ТПС: Изгубената невинност - непълнолетните палестинци, превърнали се в терористи

На 22 юни 2026 г. двама палестинци се приближили до еврейското селище Кармей Цур на Западния бряг, южно от Йерусалим, съобщи израелската новинарска агенция ТПС. Според израелската армия (ЦАХАЛ) те са били застреляни, след като хвърлили коктейли "Молотов" по жилищни сгради. Загиналите са братя на 15 и 19 години.
За израелската армия фактът, че единият от нападателите е непълнолетен, не променя определението му като терорист. Част от международните медии обаче представиха случая като пореден пример за убити палестински деца.
"Израелски военнослужещи застреляха двама палестински тийнейджъри на Западния бряг" - така озаглави материала си агенция Ройтерс, докато испанският вестник "Демократа" написа: "Палестински непълнолетен и млад мъж загинаха от огъня на израелската армия край селище в района на Хеброн".
"Няма да отбележат, че са се опитвали да убият израелци и са били ликвидирани по време на самото нападение", заяви пред ТПС основателят на организацията "Палестински медиен надзор" Итамар Маркъс. По думите му подобни случаи впоследствие попадат в доклади на организации като "Бецелем" и ООН като примери за убити деца, а не за ликвидирани терористи.
Според него предполагаемото нападение край Кармей Цур показва колко лесно сложната реалност на въоръжения конфликт може да бъде сведена до опростени и едностранчиви разкази, особено когато става дума за смъртта на непълнолетни.
Инцидентът се случи само няколко дни след като комисия на ООН публикува доклад, в който обвини Израел в "умишлено насочване на атаки срещу палестински деца в окупираните палестински територии" след 7 октомври 2023 година. Критици твърдят, че той представя непълнолетните предимно като жертви, без да отчита достатъчно случаите, при които тийнейджъри са участвали в нападения, опити за нападения или друга терористична дейност.
На въпрос на ТПС дали данните на комисията разграничават непълнолетните, участвали в терористична дейност, от останалите деца, от комисията отговорили, че във всички разгледани случаи в последния доклад "нито едно от децата по какъвто и да е начин не е било замесено в насилствени или подозрителни действия". Израелската правозащитна организация "Бецелем" не е предоставила коментар до публикуването на материала.
Анализаторът на Близкия изток Алекс Грийнбърг заявява, че не разполага с данни за конкретна настояща кампания за вербуване на деца, но според него културата на възхвала на мъченичеството създава среда, в която младите хора могат да бъдат привлечени към насилието.
Той отбелязва, че още преди 7 октомври по време на публични прояви често можело да се видят деца, държащи автомати "Калашников". По думите му може и да няма пряко насърчаване на деца да станат шахиди (мъченици - бел. ред.), но обществото постоянно възхвалява мъчениците, независимо кои са те и какво са извършили.
Според Грийнбърг положението в Газа и на Западния бряг се формира от образователна система и обществен дискурс, които прославят тероризма и мъченичеството.
За много израелци, преживели подобни нападения, възрастта на извършителя не променя характера на престъплението. През 2016 г. 17-годишният Мохамед Тарайра проникнал в дома на семейство в Кирят Арба и намушкал смъртоносно 13-годишната Халел Яфа Ариел, докато тя спяла.
"Той беше терорист във всеки смисъл на думата, независимо от това, че е млад", заяви пред ТПС Шуки Гилбоа, който също бил ранен при нападението. По думите му извършителят внимателно планирал маршрута, времето и мястото на атаката. Според Гилбоа случаят показва колко дълбоко е било вкоренено подобно мислене у нападателя.
Друг често посочван в Израел пример е убийството през 2016 г. на Дафна Меир - 38-годишна майка на шест деца от селището Отниел в южната част на Юдейските планини. Медицинската сестра в болницата "Сорока" била намушкана до смърт на входа на дома си от 15-годишен палестинец пред децата ѝ.
Съпругът ѝ Натан Меир заяви пред ТПС, че възрастта на нападателя по никакъв начин не намалява тежестта на извършеното или травмата, която семейството продължава да преживява.
"В крайна сметка 15-годишно момче взе нож и намушка съпругата ми пред очите на децата ни. Възрастта му няма значение", каза той. Според него подобна жестокост повдига сериозни въпроси за средата, в която е възпитан извършителят.
По думите му нападението не е било част от военен сблъсък, а съзнателно нападение срещу семейство в собствения му дом. "Това момче просто излезе от дома си, взе кухненски нож и влезе в дома на хора, които не познава. Това беше негов личен избор, а последствията продължаваме да живеем всеки ден", каза Меир.
Според него акцентът върху възрастта на нападателя често измества вниманието от самото престъпление и неговите последици.
Връщайки се към въпроса как палестински непълнолетни възприемат идеята за мъченичеството, Маркъс посочи случая с 14-годишен палестинец, който оставил предсмъртно писмо. По негови думи момчето написало: "Аллах изпълни мечтата ми - да стана негов мъченик". То призовало майка си да не плаче, а да се радва, и помолило баща си да не тъгува.
Според Маркъс писмото показва каква ценностна система се изгражда у част от тези деца. "Най-важното е, че палестинските деца са научени да вярват, че да станеш мъченик е постижение", каза той.
По думите му погребението на 14-годишното момче е било излъчено по телевизията на Палестинската автономия. По време на церемонията звучала песен, възхваляваща мъченичеството, с текст: "Украси ме с рози, майко. Това е най-красивото време. Ангелите ме очакват"
Според Маркъс спорът за "децата, убити от Израел" не се изчерпва с броя на жертвите. По думите му той е свързан и с въпросите какво е предшествало момента, в който непълнолетният е участвал в нападение, кой го е убедил, че смъртта му ще бъде повод за гордост, кой впоследствие го е превърнал в герой и какво послание получават останалите деца.
Той предупреждава, че ако тийнейджърите, участвали в нападения, бъдат представяни единствено като деца, убити от Израел, без да се споменава контекстът на извършеното и последвалото им възхваляване, това рискува да насърчи следващи подобни случаи.
"Вместо да обезкуражават децата да тръгнат съзнателно към собствената си смърт, те всъщност затвърждават тази нагласа", заключава Маркъс.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)