Според тях ограниченията, каквито неотдавна обяви и Великобритания, може да засегнат предприятия, осигуряващи работа на хиляди палестинци.
Палестинците, работещи в израелските промишлени зони на Западния бряг, често получават почти двойно по-високи заплати от сънародниците си, наети от палестински работодатели. Евентуалното затваряне или преместване на тези предприятия може да остави хиляди хора без работа или да ги принуди да се съгласят на значително по-ниско заплащане.
Тези опасения възникват на фона на продължаващите икономически затруднения в палестинските територии и нарастващото желание за емиграция, особено сред младите хора. Проучвания показват, че значителна част от палестинците биха напуснали родните си места, ако имат такава възможност. Сред основните причини са безработицата, несигурността и липсата на перспективи за бъдещето.
Израелски предприемач от промишления парк Баркан на Западния бряг, представен само с малкото си име Цвика, заяви пред ТПС, че евентуалните санкции ще засегнат най-напред палестинските му служители.
"Те ще бъдат първите потърпевши. Ние им осигуряваме препитание и ако бизнесът ни пострада, първото последствие ще бъде, че те ще изгубят работата си", посочи той.
По думите му ограниченията могат да нанесат сериозни щети на промишлен сектор, в който работят десетки хиляди души. Предприемачът подчерта, че палестинските служители получават същите условия на труд и социални придобивки като израелските работници. Той твърди, че при палестински работодател заплащането им би било едва около 20% от сегашното, като възможностите за намиране на такава работа също са ограничени.
Безработицата в палестинските територии
Според Международната организация на труда (МОТ) реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на териториите под управлението на Палестинската автономна власт, включително Източен Йерусалим, се е свил със 17,1% между първото тримесечие на 2023 г. и същия период на 2025 г.
Данните на Световната банка показват, че през 2024 г. общият реален БВП на Западния бряг и ивицата Газа е намалял с 28% до 10,6 милиарда долара. Така е бил заличен икономическият растеж, постигнат през предходните 15 години.
Според Палестинското централно статистическо бюро безработицата в териториите под управлението на Палестинската автономна власт е нараснала от около 14% през третото тримесечие на 2023 г. до 29,5% през първото тримесечие на 2026 г. През второто тримесечие на тази година тя е спаднала леко до 27,9%, което се равнява на около 284 хиляди безработни.
Същевременно броят на палестинците, наети от израелски работодатели, е достигнал 53 хиляди през второто тримесечие на 2026 г. спрямо 48 хиляди през предходното. От тях над 35 хиляди работят на територията на Израел в границите отпреди войната от 1967 г., а около 17 600 са заети в еврейските селища на Западния бряг.
Средното им дневно възнаграждение е 263,40 шекела (84,14 долара), докато палестинците, работещи за местни работодатели, получават средно 134,30 шекела (42,90 долара).
В публикация от октомври 2026 г. на Йерусалимския център за сигурност и външни работи (ЙЦСВР) бившият израелски посланик в Канада Алън Бейкър и експертът Морис Хирш предупреждават, че британските ограничения върху стоките, произведени в еврейските селища, могат да доведат до съкращения на палестински работници.
Според тях съществува и възможност Израел да отговори на санкциите с отнемане на разрешителни за работа, което би засегнало и палестинците, заети на израелска територия. Двамата изчисляват, че при подобно развитие безработицата може да достигне между 32 процента и 34 процента.
Те разграничават два възможни риска: намаляването на европейските поръчки може да доведе до съкращения в предприятията на Западния бряг, докато евентуални ответни мерки на Израел биха могли да засегнат и работещите в самия Израел.
Пред ТПС Хирш определи европейската политика като "безумно лицемерие". Според него европейските държави са приели милиони бежанци от Сирия и други страни от Близкия изток, но проявяват значително по-малка готовност да приемат палестинци, включително по време на война.
След нападението на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври 2023 г. израелските власти забраниха достъпа до страната на приблизително 115 хиляди палестински работници с разрешителни за работа.
Според израелската правозащитна организация "Гиша", която се занимава със свободата на придвижване на палестинците, през 2024 г. са били подновени около 32 хиляди от приблизително 48 хиляди разрешителни, спрени при избухването на войната. Това обаче не означава непременно, че всички притежатели на подновените разрешителни са се върнали на работа.
