Световното по футбол роди испанско ехо на тезата на Жан-Мари Льо Пен, че Франция „не е френска“, и съживи „Островната война“ Аржентина – Англия

Полуфиналите на Световното първенство по футбол Испания – Франция (2:0 във вторник) и Аржентина – Англия (2:1 в сряда) доказаха тезата на западни издания, че в това издание на шампионата футболът е политика повече от всякога.
Сблъсъкът между испанци и французи започна далеч преди салвадорският съдия Иван Бартон да даде началния сигнал в предградието на Далас - Арлингтън, в американския щат Тексас.
Бившият министър-председател на Испания Мариано Рахой бе обвинен в расизъм заради изказано мнение в авторска статия, публикувана в испанското онлайн издание „Дебате“ на 13 юли – в навечерието на  футболния мач и на националния празник на Франция, предаде ДПА. Консервативният политик написа, че националният отбор на Франция е „от най-висок калибър“, но в него „няма французи“. Така той повтори тезата отпреди 30 години на бащата на настоящата лидерка на френската партия „Национален сбор“ Марин Льо Пен – Жан-Мари, че на футболния терен Франция „не е френска“, както припомни в обширен аналитичен материал на 5 юли американското онлайн издание „Политико“.
„Франция има отбор от най-висок калибър. Имайте предвид обаче, че в него няма френски играчи“, написа в "Дебате" политикът от консервативната испанска Народна партия, който беше министър-председател от 2011 до 2018 г., посочва Ройтерс.
От друга страна, двубоят в Атланта между Аржентина и Англия бе белязан от възраждането на „Островната война“ . И преди, и след срещата – още на терена, националите на Аржентина припомниха с песни и лозунги за враждата за Флокландските острови.
В навечерието на двубоя аржентинският външен министър Пабло Кирно потвърди казаното от него през април, като изяви претенциите на страната си за Фолкландските острови в обширна статия, публикувана в аржентинския в. "Насион". В нея той отхвърли валидността на референдума от 2013 г., твърдейки, че суверенното право на която и да било от двете държави над архипелага не може да бъде определено от неговите жители. Текстът затвърждава дългогодишната позиция на Буенос Айрес, като неслучайно се появи точно преди полуфинала на Световното първенство между Аржентина и Англия, посочва британският в. "Индипендънт".
Войната от 1982 г. далеч не е забравена и това личеше от надписа на транспаранта, опънат от футболистите на селекционера Лионел, Скалони, ликуващи след успеха – „Малвините са на Аржентина“. Аржентинците наричат Фолкландските острови Малвински. Президентът на Аржентина Хавиер Милей призова победата над Англия да не се политизира, а правителството на архипелага – отвъдморска територия на Великобритания, заяви, че е разочаровано от действията на играчите на южноамериканската държава.
На свой ред британското правителство в лицето на министъра на икономиката и търговията Питър Кайл призова Световната футболна федерация (ФИФА) да разследва аржентинците заради банера. "Футболът трябва бъде отделен от политиката. Очаквам щателно разследване", заяви Кайл, цитиран от Асошиейтед прес.
Скандалът с Рахой      
„Коментарите на Мариано Рахой за френския национален отбор съдържат недопустими нотки на расизъм“, написа президентът на френската футболна федерация Филип Диало в социалната платформа Екс, цитиран от ДПА. „Те повдигат и въпроси за неприемливия климат, който позволява изказването на подобни мнения", добави Диало, според когото френските национали не се нуждаят от удостоверения за гражданство, издадени от бивш испански премиер. „Това е абсолютно неприемливо. Изобщо не съответства на ценностите на Франция“, заяви, от своя страна, френският министър на вътрешните работи Лоран Нуниез пред телевизия Бе Еф Ем. 
Испанският министър-председател Педро Санчес разкритикува Рахой в Екс, посочва ДПА. "Някои хора все още дефинират националната принадлежност по фамилни имена, място на раждане или цвят на кожата. Други обаче я определят чрез дълбоката си връзка със страната и готовността си да ѝ дадат своя принос - играейки футбол, грижейки се за възрастни хора или развивайки бизнес в нея", написа социалистът Санчес.
„Испания принадлежи на тези, които я обичат - не на онези, които я срамят с ксенофобски изказвания. Франция, ще се видим на полуфинала. Нека по-добрият отбор спечели, а расизмът загуби“, написа още министър-председателят. 
