Тайланд и Камбоджа започват откъм морето процеса по помирение

Външните министри на Тайланд и Камбоджа Пуангкеткео Сихасак и Прак Сокхон проведоха в началото на седмицата преговори в Сингапур за уреждане на спора за морската граница според разпоредбите на ООН за задължително помирение в рамките на Конвенцията по морско право, предаде Асошиейтед прес.  Предмет на спора е територия, към която и двете страни имат претенции и за която се смята, че съдържа значителни и достъпни за експлоатация залежи на природен газ и други въглеводороди.
Решението въпросът да бъде отнесен към процедурите по Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) бе инициирано от Камбоджа през юни, след като Тайланд прекрати действието на 25-годишен меморандум за разбирателство, целящ разрешаването на припокриващите се морски претенции. Тайланд взе решението след рязко влошаване на отношенията и въоръжени сблъсъци по сухопътната граница с Камбоджа през миналата година. Двете съседни държави от Югоизточна Азия влязоха в конфликт заради противоречиви териториални претенции по протежение на сухопътната граница, като десетки цивилни и военнослужещи загинаха от двете страни, а стотици хиляди хора бяха принудени да напуснат домовете си.
Повече от 25 години Камбоджа и Тайланд имат претенции към морска акватория от около 26 000 кв. км в Тайландския залив – район, в който според различните оценки се съдържат природен газ и петрол на стойност около 300 млрд. долара, припомня Ройтерс. През 2001 г. съседните държави подписаха споразумение за създаване на рамка за съвместно усвояване на енергийните ресурси в т.нар. „зона на припокриващи се претенции“. През юни Камбоджа обяви, че е задействала процедурата за задължително помирение по UNCLOS, при която комисия от независими експерти разглежда спора и отправя препоръки, макар че заключенията ѝ не са правно обвързващи за нито една от страните. Все пак процесът предоставя възможност за обсъждане на сложни и деликатни спорове извън нажежената атмосфера на вътрешнополитическия живот. Досега този механизъм, подкрепен от ООН, е бил използван единствено от Източен Тимор за успешно разрешаване на продължаващ от десетилетия морски спор с Австралия. Морският спор произтича от различия в тълкуването на договора за сухопътната граница, подписан между Сиам и Френски Индокитай през 1907 г. Този договор не определя морската граница, но посочва конкретна точка на сушата, спрямо която двете държави са формулирали своите претенции.
След закрито заседание, председателствано от Катрина Купър – ръководител на Комисията за помирение, се проведе и публично заседание, на което външните министри Сихасак и Сокхон направиха встъпителни изявления, представяйки позициите на своите правителства.
Позицията на Тайланд на преговорите остава непоколебима, отбелязва Франс Прес. Агенцията цитира външния министър Сихасак, който след преговорите директно обвини Камбоджа „че играе ролята на жертва“ в спора. Представяйки позицията на Банкок пред експертите по международно право, дипломатът заяви, че Камбоджа се опитва да „очерни Тайланд чрез фалшиви твърдения, изопачаване на факти и неоснователни обвинения, включително на международни форуми“. „Тя прави това, като влиза в ролята на жертва и демонстрира самодоволство, целящо да ѝ осигури морално превъзходство“, заяви той. Въпреки тази реторика, Сихасак отбеляза, че Тайланд също се стреми към разграничаване на морските пространства и към възстановяване на доверието. „Тайланд е готов да участва конструктивно в този процес с цел постигане – със съдействието на комисията – на справедливо решение, постигнато чрез преговори“, заяви той. Той заяви, че Тайланд желае да „даде нов старт на преговорите“ и че е предложил на Камбоджа възможност за провеждане на преки разговори – предложение, което Камбоджа е пренебрегнала, преди да се премине към процедурата за помирение съгласно Конвенцията на ООН по морско право.
На свой ред камбоджанският външен министър Прак Сокхон заяви, цитиран от националната новинарска агенция АКП, че основната цел на страната му е да постигне решение, което да служи на интересите на народите на двете страни и да допринася за мира, сътрудничеството и споделения просперитет в региона. Той очерта намерението на Камбоджа да работи съвместно с Тайланд и със съдействието на Помирителната комисия за сключване на договор за определяне на единна, всеобхватна морска граница между двете държави. В случай че не бъде постигнато споразумение за такава граница, Камбоджа изрази и намерението си да се стреми към договореност за съвместно усвояване и справедливо разпределение на ресурсите в зоната на припокриване, докато не бъде постигнато окончателно споразумение относно морската граница.
