Решението беше прието без гласуване от 47-те държави членки на Съвета с надеждата Вашингтон да преразгледа позицията си. САЩ са първата страна, отказала да участва в механизма, известен като Универсален периодичен преглед, чрез който приблизително на всеки четири-пет години се оценява състоянието на човешките права във всички 193 държави членки на ООН.
Администрацията на Тръмп оттегли миналата година САЩ от Съвета, обвинявайки го в пристрастност срещу страната и Израел. Държавният департамент на САЩ определи органа като структура, която "превръща правата на човека в подигравка", и заяви, че Вашингтон не признава неговата легитимност.
Европейският съюз изрази съжаление за отказа на САЩ да участват в процедурата. "Всички държави подлежат на международен контрол върху състоянието на човешките права на тяхна територия", заяви нидерландската дипломатка Симоне ван дер Пост от името на държавите от ЕС, представени в Съвета.
Правозащитни организации също разкритикуваха решението на Вашингтон, като посочиха необходимостта от международна оценка на американските политики в областта на миграцията, правата на ЛГБТИК+ общността, расовата дискриминация и гражданските свободи. Те обърнаха внимание и на американските военни операции срещу предполагаеми наркотрафиканти в Карибско море и Тихия океан.
"Какво има да крие Вашингтон?", попита Фил Линч, изпълнителният директор на неправителствената организация Международна служба за правата на човека.
Експерти предупредиха, че отказът на САЩ може да създаде опасен прецедент, като насърчи и други държави да избягват международния контрол и подкопае доверието в механизма на ООН.