На 14 юли – в деня на мача и на Деня на превземането на Бастилията, Испания се извини публично, предаде Ройтерс. Външният министър на Испания Хосе Мануел Албарес каза на френския си колега Жан-Ноел Баро, че „недопустимите“ думи на Рахой, които според него „носят отровата на расизма и ксенофобията“, не отразяват мнението на огромното мнозинство испанци. „Много сериозно е да се използва цветът на кожата, за да се определи кой може да бъде гражданин на дадена страна и кой - не“, каза Албарес пред радио "Кадена СЕР" часове преди полуфинала в Далас. 
Борха Семпер, говорител на Народната партия на Рахой, омаловажи въпроса, заявявайки, че колонката е написана без лоши намерения и е била замислена като "памфлет", отбеляза Ройтерс.
„Тези коментари са жалки“, каза външният министър на Франция Баро пред Бе Еф Ем. „Нека е ясно веднъж завинаги - Франция няма цвят. Всяко твърдение за противното е признак на идиотизъм, расизъм, или и двете, взети заедно“, каза Баро. „Рахой е расист, толкова е просто“, заключи френският първи дипломат.
Колонката на Рахой в „Дебате" дойде дни след като парагвайският сенатор Селесте Амариля нападна на расова основа капитана на Франция Килиан Мбапе, след като той отказа да се поздрави с вратаря на Парагвай Орландо Хил след осминафинала, спечелен от "петлите" с 1:0.
В публикация в Екс тя нарече Мбапе „колонизиран камерунец, отчаяно опитващ се да се представи за французин“. Мбапе отговори, защитавайки не само себе си, но и играчите на Парагвай, описвайки Амариля като "недостойна за поста си", отбелязва Ройтерс. Парагвайското правителство се дистанцира от нея, наричайки коментарите ѝ „несъвместими с ценностите“, пропагандирани от страната.
Селесте Амариля обаче предизвика нов скандал, като се появи в сената в испанските национални цветове - червено и жълто, след победата на Испания над Франция на полуфинала, предаде ДПА. „Радвам се за Испания, за родината. Ето защо цветовете са почит... Мбапе вече бе застигнат от своята карма. Парагвайската карма, не само моята“, заяви тя. Ройтерс посочва, че парагвайката е разследвана от френската прокуратура след расистките си обиди към Мбапе.
Що се отнася до Рахой, той отказа да се извини за казаното, информира Франс прес. Консервативният лидер благодари инорично за "вниманието от страна на властите по време на това световно", посочи АФП. „Жалко е, че толкова много усилия, посветени на възхваляването на моите добродетели, отклониха вниманието от други въпроси (...), които са важни за испанците“, написа той в нова статия в "Дебате". Мариано Рахой е в конфликт с настоящото ляво правителство, водено от социалиста Педро Санчес, който дойде на власт през 2018 г. след вот на недоверие, отстранил консервативния лидер, припомня Франс прес.
„Те никога не се извиняват за нищо. Винаги някой друг трябва да го направи“, заяви Рахой по адрес на Санчес, визирайки многобройните съдебни дела, свързани с личните и професионалните среди на настоящия премиер, както и с Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), която той ръководи.
Жан-Мари Льо Пен нападна своята Франция още преди 30 г.
Говорителят на партията "Национален сбор" Жулиен Одул заяви пред телевизия "Франс енфо",  че коментарите на Рахой са „скандални, срамни и осъдителни“. В обширна статия на 5 юли в "Политико" обаче Саша Исенберг припомня, че бащата на сегашната лидерка на крайната десница Марин Льо Пен - Жан-Мари, който създава предшественика на "Национален сбор" - "Национален фронт", още преди 30 години каза по повод футболния тим на страната си, че Франция "не е френска".
Това, което някога беше атака срещу имиграцията и идентичността, се трансформира в атака срещу привилегиите и елитарността – промяна, която отразява стремежа на партията към президентството на Франция, пише Исенберг.
"Националният футболен отбор на Франция се превърна в неочакван барометър за водещата крайнодясна партия в страната, чиято променяща се реторика относно лидерите за отбора отразява опита ѝ за умереност – от призиви за расова идентичност до солидарност с работническата класа – и помага да се обясни защо сега се смята, че "Национале сбор" има реален шанс да излъчи новия президент на Франция догодина", продължава "Политико".
Жан-Мари Льо Пен, основателят на партията, известна преди като "Национален фронт", се превърна в може би най-гласовития противник на френския национален футболен отбор, когато той стана световна сила в края на миналия век. След като страната сформира страхотен отбор, воден от играчи от различни раси с произход от бившите си колониални владения, Льо Пен се отрече от тях като „фалшиви французи, които не пеят Марсилезата или видимо не я знаят“, пише Исенберг.
