Само за седмица две социални обещания на Макрон се сбъднаха

Президентът на Франция обеща няколко големи промени в социален план през втория си мандат. Едната от тях – пенсионната реформа, породи големи протести след приемането й. Но в крайна сметка прилагането й беше отложено за година и половина като жест към левицата, за да подкрепи тя центристкото правителство на премиера Себастиен Льокорню.
Други две социални мерки, обещани от Макрон, бяха създаването на така нареченото право на помощ за умиране и забраната за достъп до социални мрежи за подрастващите. След редица обрати законопроектите, съдържащи тези две мерки, бяха приети почти един след друг този месец.
След оживени дебати във френския парламент на 21 юли двете парламентарни камари одобриха окончателния вариант за закон, който ще забрани достъпа до социалните мрежи за деца под 15 години,  предадоха световните агенции. Това предвижда интернет гигантите да започнат да прилагат механизми за проверка на възрастта на потребителите. Забраната ще влезе в сила от 1 септември за нови акаунти. За съществуващите акаунти тя ще влезе в сила на 1 януари догодина, отбелязва Франс прес.
Франция по този начин се присъедини към редица страни в Европа, предприемащи мерки за ограничаване на достъпа до социални мрежи за деца и тийнейджъри, припомня Ройтерс. Великобритания планира до Коледа да приеме забрана за използване на социални мрежи от деца под 16 години, като мярката се очаква да влезе в сила около пролетта на 2027 г. Дания заяви през ноември, че ще забрани социалните мрежи за деца под 15 години, като родителите ще могат да разрешават достъп до определени платформи за деца на възраст от 13 години нагоре.  В Германия непълнолетни на възраст между 13 и 16 години могат да използват социални мрежи само ако родителите им дадат съгласие. Гърция също се готви да въведе забрана за социални мрежи за деца под 15 години. В Италия деца под 14 години се нуждаят от родителско съгласие, за да създадат профили в социални мрежи.  В Норвегия правителството предложи през 2024 г. възрастта, на която децата могат да приемат условията за използване на социални мрежи, да бъде повишена от 13 на 15 години. Родителите обаче ще могат да дават съгласие от тяхно име, ако детето е под тази възраст. Правителството също така започна работа по закон, който да въведе абсолютна минимална възраст от 15 години за използване на социални мрежи. В Полша управляващата партия подготвя законодателство за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години.  Словения подготвя закон, който ще забрани достъпа до социални мрежи за деца под 15 години. Испания ще забрани достъпа до социални мрежи за непълнолетни под 16 години. В Швеция правителствена комисия препоръча въвеждането на минимална възраст от 15 години за използване на социални мрежи
Извън Европа Австралия прие закон, смятан за един от най-строгите в света по отношение на големите технологични платформи, който задължи основните социални мрежи да блокират непълнолетни под 16 години от 10 декември 2025 г. Компаниите, които не спазват правилата, могат да бъдат глобени с до 49,5 милиона австралийски долара (34,9 милиона щатски долара). В Китай китайският регулатор за киберпространството въведе т.нар. „режим за непълнолетни“, който изисква ограничения на ниво устройство и специфични правила за приложенията с цел ограничаване на времето пред екрана според възрастта. В Индия се планират възрастови ограничения върху социалните платформи. Малайзия започна да забранява регистрацията на профили в социални мрежи от лица под 16 години. Турският парламент прие на 24 април закон, забраняващ използването на социални мрежи от деца под 15 години и въвеждащ нови правила за цифровите платформи. На 18 юни ОАЕ одобриха минимална възраст от 15 години за използване на социални мрежи. В САЩ няколко американски щата вече са приели закони, изискващи родителско съгласие за достъп на непълнолетни до социални мрежи..
Законът, приет във френския парламент, предвижда и забрана на мобилни телефони в гимназиите, какъвто вече е случаят в началните училища и прогимназиите. Всичко това цели на накара децата да се откъснат от екраните, пред които остават приковани часове наред. Според партията на президента на Франция „Ренесанс“ социалните мрежи имат вредно въздействие за менталното здраве на подрастващите.
Законът предвижда изключения, когато например става дума за достъп до онлайн енциклопедии или до мрежи с образователно съдържание.
