Телевизионни поредици с геополитически акцент резонират силно с хаоса по света

Сериалът "Кабул" за завръщането на талибаните на власт в Афганистан  или сериалът за възхода на фашизма в Италия  - „Мусолини: Синът на века“, са илюстрация за завръщането на телевизионните поредици с геополитически акцент, които резонират силно с хаоса по света, отбелязва Франс прес в аналитичен материал.
Тази тенденция се видя по време на фестивала на сериалите "Сериалмания", който се проведе във френския град Лил. Там бяха представени, освен двете гореспоменати продукции, и сериал за войната в Босна през 1993 г., видян през очите на сините каски („Животът си струва“), поредица , посветена на преговорите по иранската ядрена сделка през 2015 г. ("Сделката"), или пък шпионски трилър, препращащ зрителите между Мюнхен и израелските кибуци през 70-те години на миналия век ("Германецът").
След посковидните години, насочени повече към въпроси, свързани с личния живот на хората, селекцията на кинофестивала ясно отбеляза завръщането към големите геополитически сериали, обяснява за Франс прес Лоранс Ерцберг, генералната директорка на фестивала „Сериалмания“, приключил вчера. Според нея тези продукции помагат да се разбере светът, като хвърлят око към миналото през перспективата на съвременността и чрез силни персонажи.
Най-близък до съвременността е сериалът „Кабул“, който се връща върху превземането от талибаните на афганистанската столица на 15 август  2021 г. по времето на изтеглянето на американските сили след 20-годишна война там. Мащабна европейска коопродукция, този сериал следва едно афганистанско семейство, което се опитва, подобно на хиляди други, да избяга от Афганистан. Сериалът разказва също как френски полицаи, италиански дипломати, германски военни или американските тайни служби са се опитали да се справят с потока от цивилни, стремящи се да напуснат страната.  "Когато човек се интересува от онова, което се е случило в Афганистан, той разбира по-добре онова, което ни се случва днес с войната в Украйна“, казва сценаристът на сериала Томас Финкелкраут. "Кабул" е първа част от  едно генерално американско изоставяне на света, коментира той и припомня, че Доналд Тръмп е бил този, който е подписал споразуменията в Доха през 2020 г., проправили пътя към изтеглянето на американските сили от Афганистан.                 Човек не може да не си мисли също за Тръмп, докато гледа „Мусолини: Синът на века“ и в по-широк план за възхода на популизма по света. Адаптиран по книгата на Антонио Скурати, този хаплив сериал, режисиран от британеца Джо Райт, беше приветстван през септември миналата година на Венецианската мостра и първите два епизода бяха гледани от над един милион зрители по телевизия „Скай“ в Италия през януари. Сериалът проследява възхода на Бенито Мусолини и създаването през 1919 г. на неговото политическо движение до диктаторския обрат в страната през 1925 г. след убийството на депутата социалист Джакомо Матеоти от членове на политическата полиция. А персонажът на Дучето, изигран от Лука Мартинели, е въплъщение на токсичната мъжественост и разкрива на зрителите „рецептите на популизма“, които Дучето е измислил, според създателя на сериала Стефано Бизес. „Той е първият, който е разбрал, че трябва да се говори не на главата, а на стомаха на хората, да се превърне страха в омраза“, казва сценаристът, визирайки Дучето.
И паралелът с Доналд Тръмп може да се направи ясно в четвъртия епизод на сериала, когато Мусолини заявява пред камерата на английски вместо на италиански: "Да направим Италия отново велика".
Стефано Бизес уверява обаче, че сериалът не е обезателно против премиерката на Италия Джорджа Мелони, която е от крайната десница, но е срещу тоталитаризма, популизма и заплахите за демокрацията. "Проблемът е, че в нейната партия има много хора, които вярват, че Мусолини е бил велик държавник, който е направил много хубави неща за страната, до съюза си с Хитлер, което не е вярно“, казва Бизес пред Франс прес и припомня, че управлението на Мусолини е било една жестока и брутална диктатура.
С този сериал, който е „малко рок, малко поп и малко пънк“ под звуците на музиката на Том Роуландс, член на групата „Кемикъл брадърс“, Стефано Бизес се надява да достигне до една по-млада аудитория. Той припомня, че фашизмът е бил ужасяващо нещо и че не може да се рискува фашизмът да се завърне,  дори и с „различни одежди".
Този сериал обаче все още не е намерил дистрибутор в САЩ, според създателя му. Дали това е илюстрация в какви времена живеем?, пита се Франс прес.