ТПС: Израелски учени предупреждават за пропуски в моделите за прогнозиране на горещи вълни

Ново изследване на израелски учени показва, че дори най-съвременните климатични модели не могат да разпознаят изцяло ранните атмосферни сигнали, които предшестват екстремните горещи вълни в Близкия изток, предаде израелската новинарска агенция ТПС. 
Според учените този недостатък може да съкрати времето за ранно предупреждение и подготовка в условията на все по-чести и по-интензивни периоди на екстремни горещини в региона.
Проучването е осъществено от екип на Еврейския университет в Йерусалим и показва, че водещите климатични модели успяват сравнително добре да предсказват условията по време на вече развила се гореща вълна, но често не успяват да отчетат ключовите физически процеси, които я предизвикват няколко дни по-рано. Това означава, че обществото и институциите могат да разполагат с по-малко време за реакция при опасни горещи периоди.
Изследването е ръководено от Андре Клиф, Хаим Гарфинкел, Дорита Еделщайн и Асаф Хохман. Според Хохман моделите от шестата фаза на проекта CMIP6 - най-ново поколение стандартизирани глобални климатични модели, използвани от Междуправителствена експертна група по климатични промени, които описват сравнително точно зрелия етап на горещите вълни в Източното Средиземноморие, но системно подценяват и забавят процесите, които ги поставят в начало.
По думите му моделите закъсняват с отчитането на натрупването на затопляне близо до земната повърхност, формирането на области на високо налягане, преноса на топъл въздух и взаимовръзките между атмосферните процеси. Екипът е анализирал 11 от най-модерните климатични модела, използвани от Междуправителствена експертна група по климатични промени, като е сравнил техните симулации с реални атмосферни наблюдения в един от най-бързо затоплящите се региони на планетата.
Резултатите показват, че големите горещи вълни в Източното Средиземноморие са предшествани от сложна верига от атмосферни процеси, простиращи се на хиляди километри. Те включват промени в циркулацията на въздуха над Европа, Турция, Индия и Северна Африка. Според учените тези явления не са изолирани - малки изменения в областите на високо налягане и в посоката на ветровете могат да започнат до седмица преди температурите да достигнат своя пик.
Въпреки това моделите често отчитат тези ранни сигнали със закъснение или ги представят отслабени, което подсказва, че важни механизми за ранно предупреждение все още не са достатъчно добре описани в съществуващите климатични симулации.
Учените установяват и ключовата роля на засилващ се гребен на високо атмосферно налягане над Турция. Когато този процес е правилно представен в моделите, точността при прогнозирането на силата на горещите вълни значително се подобрява.
Друго важно откритие е наличието на атмосферна връзка на голямо разстояние между южноазиатския мусон и горещите вълни в Източното Средиземноморие. Нито един от анализираните модели обаче не е успял да възпроизведе успешно тази зависимост.
Хохман посочва, че липсващите предупредителни сигнали се появяват в наблюденията между 7 и 10 дни преди началото на горещата вълна, докато моделите започват да се доближават до реалната картина едва през последните два-три дни преди настъпването на явлението. Според него по-доброто представяне на тези физически процеси би могло да удължи полезния хоризонт на прогнозите, макар че това тепърва трябва да бъде измерено чрез специализирани изследвания.
Учените подчертават, че резултатите имат значение както за краткосрочните прогнози, така и за дългосрочните климатични оценки. Макар много от моделите CMIP6 да възпроизвеждат сравнително добре статистиката на историческите горещи вълни, често това се дължи на компенсиращи се грешки, които прикриват слабости в описанието на реалните атмосферни процеси.
Затова учените предлагат нов подход за оценка на климатичните модели, който да се фокусира не само върху крайните температурни резултати, а и върху това доколко точно моделите възпроизвеждат атмосферната динамика, стояща зад екстремните явления.
Следващата стъпка според Хохман е усъвършенстването на тези методи за анализ и интегрирането им в бъдещото развитие на климатичните модели и системите за прогнозиране.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)