Санкциите на САЩ възпрепятстват усилията на Куба да отвори икономиката за частни инвестиции, заяви посланикът на страната в ООН

САЩ настояват Куба да отвори икономиката си за частни инвестиции и Хавана предприе мащабни реформи именно с тази цел, пише Асошиейтед прес.
Посланикът на Куба в ООН обаче запита защо Вашингтон продължава да налага санкции, които възпрепятстват икономическото отваряне на острова, към което самите САЩ призовават от десетилетия.
Посланикът Ернесто Соберон Гусман отправи въпроса си към държавния секретар на САЩ Марко Рубио, който е основният архитект на политиката на администрацията на президента Доналд Тръмп спрямо Куба.
„От какво се страхувате? Ако сте толкова убедени, че кубинското правителство е некомпетентно, защо трябва да налагате нови санкции почти на всеки две седмици?“, попита Гусман в интервю за Асошиейтед прес тази седмица.
Държавният департамент на САЩ отговори на запитване за коментар с изказване на Рубио, според когото нови санкции ще продължат да бъдат обявявани на всеки няколко седмици, за да бъдат затворени „вратичките, които те се опитват да създадат във всеки механизъм“.
В четвъртък САЩ наложиха нови икономически санкции срещу кубински държавни предприятия в минната, металургичната и строителната промишленост.
Куба е на ръба на икономическа криза заради петролнатаблокада, наложена от САЩ през януари, която допълва ефекта от продължаващото от десетилетия американско ембарго и засилващите се санкции. Мерките на администрацията на Тръмп, целящи да окажат натиск върху кубинското правителство чрез ограничаване на достъпа му до финансиране, задълбочиха вече тежките прекъсвания на електрозахранването, ограничиха достъпа на работниците до обществения транспорт, парализираха инфраструктурата и задълбочиха недостига на лекарства и храни на карибския остров.
Според Гусман санкциите са основната пречка пред отварянето на кубинската икономика. Той заяви, че последиците от американските мерки (най-вече недостигът на електроенергия и гориво за предприятията и транспорта) отблъскват инвеститори и туристи, които са сред основните източници на доходи за Куба.
Някои компании се оттеглиха от страната, сред които е и испанската хотелска верига „Мелиа” (Meliá), която разчита на приходите от туризъм и посочи като причина за решението си „значителни оперативни, правни, икономически и финансови трудности“.
„САЩ направиха всичко възможно, за да попречат на чуждестранните инвеститори“, заявява Уилям ЛеоГранде, професор в „Американски университет” (American University) и водещ експерт по отношенията между САЩ и Куба. По думите му твърдението, че Вашингтон иска Куба да се отвори за чуждестранни инвестиции, е неискрено, тъй като реформите не могат да успеят без известно облекчаване на санкциите.
Според ЛеоГранде целта на републиканската администрация на Тръмп е „не просто икономическото отваряне на Куба, а свалянето на кубинското правителство и промяна на характера на политическата система“.
Джон Кавулич, президент на Съвета за търговия и икономика между САЩ и Куба, заяви, че Куба е била принудена да направи промени, след като е загубила икономическия си "спасителен пояс" с отстраняването на венецуелския президент Николас Мадуро от САЩ през януари.
„В резултат през последните осем месеца кубинското правителство направи повече търговски, икономически и финансови промени в страната, отколкото след революцията като цяло“, добави той.
Въпреки това администрацията на Тръмп продължава да засилва санкциите и да оказва все по-голям натиск върху Куба, която в отговор предприема нови промени, посочи Кавулич.
„Първо, Куба трябва да приложи чрез нормативни актове всичко, което е обявила, и второ, администрацията на Тръмп трябва да позволи на американските компании да получат по-голям достъп до кубинския пазар, докато тези промени се осъществяват“, коментира Кавулич
Обявените през юни от кубинския президент Мигел Диас-Канел реформи имат за цел значително да променят икономиката и промишлеността на Куба, които са под строгия контрол на социалистическото правителство от революцията през 1959 година.
Мерките предвиждат повече възможности за частния бизнес, внос и износ без посредничеството на държавата, свободно наемане на персонал, разрешаване на дейността на частни банки, инвестиции от кубинци, живеещи в чужбина, както и възможности за навлизане на вериги за бързо хранене на острова.
Гусман заяви, че има възможности за инвестиции в недвижими имоти, соларни паркове и енергетика за преодоляване на недостига на електроенергия. Възможно е и да се разрешат инвестициите и в марини и туристическия сектор.
Кристофър Ернандес-Рой, временен директор на програмата за Северна и Южна Америка в Центъра за стратегически и международни изследвания, припомни, че предишното икономическо отваряне на острова е било по времето на президента Барак Обама. Но „впоследствие то е било ограничено от самите кубинци, поради опасения, че е отишло твърде далеч и е заплашило политическия контрол”, обясни той. 
Днес обаче изглежда, че кубинските власти действително искат икономически реформи и чуждестранни инвестиции, добави той. Реформите на Диас-Канел не са невъзможни, но американските санкции „значително ограничават перспективите им за успех“, допълни Ернандес-Рой.
По думите му е налице парадокс: американският натиск „помага кубинците по необходимост да бъдат тласнати към по-голяма икономическа либерализация, като същевременно ограничава ресурсите и достъпа, необходими тези реформи действително да подобрят икономиката“.
В края на юни, след обявяването на реформите, САЩ наложиха санкции на пет държавни компании, три от които са свързани с конгломерат, управляван от Революционните въоръжени сили на Куба. Смята се, че конгломератът Хе А Е Есе А (GAESA) контролира близо 40 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.
Рубио, бивш сенатор от Флорида, чийто родители са родени в Куба, не изглежда впечатлен от обявените икономически промени. Миналия месец той нарече Куба „провалена държава“ с „лош икономически модел“. По думите му кубинските лидери „не знаят какво правят“ и „не знаят как да поправят икономиката си“.
„Мисля, че предизвикателството, пред което Куба е изправена през последните 15 години, е, че иска донякъде да подобри икономиката си, но се страхува, че ако я подобри твърде много, ще загуби политическия контрол над хората“, заяви Рубио.
САЩ са готови „да направят каквото могат, за да постигнат положителна промяна в Куба, тъй като това пряко засяга националната ни сигурност“, заяви Рубио, като отбеляза, че островът се намира само на 145 километра от американския континент. „Искаме Куба да бъде просперираща. Искаме Куба да бъде свободна“, добави той.
Кубинският посланик заяви, че прилагането на икономическите промени би било значително по-лесно без санкциите, ако американските компании участват на кубинския пазар и ако търговията между двете страни е възможна.
Той посочи като положителен факт това, че между САЩ и Куба се водят „много чувствителни разговори“, но отказа да даде подробности.
„Но въпросът е, че дори когато Куба се променя толкова много“, коментира Гусман, „правителството на САЩ запазва същата политика на агресия спрямо кубинския народ.“