Седмицата на общополитическите дебати на Годишната сесия на Общото събрание на ООН ще бъде запомнена тази година по няколко причини, сред които речите на Доналд Тръмп, Еманюел Макрон, Володимир Зеленски, Педро Санчес, на иранския президент Масуд Пезешкиан.
Сред паметните моменти беше и участието на израелския премиер Бенямин Нетаняху в общополитическите дебати на Общото събрание на ООН миналия четвъртък. То направи впечатление с това, че продължи само няколко часа и че в рамките на това гостуване на американска земя израелският лидер нямаше възможност да се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп, който беше зает във Вашингтон с официалната визита на китайския президент Си Цзинпин, припомнят Ройтерс и Франс прес.
Речта на Нетаняху пред Общото събрание на ООН стана повод за бойкот. Още в началото й 77 чуждестранни делегации напускаха залата в знак на протест срещу израелските действия в Газа и на Западния бряг. В акаунт във Фейсбук на италианското опозиционно „Движение 5 звезди“, което подкрепя палестинската кауза и критикува израелските действия спрямо палестинците, дори беше публикуван списък по региони на страните, бойкотирали речта на израелския премиер.
В словото си Нетаняху защити действия на Израел в двете палестински територии, изтъкна борбата на Израел срещу Иран, за която редица лидери са му благодарили. Нетаняху също така обвини конкретни държави и лидери в дезинформация по отношение на страната му. Сред обвинените бяха Катар, Турция, турският президент Реджеп Таийп Ердоган и кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани. Израелският лидер освен това подчерта, че Франция и Великобритания, които някога са имали колонии из цялата планета, нямат правото да обвиняват някого в колонизация, защото те всъщност са въвели това понятие, обобщават Ройтерс, Франс прес и Асошиейтед прес.
Малко преди Нетаняху да започне на говори в залата на Общото събрание на ООН, на няколко преки от централата на световната организация в Ню Йорк се състоя протест срещу присъствието на израелския премиер на Годишната сесия. Акцията веднага привлече вниманието на медиите, защото в нея участваха редица знаменитости, някои от които бяха и арестувани. Сред задържаните от властите беше американската актриса Сюзън Сарандън, припомнят световните агенции и изданията „Венити феър“, „Ел“, „Евронюз“ и „Гардиън“.
Протестът беше организиран от американска организация, нарекла се „Еврейски глас за мир“, която се застъпва за правата на палестинците. Участниците в акцията носеха бели тениски, на които с черно бяха изписани надписи като „Финансирайте хората, а не бомбите“, „Престанете да въоръжавате Израел“ и „Сложете край на геноцида“. Арестите на протестиращите бяха извършени, когато те блокираха пътния трафик.
Сред задържаните, освен Сюзън Сарандън, бяха и актрисите Синтия Никсън и Хана Айнбиндер, драматургът Тони Къшнър, фотографката и документалистка Нан Голдин, поетесата Айлин Майлс и др., отбелязва „Ел“. Арестът на Сарандън обаче предизвика най-оживени коментари, тъй като звездата е на 79 години и след броени дни, на 4 октомври дори ще навърши 80 години.
Освен, че отбелязва възрастов юбилей, Сюзън Сарандън тази година отбелязва и още един юбилей – 50 години политически активизъм и арестът й припомни именно това, посочват „Венити феър“, „Гардиън“, „Евронюз“ и „Ел“.
Зад гърба си Сарандън има освен емблематични роли, които й донесоха огромно признание, и пространна дейност на политически активист по всевъзможни направления. В продължение на редица години партньор в този активизъм на Сарандън беше и нейният втори съпруг Тим Робинс, който е баща и на две от децата й.
През десетилетията на политическа дейност Сарандън е подкрепяла най-често прогресивни и леви каузи. Тя е настоявала за социална, екологична и икономическа справедливост, подкрепяла е всячески правата на жените, правото на аборт, борила се е срещу глада по света, обявявала се е за край на прилагането на смъртно наказание, подкрепяла е усилията за намаляване на броя на бездомниците по улиците на американските градове, настоявала е за расова и сексуална равнопоставеност, бранела е правата на работниците, подкрепяла е движения, разкриващи случаи на сексуален тормоз в киноиндустрията и в други отрасли.
Сарандън е била посланик на добра воля на УНИЦЕФ, посланик на Организацията за земеделие и прехрана и е била отличена с награда на базираната в Северна Америка хуманитарна организация „Действие срещу глада“.
Сарандън винаги се е противопоставяла на военните конфликти и на участието на САЩ във военни операции зад граница. Та е била след най-отявлените критици на американските военни действия в Ирак.