Междувременно камбоджанският премиер Хун Манет призна, че търсенето на правни и дипломатически решения ще отнеме време, но отбеляза, че правителството е избрало този подход, за да предотврати по-нататъшно кръвопролитие. Той призова гражданите да съпоставят настоящите затруднения с последиците от нов въоръжен конфликт.
„Някои хора казват, че това отнемало твърде много време. А какво искате да направим тогава? Искате отново да воюваме ли? Камбоджа не бива да се впуска прибързано в конфликт, докато все още са налице дипломатически, правни и международни механизми за действие. Докато разполагаме с възможности за разрешаване на въпроса, вратата за преговори остава отворена. Все още имаме възможности и моля нашия народ да прояви разбиране към това“, заяви той по време на среща с граждани.
Тайландското издание „Банкок Пост“ отбелязва, че страната се готви да се ангажира сериозно в преговорите, макар и да предпочита да разреши въпроса директно с Камбоджа. „Пряката дипломация обикновено е по-бърза, по-малко тромава и, когато има достатъчна политическа воля, по-ефективна. Но Тайланд е страна по Конвенцията на ООН по морско право. Ние приехме процеса и ще участваме добросъвестно, като държим здраво на интересите на тайландския народ и нашите суверенни права“, отбелязва изданието. Същевременно се отбелязва, че готовността за ангажиране чрез международното право не бива да се бърка с готовността да се третира всеки спор по границата между Тайланд и Камбоджа, сякаш съществува във вакуум.
Твърде рано е да се прецени дали процесът по линия на ООН ще позволи на Камбоджа и Тайланд да постигнат благоприятно споразумение, отбелязва специализираното по въпросите на Азиатско-тихоокеанския регион издание „Дипломат“. Авторът на статията, австралийският политолог, журналист и специалист по Югоизточна Азия Себастиан Странджо отбелязва, че по принцип морските спорове се решават значително по-лесно от разногласията около сухопътната граница. Последните включват по-сложни въпроси, свързани с демаркацията, извършена от френски колониални картографи, както и с наличието на вековни храмови руини, натоварени с културно и политическо значение, особено за камбоджанската страна. Въпреки това отношенията между Банкок и Пномпен са се влошили до такава степен, че постигането на каквото и да е споразумение между двете страни – дори такова, което открива пътя към съвместно усвояване на богатите подводни ресурси – ще бъде трудна задача. Допълнително всички препоръки, изготвени от Помирителната комисия, все пак ще трябва да бъдат „продадени“ на обществеността – общественост, която е изключително чувствителна по въпросите на суверенитета и е склонна да реагира остро дори при най-малкия намек за компромис.
Сингапурското издание „Стрейтс Таймс“ цитира експерта от  института „Лоуи“ Хънтър Марстън, според когото е логично малките държави като Камбоджа да разчитат на международните арбитражни механизми за разрешаване на конфликта. „Тайланд заема по-твърда позиция, като се опитва да ограничи обхвата на съда единствено до делимитацията на границата и представя Камбоджа като страна, действаща недобросъвестно, докато Пном Пен възприе по-помирителен тон и не постави ограничения върху правомощията на съда“, посочи той.
Острите коментари на Тайланд „вече предизвикаха внимание и реакции“, коментира на свой ред пред „Ейжа Нюз Нетуърк“ Дет Сок Удом, професор по международни отношения в Университета „Парагон“ в Камбоджа. Камбоджанските интернет потребители заляха социалните мрежи с публикации, осъждащи хапливите коментари на Сихасак и обвиняващи Банкок в навлизане на камбоджанска територия. Тайландските потребители отвърнаха на удара, защитавайки твърдата позиция на Сихасак и обвинявайки камбоджанците в изопачаване на истината.
„Продължаващите дискусии при закрити врати биха могли да помогнат за решаването на някои технически въпроси, но перспективата за постигане на съгласие относно демаркацията изглежда слаба още от самото начало, а всяка рамка за усвояване на ресурси, обвързана с официална демаркация, би била сложна и политически чувствителна за националистите и от двете страни“, добави Дет Сок Удом.