ТПС: Израелско проучване определя места с лед на Луната, които могат да послужат като посока за бъдещи кацания на Луната

Израелски учени определиха най-вероятните места с лед на Луната, които могат да са ориентири за бъдещи мисии за кацане. Проучването идва в момент, когато лунната мисия "Артемис 2" отбелязва нов етап в изследването на Луната и засилва интереса към нейното проучване, съобщи израелската новинарска агенция ТПС. 
Проучването на института "Вайцман" показва къде на Южния полюс на Луната астронавтите имат най-голям шанс да открият използваем лед, който би бил ключов ресурс за бъдещи мисии. Ледът на Луната е особено ценен, тъй като може да бъде превърнат във вода за пиене, кислород и ракетно гориво, а също така съхранява информация за геоложката ѝ история.
Екипът, ръководен от проф. Одед Ахаронсон, в сътрудничество с учени от Колорадският университет в Боулдър и Института по планетарни науки, стига до извода, че ледът на лунните полюси се натрупва от поне 1,5 милиарда години. Това означава, че той се е образувал постепенно и дългосрочно, а не вследствие на единични събития.
Проучването показва, че колкото по-рано даден регион попада в постоянна сянка, толкова повече лед може да натрупа. Процесът продължава и до днес, което подсказва динамична система, в която водата непрекъснато се губи и се появява. 
Учените правят важно разграничение между просто сенчести зони и т.нар. студени капани - места, които са достатъчно студени, за да задържат лед целогодишно. Не всички тъмни кратери отговарят на това условие, тъй като част от тях се затоплят от околния релеф.
Анализът променя и досегашните представи за най-подходящите места. Например кратерът "Шакълтън" дълго е бил смятан за основна цел, но макар да е в сянка от милиарди години, се е превърнал в истински студен капан едва преди около 500 милиона години. За разлика от него, по-стари области като кратерът "Хамуърт" са останали стабилни студени капани повече от 3,3 милиарда години и са по-обещаващи за наличие на лед.
Резултатите дават ценни насоки за бъдещи мисии с кацане близо до Южния полюс и за изграждането на постоянна база. Според Ахаронсон най-сигурното доказателство за наличието на лед ще бъде директна проба, която ще позволи сравнение между състава на водата на Луната и тази на Земята.
Проучването разглежда и възможните източници на водата на Луната. Използвайки опростен модел, изследователите разглеждат как водата се доставя, губи и преразпределя по повърхността. Резултатите показват, че доставянето и загубата се стават сравнително бързо, което подсказва динамична система. Възможни източници включват отделяне на газове при вулканична активност, химични реакции, предизвикани от слънчевия вятър, както и многократни сблъсъци с комети или астероиди в продължение на милиони години. Данните говорят за множество действащи фактори, а не за единствен произход. 
В заключение, проучването помага на учените и инженерите да изберат най-подходящите места за кацане, като намалява риска и разходите при бъдещите мисии и увеличава шансовете за откриване на ценни ледени залежи.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)