Шведите гласуват на парламентарни избори, които може да вкарат крайната десница в правителството

Имащите право на глас шведски граждани днес ще могат да идат до урните, за да гласуват на избори, които ще определят дали премиерът консерватор Улф Кристершон ще остане власт, дали крайнодясната партия Шведските демократи ще получи министерски кресла за първи път в историята си или пък лявоцентристите ще се завърнат на власт, предаде Асошиейтед прес.
Кристершон се опитва да спечели втори четиригодишен мандат като премиер на страната, която е част от ЕС и е най-новият член на НАТО.
Същевременно неговата предшественичка – социалдемократката Магдалена Андершон, се надява, че ще може отново да застане начело на държавата.
Експерти оценяват предизборната кампания като фрагментирана и непоследователна. Редица политически въпроси, като как да бъде структуриран здравният сектор, са били заглушени от дебатите за това кои партии ще успеят да сформират правителство.
„Престъпността спадна, инфлацията намаля. Така че тези две теми вече наистина не се обсъждат сред хората“, каза за АП социологът от Стокхолмския университет Сет Исаксон. „Хората обсъждат кой ще влезе в правителството и именно това е смисълът на изборите“, добави Исаксон.
Кристершон управлява Швеция от 2022 г. начело на дясноцентристка трипартийна коалиция, която обаче не разполага с парламентарно мнозинство. Поради това правителството на Кристершон разчита на външната подкрепа на Шведските демократи – антиимиграционна партия с крайнодесни корени, която обаче се придвижи към политическия мейнстрийм. Ако десницата бъде преизбрана, този път Шведските демократи могат да очакват да получат постове в правителството.
Основен опонент на Кристершон е Магдалена Андершон от Шведската социалдемократическа работническа партия, която най-често е оглавявала шведски правителства след Втората световна война. Андершон стана министър-председателка през 2021 г., но загуби властта на последните избори.
В шведския парламент има два големи политически блока. Единият включва четири партии от десницата, а другият - четири партии от левицата. Затова големият въпрос е по-скоро не коя партия ще спечели, а дали десницата или левицата ще може да сформира мнозинство. Всяка една от партиите, участващи в изборите, ще трябва да преодолее 4-процентния праг за влизане в парламента.
Шведските демократи получиха 20,5%  от гласовете на изборите през 2022 г. и станаха най-голямата партия. Те могат да очакват места в правителството, ако властта остане в ръцете на десницата.
През април Кристершон заяви, че неговата Умерена коалиционна партия ще допусне Шведските демократи в правителството, ако десницата разполага с мнозинство в парламента, но добави, че ще остане премиер дори ако крайнодясната формация се окаже по-силната партия.