните роднини в Русия.
Специалният докладчик отделя особено внимание на милитаризацията на децата в Русия. Според представените от нея данни делът на началната военна подготовка в учебното време е увеличен от около 20 на 50 процента. Близо 1100 души са били включени в регистъра на „терористите и екстремистите“, докато още са били непълнолетни, като повечето от тези случаи са след февруари 2022 г. Наказателната отговорност за терористични престъпления вече започва от 14-годишна възраст.
Кацарова предупреждава също за трафик на хора с цел принудително вербуване за руската армия. По думите ѝ граждани на повече от 45 държави са били въвлечени във войната срещу Украйна чрез измама или принуда. Сред засегнатите са хора от Африка, Южна и Централна Азия и Латинска Америка.
Според представените данни Кения е съобщила за повече от 1000 свои граждани, вербувани за руската армия, а Перу е установило 459, от които 11 са загинали и 114 са в неизвестност.
Кацарова посочва, че първоначално за военна служба са били набирани предимно мъже от най-бедните руски региони, представители на коренните народи и малцинствата, а впоследствие – мигранти и чуждестранни граждани. Сред използваните средства за вербуване тя посочва бедността, задлъжнялостта, лишаването от свобода и изтезанията.
Изтезанията в руските места за задържане остават широко разпространени и систематични, предупреждава още специалният докладчик. Най-малко 55 политически затворници са починали в ареста или затвора от 2022 г. насам, а по данни на украинските власти 438 украински задържани са загинали в руски плен.
Кацарова обръща внимание и на оттеглянето на Русия от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията, което влиза в сила на 1 ноември.
В текста на изказването си пред Общото събрание на ООН, изпратен от нея на БТА, Кацарова посочва, че през 2025 г. медианната продължителност на присъдите за държавна измяна и шпионаж е достигнала 15 години. Около една трета от лицата, срещу които са били образувани подобни дела, са украински граждани, а всяко шесто е жена. Сред арестуваните има 17-годишно момче и 80-годишен учен.
В регистъра на „чуждестранните агенти“ има 1262 вписвания, а броят на организациите, обявени за „нежелани“, е достигнал 415 спрямо 245 година по-рано. Фондът за борба с корупцията и Антивоенният комитет на Русия вече са определени като „терористични организации“, което излага на риск от наказателно преследване техните поддръжници и дарители.
В документа се посочва още, че руски наборници съобщават, че са принуждавани с побои да подписват договори за военна служба. Военнослужещи, които отказват да се сражават в Украйна, са държани в ями, мазета и други неофициални места за задържане, където са подлагани на изтезания, за да бъдат принудени да се върнат на фронта. До юли са били документирани най-малко 29 подобни места.
По отношение на принудителното вербуване на чужденци Кацарова отбелязва, че на много от тях първоначално е обещавана цивилна работа, обучение или руско гражданство, но след пристигането им документите им са отнемани и те са принуждавани със заплахи или изтезания да подписват договори за военна служба на руски език, който не разбират.
Бангладеш е съобщил за 30 работници, станали жертви на трафик на хора и принудени да воюват. Специалният докладчик настоява такива лица да бъдат третирани като жертви на трафик на хора, а не да бъдат преследвани като наемници при завръщането им в родните страни.
В изпратения до БТА текст се съдържат и допълнителни данни за украинските граждани в руски плен. Украйна е установила 1877 цивилни украинци, задържани в Русия, но действителният им брой вероятно е значително по-голям. Около 7000 украински военнопленници остават в руски плен, а през последната година руски съдилища са осъдили най-малко 585 украинци по политически мотивирани дела.
Сред конкретните случаи, представени от Кацарова, е този на 64-годишната украинска журналистка Ирина Левченко от окупирания Мелитопол, осъдена през септември тази година на 15 години затвор по обвинение в шпионаж. В показания пред съд Левченко разказва, че е била измъчвана с електрически ток, докато е била завързана за стол с найлонов плик на главата. Тя свидетелства и за изтезания и сексуално насилие срещу други задържани жени, извършвани от служители на руската Федерална служба за сигурност (ФСС).
Левченко е била държана в същото неофициално място за задържане като украинската журналистка Виктория Рошчина, която умира през септември 2024 г. след изтезания и малтретиране, посочва специалният докладчик.
Кацарова обръща внимание и на преследването на жени, избягали от домашно насилие, принудителни бракове или заплахи за убийства заради т.нар. семейна чест. От 2022 г. насам са документирани повече от 30 подобни случая на трансгранично преследване. Сред тях е убийството през октомври миналата година в Ереван на Айшат Баймурадова, избягала от Русия в Армения.
Специалният докладчик посочва и случаите на правозащитничките Дария Егерева и Наталия Леонгардт, които са заплашени от присъди до 30 години затвор заради дейността им в защита на правата на коренните народи. Тя осъжда репресиите срещу лица, сътрудничили на ООН, и призовава за освобождаването на двете жени.
В заключение Кацарова призовава държавите членки на ООН да продължат наблюдението върху нарушенията на правата на човека в Русия, да съхраняват доказателства за бъдещи съдебни производства, да използват принципа на универсалната юрисдикция и да налагат санкции на отговорните за нарушенията представители на руските власти. Тя настоява също за отказ от изпълнение на политически мотивирани искания за екстрадиция и международно издирване.
В изпратения до БТА текст Кацарова предлага и разработването на правно обвързваща конвенция на ООН срещу транснационалните репресии, която да установи общо определение за тези практики, задължения на държавите за предотвратяването им и механизъм за наблюдение и контрол.
Специалният докладчик призовава Русия да освободи всички лица, задържани заради мирното упражняване на правата им, да отмени репресивното законодателство срещу „чуждестранните агенти“ и „нежеланите организации“, да прекрати изтезанията и принудителното вербуване за войната в Украйна и да освободи произволно задържаните украински цивилни граждани, включително деца.
Кацарова отбелязва, че руските власти продължават да пренебрегват исканията ѝ за сътрудничество и за достъп до страната.