Свети Месроб Мащоц, създателят на арменската азбука: дело и следа

Днес в Армения е обявен ден за размисъл преди утрешните парламентарни избори. Отразяването на вота дава възможност Армения да се разгледа не само през политическата, но и през културно-историческата призма и да се обърне внимание на един от най-почитаните светци в страната, в чието житие се откриват определени паралели със светци и от българското православие.  
Не са много съвременните азбуки от световно значение, чиито създатели са известни. Докато никой не знае кой точно е създал латиницата, гръцката азбука и китайските йероглифи, то по име се знаят учениците на светите братя Кирил и Методий - Наум Преславски, Климент Охридски (кирилицата), крал Седжонг Велики (корейския хангъл) и свети Месроб Мащоц – създател на арменската азбука. 
Свети Месроб Мащоц е една от най-великите личности в историята на Армения, а и на християнския Изток. Неговото име завинаги остава свързано със създаването на арменската азбука – културно и духовно дело, което спасява арменския народ от асимилация и поставя началото на неговия „златен век“. Арменците и до днес почитат Мащоц не само като учен и просветител, но и като светец, спасил езика и националната идентичност на народа си, отбелязва арменският портал "Берев".
Месроб Мащоц е роден около 361 г. в селището Хацекац, област Тарон (днешна Турция). Произхожда от знатно семейство и получава отлично за времето си образование. Още като млад изучава гръцки, сирийски и персийски език, а по-късно постъпва на служба в двора на арменските царе Аршакиди. Според сведенията на неговия ученик Корюн, автор на „Житието на Мащоц“, той бил не само добър писар и държавен служител, но и човек с дълбока религиозност. Постепенно се отказва от светския живот и става монах и проповедник, разказва на сайта си Националният исторически музей на Армения.
След като напуска двора, се посвещава на мисионерска дейност, проповядвайки сред все още езическите части на Армения (като Гохтн). Тогава осъзнава острата нужда от превод на Библията и богослужебните текстове на разбираем арменски език – дотогава те се четат на гръцки или сирийски. Обикновените хора често не разбирали текстовете на Светото писание.  Мащоц виждал в това огромна опасност – ако арменците нямат собствена писменост, постепенно могат да изгубят езика и културата си.
Историческата обстановка в Армения по това време била изключително сложна. След приемането на християнството като държавна религия през 301 г. Арменската църква започва активно да се бори срещу езичеството. Страната обаче бива фактически разделена на сфери на влияние между Византия и Персия, а богослуженията в различните области се извършват на гръцки или сирийски език, отбелязва публикация в научнопопулярното списание "Школа Жизни".
Именно тази тревога подтиква Мащоц към създаването на арменската азбука. Той споделя идеята си с католикоса Исахак (Сахак Партев) – 10-ият духовен глава на Арменската църква. Той подкрепил замисъла, а по-късно и цар Врамшабух оказал помощ на бъдещия просветител. Свикан е църковен събор. Царят споменава за „Даниилови писмена“ – древна писмена система, донесен от Месопотамия от сирийски епископ Даниил. Маштоц и екипът му опитват да го използват, но той се оказва недостатъчен за фонетиката на арменския език.
Така Мащоц предприема пътуване до сирийския град Едеса – един от големите културни центрове на Изтока. Там изучава различни азбуки и писмени системи, сравнява звуците и търси най-съвършеното решение за арменския език. Според старинните арменски предания по време на молитва той получил божествено вдъхновение и видял ръка, която изписва буквите. Именно тази легенда по-късно превръща създаването на арменската азбука в почти свещено събитие за арменския народ.
Около 405–406 година Месроб Мащоц създал арменската азбука. Първоначално тя съдържала 36 букви, а по-късно били добавени още няколко знака. Новата писменост била изключително точна и добре приспособена към особеностите на арменския език – така, че всяка буква съответства на определен звук и всяка фонема има собствен графичен знак. Именно тази фонетична точност превръща арменската азбука в една от „най-пасващите“ на езика си системи на древния свят, отбелязва руското специализирано издание "Културология".
Интересно е и символичното значение на първите думи, написани с новите букви. Мащоц започнал превода на Библията с Книгата "Притчи Соломонови": „Да познаят мъдрост и наставление, да разберат изреченията на разума“. Този избор не бил случаен. За създателя на азбуката писмеността трябвало да служи не само за общуване, но и за духовно просвещение и нравствено възпитание.
След създаването на азбуката Мащоц започнал мащабна просветителска дейност. Той откривал училища в различни области на Армения, обучавал ученици и подготвял преводачи. Негови последователи превеждали богословски, философски и исторически трудове от гръцки и сирийски език.
Създаването на арменската азбука довело до истински културен подем. Пети век често е наричан „златният век“ на арменската литература. Благодарение на Мащоц се появяват първите големи арменски исторически и богословски произведения. Започва активно развитие на науката, литературата и образованието. Арменският народ получава възможност да съхрани своята история и духовност чрез собствен език и собствена книжнина.
Особено впечатляващо е, че арменската азбука почти не се е променила през вековете. Съвременните арменци могат сравнително лесно да четат текстове, написани още през V век. Това е рядко явление в световната история и показва колко успешно Мащоц е успял да улови структурата и звученето на арменския език. Така според множество историци именно азбуката е помогнала на арменците да оцелеят като народ въпреки войните, преселенията и многовековната чужда власт.
Днес паметта за Месроб Мащоц е жива в цяла Армения. Неговият гроб, на около 30 км от Ереван, се е превърнал в място за поклонение. За арменците той остава не просто учен или духовник, а човек, който е дал на народа си „оръжие на духа“ – писмеността. Благодарение на него арменската култура оцелява през вековете и запазва своята самобитност. Затова арменската азбука не е само система от букви, а свещен символ на националната памет, вяра и културна независимост, обобщава в свой материал Московският държавен лингвистичен университет.