„Малко изкуствено е да се привличат чуждестранни играчи и да се кръщават „Национален отбор на Франция““, каза Льо Пен през 1996 г. - думи, които той повтори дори след като отборът спечели Световното първенство две години по-късно, припомня "Политико". „Те вкараха алжирец, за да угодят на арабите, канак, който дори не може да пее националния химн, чернокожи, за да угодят на антилците. Никой от тях няма място във френски отбор“, бе мнението на Льо Пен, който визираше конкретно етническия алжирец Зинедин Зидан и Кристиян Карембьо, чиито корени са от Нова Каледония.
Докато Марин Льо Пен се готвеше да наследи баща си като лидер на партията, тя повтори критиката му към отбора като пример за новите мигранти на Франция, които отказват да се асимилират, наричайки селекцията за Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка сбор от „етнически, религиозни кланове, които създават един вид апартейд в самия тим“, обръща внимание "Политико".
Когато обаче Франция стана световен шампион за втори път през 2018 г., Марин Льо Пен насочи вниманието си не към самите футболисти, а към политиците, които се хванаха за успехите на отбора. Еманюел Макрон, центристът, който я победи на президентските избори година по-рано, „трябва да се съсредоточи върху политиките, прилагани във Франция, за които има много да се каже“, каза тя в интервю. Спортният успех „няма да накара тревогите да изчезнат, няма да накара опасностите от несигурност и тероризъм да изчезнат, няма да накара финансовите боричкания да изчезнат“, бяха думите ѝ тогава, посочва "Политико".
Сега Марин Льо Пен и нейният съмишленик - председателят на партията "Жордан Бардела", започнаха да говори за най-известните спортисти на Франция като за изолиран елит. „Когато имаш късмета да получаваш огромна заплата, да си мултимилионер, да можеш да пътуваш с частен самолет, малко ме дразни да гледам как тези спортисти поучават хора, които се борят да свържат двата края“, заяви Бардела по адрес най-вече на Мбапе.
Що се отнася до Макрон, след като Франция не се класира за финала, той няма да пътува за САЩ, отбелязват медиите във Франция. Според спортното издание "Екип" се очакваше държавният глава да бъде в Ийст Ръдърфорд, щата Ню Джърси, за двубоя за световната титла, след като пропусна полуфинала заради националния празник и заради участието си във възпоменателната церемония по повод 10 години от атентата в Ница, отнел живота на 86 души.
Така се избягва и евентуална среща на стадиона в Ийст Ръдърфорд на финала с американския президент Доналд Тръмп, с когото взаимоотношенията напоследък са променливи, отбелязват френски медии. В края на миналия месец, часове преди да се срещне с Тръмп на срещата на върха на Г-7, Макрон заяви, че Франция няма да се поддаде на натиска от страна на администрацията във Вашингтон и да отмени цифровия си данък върху американските технологични гиганти.
Враждата за Фолкландските острови
„Времето не превръща незаконната окупация в суверенитет“, заяви външният министър на Аржентина Кирно, описвайки спора между страната си и Великобритания за Фолкландските острови като „специална и специфична колониална ситуация“, произтичаща според него от нарушаването на териториалната цялост на Аржентина след британската окупация на архипелага през 1833 г. Министърът твърди, че принципът на самоопределение не се прилага в този случай на основание на това, че настоящото население на островите е „имплантирано“ от окупационната сила и следователно не може да решава собствеността на територията. В "Насион" той отбеляза обаче, че конституцията на Аржентина изисква зачитане на начина на живот на жителите на островите.
Преди полуфинала с Англия аржентински военни ветерани призоваха феновете да се съсредоточат върху футбола, предадоха Ройтерс и ДПА. Според декларацията обществеността не бива да използва един футболен мач като платформа за налагане на претенции за суверенитет над архипелага в южната част на Атлантическия океан. Ройтерс припомня, че във военния конфликт през 1982 г. бяха убити 649 аржентински военнослужещи и 255 британци. Сред жертвите e братовчед на аржентинската футболна звезда Освалдо Ардилес, който по това време играе в английския "Тотнъм" заедно с друг свой сънародник, световен шампион от 1978 г. - Рикардо Виля.
Хосе Леонидас Ардилес, който е пилот на изтребител в аржентинските военновъздушни сили, загива по време на битка на 4 май 1982 г. "Имах чувството, че се бият двама мои братя", гласят думи на Ардилес, визирайки Аржентина и Англия, цитирани по-късно от британския в. "Гардиън".
