"Трябва да свържем по-добре различните ни системи за противовъздушна отбрана с цел по-бърза идентификация на въздушните цели и по-ефективно противодействие на заплахите", каза Стенергард на пресконференция с латвийската си колега Байба Браже.
По думите ѝ за да бъде осигурена цялостна защита на региона е нужно няколко системи за ПВО да работят заедно, за да си обменят данни от сензорите за засичане и противодействие на балистични ракети, крилати ракети, дронове и други заплахи.
"Това е решаващо за нашата обща сигурност", каза Стенергард.
Тя добави, че работата в тази посока постепенно ще се засилва, но отказа да уточни кога може да се очаква новият щит да стане факт.
През 2024 г. Швеция влезе в НАТО, след като руската инвазия в Украйна я накара да преосмисли доктрината си за национална сигурност и заедно с останалите европейски страни повишава разходите си за отбрана.
Умерената коалиционна партия управлява Швеция начело на правителство на малцинството, което изостава от левоцентристкия блок в социологическите проучвания преди парламентарните избори на 13 септември.