Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в събота, че има нарастващ интерес от страна на международната общност към договарянето на ограничено примирие в Черно море с цел гарантирането на износа на енергоносители и зърно от Русия и Украйна, предаде Ройтерс.
На пресконференция американският дипломат номер едно каза, че Вашингтон разглежда предложения от Турция и Индия, които да направят възможно доставките на тези суровини да потеглят, макар и САЩ да продължават да настояват за договаряне не само на примирие, но и на край на цялата война, която навлезе в петата си година.
Пълномащабната руска инвазия зае водещо място по време на двудневната среща на външните министри от Г-20, в която участие взе и руският външен министър Сергей Лавров въпреки съпротивата на европейските страни и Канада, които заявиха, че по този начин се легитимира руската агресия.
Форумът завърши без съвместно изявление или споразумение за уреждане на изобилието от проблеми пред световната икономика, отбелязва Ройтерс.
Рубио защити поканата към Лавров с довода, че няма как да бъде сложен край на войната без дипломатически разговори с Русия, но призна, че засега прекратяване на конфликта не се очертава на хоризонта. По думите му САЩ комуникират често с украинското ръководство, но украинският външен министър не беше поканен на срещата.
Рубио отбеляза, че има нарастващ интерес – а може би и инерция – за постигане на частични споразумения за прекратяване на атаките срещу кораби за превоз на зърно, а в някои случаи – и срещу съдове за пренос на енергоносители в Черно море.
„Това застрашава продоволствената и енергийната сигурност на света“, посочи държавният секретар пред репортери след двудневната среща с колегите си от двайсетте най-големи световни икономики, която разкри сериозни различия по отношение на войните в Украйна и Близкия изток. „Нашето желание е да постигнем (подобни споразумения). Разбира се, това няма да сложи край на войната, но ще реши поне един от нейните аспекти“, добави той.
Рубио допълни, че първостепенна задача за дипломацията на САЩ остава договарянето на цялостно споразумение за край на войната въпреки провалите засега в постигането му.
„Това е много ужасна и опустошителна война“, каза държавният секретар и допълни, че тя заплашва да се разрасне към други страни заради незаконните опити за саботажи и удари с дронове, навлезли във въздушното пространство на НАТО.
Канадският външен министър Анита Ананд каза в интервю за Ройтерс, че не би ѝ се искало Лавров да бъде канен, но по думите ѝ тя се е възползвала от случая, за да постави пред руския си колега директно въпроса за пълномащабната инвазия на Москва в Украйна.
„Гледах го в очите и изобличавах продължаващата руска инвазия в Украйна, отвличането на украински деца и нападенията срещу украински кораби в Черно море. Всичко това са недопустими действия, противоречащи на международното право и на международното хуманитарно право“, каза Ананд, визирайки дискусиите при закрити врата, състояли се между министрите в петък.
Ананд добави, че е обсъдила с украинския си колега Андрий Сибига и с индийския Субрахманям Джайшанкар въвеждането на ограничено спиране на огъня в Черно море и налагането на мораториум върху атаките срещу украинската енергетика.
Ананд каза, че неуточнен брой от участниците във форума на Г-20 са настояли за някакъв вид примирие, като ударението е било поставено върху подсигуряването на веригите за доставки на храните и договарянето на край на нападенията срещу електроенергийната мрежа на Украйна и нейната енергийна инфраструктура в навечерието на предстоящата зима.
„Трябва да решим тези въпроси преди настъпването на зимата в Украйна“, каза тя и отбеляза, че Канада води още от сесията на Общото събрание на ООН през септември конкретни и съдържателни разговори за спиране на огъня в Черно море.
Индия и Египет са две от най-тежко засегнатите страни и искат да гарантират сигурността на своите кораби – и моряци. Украйна показва пълна ангажираност по въпроса, но не така стоят нещата с Русия, която не демонстрира желание да съдейства за напредък, посочи Ананд.
В петък Лавров заяви, че становището на Москва за конфликта в Украйна остава непроменено и че Русия не може да допусне Украйна да бъде „военна заплаха за законните интереси на сигурността на Руската федерация“, предадоха руските агенции.
Рубио призова участниците в Г-20 да си сътрудничат там, където е възможно, с оглед на сложния комплекс от икономически и геополитически предизвикателства, пред които е изправена всяка от страните.
„И понеже всички ние сме изправени пред тези предизвикателства трябва да работим заедно за преодоляването им“, каза той. „Бъдещето на нашите страни зависи от готовността ни да разберем, че макар и интересите ни невинаги да съвпадат, трябва да полагаме общи усилия за реализацията им, когато между тях има припокриване“, допълни той.
Рубио заяви пред репортерите, че е разговарял за кратко с Лавров в кулоарите на срещата, а темата е била възможността за среща между президентите на САЩ Доналд Тръмп и на Русия Владимир Путин в рамките на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) (който ще се проведе по-късно този месец в Китай), а също и в рамките на срещата на върха на Г-20 в голф клуба на Тръмп „Дорал“ в Маями през декември.
Рубио каза, че засега Путин не е поел твърд ангажимент да участва във форума на Г-20. Държавният секретар не изключи възможността Тръмп да покани и украинския президент Володимир Зеленски, „особено ако от това може да произлезе някакъв положителен резултат“.
КАКВО ПРЕДВИЖДАТ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ТУРЦИЯ И ИНДИЯ
Медиите в Турция и Индия изтъкнаха думите на Рубио, че Вашингтон разглежда предложения за решаване на въпроса с корабоплаването в Черно море, направени от двете страни.
Държавният секретар не навлезе в конкретика какво точно включват те, но според турското издание „Йени шафак“ Анкара предлага обособяването на черноморски зърнен коридор.
Рубио разкри единствено, че няколко страни обмислят ролята на потенциални гаранти за реализирането на инициативата.
Въпросът за сигурността в Черно море бе обсъден и на срещата в Истанбул в събота между президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и Зеленски, посочват Ройтерс и Франс прес.
Турският лидер заяви, че всякакви нападения срещу граждански съдове в Черно море са неприемливи, независимо от това коя страна ги извършва.
Зеленски заяви, че двамата с Ердоган са се съгласили да работят за откриването на зърнен коридор в Черно море.
„С президента Ердоган обсъдихме някои идеи и предложения, които биха могли да бъдат от полза“, посочи украинският президент.
Турският му колега добави, че разговорите за гарантиране на свободата на корабоплаване в Черно море, което е стратегически морски път, ще продължат.
„Убеден съм, че постигането на споразумение по този въпрос ще даде нов тласък на усилията за осигуряване на траен мир в Украйна“, посочи той.
Турция поддържа добри отношения и с Русия, и с Украйна, отбелязват агенциите.
Миналата сряда в телефонен разговор с президента на САЩ Доналд Тръмп Ердоган изрази готовност да подпомогне усилията за съживяване на дипломатическия процес и за прекратяването на войната, съобщи турското президентство.