Емиграцията сред палестинците
Икономическите затруднения са сред основните причини все повече палестинци да търсят възможности за живот и работа в чужбина, най-вече в Европа и Северна Америка.
Германия традиционно е сред основните европейски дестинации за палестинци, търсещи убежище, докато Гърция и Кипър са важни входни точки към Европа. Значителни палестински общности има също в Швеция, Дания, Франция, Нидерландия и Великобритания.
Точният брой на емигриралите палестинци трудно може да бъде установен. Между 2015 г. и 2025 г. държавите от ЕС са получили общо 216 хиляди първоначални молби за убежище от лица, регистрирани като палестински граждани, лица без гражданство или лица с неизвестна националност. Тази статистика обаче не позволява да се определи колко от кандидатите действително са палестинци.
Желанието за емиграция предхожда настоящата война. През септември 2022 г. директорът на Палестинския център за политически и социологически изследвания (ПЦПСИ) Халил Шикаки съобщи, че през предходното десетилетие средно 30% от палестинците са изразявали желание да напуснат родните си места.
В ивицата Газа този дял е достигал 41%, а на Западния бряг - 23 процента. Сред младите хора на възраст между 18 и 29 години средният дял е бил 42%, като в Газа е достигал 53 процента.
Според Шикаки основните причини са неудовлетвореността от условията на живот, несигурността и песимизмът относно перспективите за политическо помирение между палестинските власти на Западния бряг и в Газа. Други проучвания на центъра показват, че между 25% и 33% от палестинците биха емигрирали, ако имат възможност.
Израелският специалист по арабска култура и преподавател в университета "Бар-Илан" Мордехай Кедар заяви пред ТПС, че емиграцията е особено осезаема сред младото поколение. "В момента много хора напускат Юдея и Самария (израелското наименование на Западния бряг), особено младите. Предимно млади мъже, но се оказва, че все повече млади жени също заминават", каза той.
Според Кедар се променят и нагласите в някои палестински семейства. Докато в миналото родителите често са се противопоставяли на самостоятелното пътуване на неомъжените си дъщери в чужбина, сега част от тях са по-склонни да приемат подобно решение заради нарастващата емиграция сред младите мъже.
Разногласия в Европа относно търговските ограничения
Държавите от Европейския съюз остават разделени по въпроса за ограничаването на търговията с еврейските селища на Западния бряг.
Някои страни настояват за по-строги мерки след консултативното становище на Международния съд на ООН от 2024 г. относно израелската политика в палестинските територии. Германия, Австрия, Унгария и Чехия обаче се противопоставят на пълна забрана за търговия.
Съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, стоките, произведени в еврейските селища на Западния бряг, не се ползват от преференциалните търговски условия, предвидени за израелски продукти. Въпреки това много от тях могат да бъдат внасяни на европейския пазар при стандартните митнически ставки в зависимост от продуктовата им категория.
Решение на Съда на ЕС от 2019 г. изисква върху хранителните продукти от окупираните от Израел територии да бъде посочен техният произход, включително дали са произведени в израелско селище, когато това е приложимо.
През юли 2026 г. Европейската комисия представи на министрите на търговията възможни допълнителни ограничения. Сред обсъжданите мерки са специални разрешителни за износ за компании, работещи в еврейските селища, по-високи мита върху техните продукти и частична или пълна забрана за търговия.
При липсата на общоевропейско решение няколко държави предприеха или обявиха намерения за самостоятелни ограничения.
През септември 2026 г. Великобритания обяви планове да забрани вноса на стоки от еврейските селища на Западния бряг и да въведе целеви мерки срещу лица и организации, участващи в разширяването им. Британското правителство посочи, че необходимото законодателство се очаква да бъде подготвено в рамките на шест до девет месеца.
Франция и Канада също обявиха намерения да въведат национални забрани за внос на продукти от еврейските селища.
Трите държави приветстваха мерките, които вече са предприети или се въвеждат от Ирландия, Испания, Норвегия, Белгия и Нидерландия. Дания, Финландия, Исландия, Полша, Португалия и Швеция също изразиха подкрепа за допълнителни действия, но засега не са обявили аналогични забрани.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)