Броени дни преди това, на 15 юли долната камара на френския парламент прие законопроект, предоставящ правото за умиране. Така беше изпълнено обещание на Макрон, дадено още през 2022 г., но позабавено от поредицата от политически кризи в страната, припомня Франс прес.
Долната камара на парламента гласува за една година четири пъти законопроекта. На три пъти той беше отхвърлен в Сената и най-накрая правителството разпореди именно четвъртият вот в долната камара да бъде решаващ за приемането за нормативния акт.
Новосъздаденото право ще бъде запазено за пълнолетни пациенти, които са засегнати от нелечимо заболяване и които могат да изразят свободно и ясно желание за получаване на помощ за умиране. След това има процедура, при която се проверява дали пациентът отговаря на критериите за помощ за умиране. В хода на този процес болният може да се откаже по всяко време.  В края на процедурата пациентът сам трябва да вкара в организма си медикамента, който ще сложи край на живота му. Ако физически не е в състояние да го направи, то лекар или медицинска сестра могат да поемат тази роля.
Ситуацията в другите европейски страни е следната. В Нидерландия евтаназията и асистираното самоубийство са строго регламентирани от април 2002 г., припомня „Франс 24“. Лекар и независим експерт трябва да установят, че пациентът изпитва „непоносимо страдание“ и че „няма надежда за подобрение“. От април 2023 г. възможността за медицинска помощ при прекратяване на живота беше разширена и за деца под 12-годишна възраст. В Белгия искането за евтаназия трябва да бъде „доброволно, добре обмислено, многократно потвърдено“ и направено „без външен натиск“, съгласно закон, обнародван през май 2002 г. През 2014 г. Белгия стана първата държава в света, която разреши евтаназия за непълнолетни без минимална възраст. Люксембург декриминализира евтаназията и асистираното самоубийство през 2009 г. Швейцария забранява евтаназията, но разрешава асистираното самоубийство. Австрия легализира асистираното самоубийство през декември 2021 г. за хора, страдащи от тежко или нелечимо заболяване. Испания прие през март 2021 г. закон, който разрешава както евтаназията, така и медицински подпомогнатото самоубийство. Условията са строги: кандидатът трябва да бъде в състояние да взема решения и да е в пълно съзнание, искането трябва да бъде подадено писмено, потвърдено повторно на по-късен етап и одобрено от специална комисия за оценка. От влизането в сила на закона до края на 2024 г. в Испания 1123 души са се възползвали от евтаназия, според данни на испанското министерство на здравеопазването.
В Португалия декриминализирането на евтаназията, прието през май 2023 г., така и не влезе в сила, след като през април 2025 г. Конституционният съд частично отхвърли закона. В Словения парламентът легализира през юли 2025 г. асистираното самоубийство за пациенти, които са в съзнание, страдат от нелечимо заболяване и изпитват непоносими страдания. След референдум през ноември, проведен след кампания на Католическата църква и консервативната опозиция, действието на закона беше спряно за най-малко една година.
В Италия през 2019 г. Конституционният съд определи условията, при които е възможен достъп до асистирано самоубийство. На практика обаче прилагането на тази възможност остава трудно, тъй като парламентът все още не е приел специален закон по темата. Премиерката Джорджа Мелони обеща този законов вакуум да се запълни. Отделни области вече въведоха съответните регулации на регионално равнище. Първо това бяха  Тоскана и Сардиния, а преди броени дни подобна стъпка направи и Емилия-Романя, припомнят "Скай Ти Джи 24" и "Ти Джи Ком 24".
Във Великобритания законопроект за легализиране на асистираното самоубийство в Англия и Уелс, одобрен от депутатите през юни 2025 г., впоследствие беше блокиран в Камарата на лордовете и изоставен, отбелязва Франс прес. Очакваше се той да бъде внесен отново през септември в парламента, но какво ще стане сега след смяната на премиера, все още не е ясно. Подобен законопроект, разглеждан в парламента на Шотландия, който има самостоятелни правомощия в сферата на здравеопазването, беше отхвърлен през март. Закони за помощ при умиране бяха приети от регионалните парламенти на британските острови Ман и Джърси съответно през март 2025 г. и февруари 2026 г.