По отношение на американската вътрешна политика Сарандън е заставала на страната на демократите и е критикувала винаги действията на Републиканската партия и излъчените от нея президенти и правителства. Но подкрепата й за демократите никога не е била сляпа и безусловна. По времето на преизбирането на Барак Обама за втори президентски мандат, Сарандън изразява някои резерви спрямо първия му мандат, за който го беше подкрепила четири години по-рано. Що се касае до демократката Хилари Клинтън Сарандън заявява пред британското издание „Гардиън“, че я намира за опасна и че ако тя стане президент, страната ще бъде постоянно във война. Това мнение тя изразява именно, когато Клинтън се явява като кандидат за президент в битка срещу републиканеца Доналд Тръмп през 2016 г. Тогава „Гардиън“ отбелязва, че Сарандън от черна овца за десницата се е превърнала в неудобен критик и за левицата. През годините актрисата не крие подкрепата си за аутсайдерите в лявото пространство, като например Бърни Сандърс. Активизмът на Сарандън може да бъде определен и като битка срещу върхушката вдясно и вляво.
Самите роли, в които избира да участва актрисата, също отправят политическо послание. В „Маслото на Лоренцо“ например тя е майката на дете с рядко заболяване, която се бори срещу цялата закостеняла здравна система, в „Телма и Луиз“ тя е жената, която не само отмъщава на един насилник, но отстоява правата на жените, в „Клиентът“ Сарандън е адвокатка, която се противопоставя на отклоненията и корупцията в правната система, а в „Осъденият на смърт идва“ тя е монахиня, която чрез духовна подкрепа, която оказва на осъден на смърт, всъщност се обявява срещу смъртното наказание.
По повод ареста на Сарандън миналия четвъртък в Ню Йорк редица издания припомниха, че в актива си тя има не само пет номинации за „Оскар“ (от които един спечелен за „Осъденият на смърт идва), но и пет ареста, отбелязва „Ел“. За първи път Сарандън е арестувана през 1982 г., когато е само на 32 години, заради участието й в протест срещу разрушаването на четири театъра в Ню Йорк, на мястото на които е изграден хотелски комплекс. През 1999 г. актрисата е арестувана заради участие в протест срещу убийството с 41 изстрела на невъоръжен гвинейски имигрант от нюйоркски полицаи. През 2018 г. Сарандън е арестувана във Вашингтон по време на протест срещу имиграционната политика на Доналд Тръмп. През 2023 г. актрисата е задържана по време на протест в Олбани в подкрепа на справедливи заплати за служителите в хотелиерския бизнес.
Актрисата започва да подкрепя открито палестинската кауза през 2021 г. След началото на войната в Газа, подета от Израел след безпрецедентните атаки на палестинското ислямистко движение „Хамас“ срещу израелски градове и кибуци, при което загинаха 1200 души, а 250 души бяха взети за заложници, Сарандън засилва пропалестинския активизъм. През ноември 2023 г. тя се обявява за край на войната в Газа и на 17 ноември 2023 г. участва в пропалестински протест на централен площад в Манхатън. Четири дни по-късно агенцията, която се грижи за кариерата й - „Юнайтед талънт ейджънси“, прекратява отношенията с нея, припомнят „Ел“ и „Венити феър“.
Сарандън е свързана с Италия по семейни причини и често пъти е канена на прояви в тази страна. Майката на Сарандън произхожда от Рагуза. А от връзката си с италианския режисьор Франко Амури Сарандън има дъщеря – Ева Амури. Именно пред италианска аудитория американската актриса споделя често какви проблеми има в САЩ заради политическия си активизъм.
Преди две години Сарандън гостува на международния кинофестивал „Ривиера“ в Сестри Леванте. Тогава тя даде мастър клас, в който освен съвети в областта на актьорското майсторство, тя говори и за политическия активизъм като нейно призвание. Сарандън сподели как се е почувствала, когато агенцията, която я е представлявала 10 години, я е изоставила заради позициите, които тя е изразила в подкрепа на палестинците и срещу Израел. Тя се е почувствала потресена, защото в протестите, в които участвала в подкрепа на палестинците, имало и много израелци, живеещи в САЩ. Тогава Сарандън каза, че цензурата в САЩ е много голяма. За Холивуд тя каза, че там онзи, който задава прекалено много въпроси, е наказван, както се е случило и с нея.
Актрисата беше помолена и да коментира предстоящите към онзи момент избори за президент на САЩ, на които Тръмп се кандидатира отново. Сарандън заяви, че Америка би трябвало да е една умна и богата страна, но всъщност там има само една партия, контролирана от компаниите, от оръжейното лоби и от фармацевтичните фирми. Тогава тя добави, че ако Тръмп бъде избран отново, то все едно фашизмът ще дойде в САЩ, припомня „Венити феър“.
В началото на септември на настоящата година актрисата беше на международния кинофестивал във Венеция, за да участва в представянето на филма от конкурсната програма „Ехокамера“ на италианския режисьор Андреа Палаоро, припомнят „Евронюз“, „Гардиън“ и „Венити феър“. По време на пресконференция за представяне на филма Сарандън разказа, че заради политическия й активизъм и позициите й срещу Израел са й били отказани много роли и възможности за изява в САЩ. Тя благодари на италианския режисьор, че я е ангажирал за продукцията си, съживяваща недовършен проект на Бернардо Бертолучи и в който тя изпълнява ролята на бивша музикална звезда, завръщаща се на сцената.
Сарандън подчерта, че докато в родината си е лишавана от роли заради активизма си, то зад граница талантът й се оценява. „Има много международни проекти, в които аз се чувствам добре дошла“, заяви Сарандън.