Сега аржентинските ветерани заявиха, че мачът „не е военен реванш, нито историческа компенсация“, призовавайки феновете и широката общественост да почетат паметта на аржентинските войници, загинали в конфликта, без да насърчават омраза или ксенофобия. „Суверенитетът се защитава на международни форуми чрез дипломация и историческа истина“, се казва в изявление на Федерацията на ветераните от войната.
„Смятаме за важно да се начертае ясна и непоколебима граница между спортната страст и националната кауза. Топката се търкаля, гордостта с нашите цветове се умножава, но паметта остава непокътната“, гласи изявлението.
Още след победата си над Швейцария с 3:1 след продължения в последния четвъртфинал, когато беше ясно, че срещат на полуфинала Англия, аржентинските футболни национали пяха в съблекалнята популярна песен, в която се споменава, че "се борят за Диего и Малвините". Препратката освен към Фолкландските острови е към великия Диего Марадона, елиминирал английския тим на четвъртфинала на Световното първенство през 1986 година на стадион "Ацтека" в Мексико с "Божията ръка" и "Гола на века".
В репортажа си от празненствата в Буенос Айрес в сряда Асошиейтед прес посочва, че полуфиналът с Англия е последната глава от една дългогодишна вражда, която надхвърля границите на футболния терен. „Това не е само футбол, това е победа над страната, която разби сърцата ни“, каза пред АП 40-годишната Мария Бертеро, визирайки катастрофалната 10-седмична война през 1982 г. „Сърцето ми все още боли за всички млади момчета, които бяха изпратени на смърт“, добави тя.
Ройтерс описва как на групово гледане на футболната среща за ветерани от войната за Фолкландските острови в град Килмес, провинция Буенос Айрес, 74-годишният Хуан Карлос Салинас се е мъчил да говори през сълзи. „Това за нас е... нещо голямо“, каза той.
Раздвоение в Испания преди финала, два полюса за Тръмп
Лидерите на Испания потвърдиха, че ще присъстват в неделя на финала с Аржентина на стадион "МетЛайф" в Ийст Ръдърфод, щата Ню Джърси. На трибуните се очаква да бъдат както крал Фелипе Шести заедно със съпругата си - кралица Летисия, и дъщерите си Леонор и София, така и премиерът Санчес. За разлика от тях аржентинският президент Хавиер Милей обяви, че ще гледа мача у дома от суеверие, защото така е било по пътя към финала, в който Лео Меси и съотборниците му ще се опитат да спечелят втора поредна и общо четвърта титла за страната си.
Ирландският в. "Айриш таймс" акцентира, че за разлика от върха на политическия елит в самата Испания има раздвоение за финала, който ще остане "извън полезрението" в две автономни области с отявлени сепаратистки уклони - Каталуния и Страната на баските.
"Преди мача Общинският съвет на Барселона обяви – като че ли с нотка на радост – че няма да поставя големи екрани на обществени места, където да се гледа мачът. Същата тенденция се наблюдава в баските градове Сан Себастиан и Билбао", отбелязва "Айриш таймс", като обръща внимание, че това е в рязък контраст с ентусиазма, например, от от 2024 година, когато "Атлетик" (Билбао) спечели Купата на краля. Тогава клубният стадион "Сан Мамес" се изпълни от феновете, наблюдавали срещата на голям екран.
От друга страна, световни издания отбелязват, че на финала се срещат страна, с чийто десен президент - аржентинецът Милей, е в отлични отношения със своя американски колега Доналд Тръмп, и държава, чийто ляв премиер - Санчес, влезе в поредица конфликти с Вашингтон и лично с Тръмп, най-вече относно подкрепата за САЩ във войната с Иран. На срещата на върха на НАТО в Анкара в началото на този месец американският държавен глава нарече Испания "ужасен партньор". След това обаче Тръмп заяви, че Испания "напълно се е реабилитирала", като се е съгласила с неговото "искане за голямо плащане" в рамките на НАТО, предаде агенция ЕФЕ.
ДПА посочва, че Тръмп ще дебютира като зрител на това Световно първенство по футбол, на което САЩ е съдомакин с Мексико и Канада, връчвайки трофея на шампиона.
Освен намесата си за отменянето на червения картон на централния нападател на американския тим Фоларин Балогун, президентът досега остана напълно извън турнира, посочва агенцията, допълвайки, че така опасенията, че най-големият футболен форум ще бъде засенчен от Тръмп, не са се оправдали. В неделя обаче няма да се мине без най-могъщия човек в света, отбелязва ДПА.
"Той няма просто да застане редом до президента на ФИФА Джани Инфантино и да се ръкува с редица видни фигури. Малко повече от месец след 80-годишния си юбилей той ще връчи златния трофей на капитана на победителите", обобщава агенцията.