Три години след нападението на „Хамас“, което предизвика войната в Газа, по-малко от половината израелци смятат, че страната им е по-сигурна, отколкото преди 7 октомври 2023 г., а под една четвърт вярват, че децата им ще живеят в по-добри условия, съобщава израелската новинарска агенция ТПС.
Това показва ново проучване, което откроява задълбочаваща се криза на доверието в бъдещето на Израел.
Проучването, проведено от д-р Нимрод Нир от института „Агам“ и д-р Гаил Талшир от Еврейския университет в Йерусалим, установява, че 36% от израелците са песимистично настроени за бъдещето на страната, докато 33% са оптимисти. И двата дяла са намалели в сравнение с предходни години, което подсказва, че несигурността, а не оптимизмът или песимизмът, става все по-разпространена.
Резултатите показват, че израелското общество продължава да се бори с последиците от нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и последвалата война.
По-малко от половината израелци заявяват, че днес Израел е по-сигурен, отколкото преди нападението и началото на войната. Близо една трета смятат, че страната е станала по-малко сигурна.
Чувството за несигурност надхвърля непосредствените опасения за сигурността. Под една четвърт от анкетираните вярват, че децата им ще живеят в по-добри условия, което повдига въпроси за отражението на трите години война върху очакванията на израелците за дългосрочното бъдеще на страната.
Общественото единство е друг сериозен повод за безпокойство. Повече от половината израелци, както евреи, така и арабски граждани на страната, смятат, че войната е задълбочила разделенията в израелското общество. Само около една четвърт вярват, че тя е укрепила националното единство. През последните две години се е увеличил делът на хората, според които израелското общество е станало по-разединено.
Проучването установява също, че приблизително 20% от израелците обмислят да напуснат страната заради настоящата ситуация в областта на сигурността и обществените отношения. По-малко от две трети заявяват, че не обмислят емиграция.
Съмненията на обществото обхващат и начина, по който правителството води войната. Повечето израелци смятат, че целите, поставени от премиера Бенямин Нетаняху в началото на войната и определени като постигане на „пълна победа“, не са изпълнени. Под 20% заявяват, че тези цели са постигнати в голяма степен или изцяло.
Резултатите показват също, че обществото продължава да търси отговорност за пропуските, предшествали нападението на 7 октомври. Приблизително половината израелци смятат, че най-голямата отговорност е на правителството, докато около една трета посочват като основен отговорник израелските служби за сигурност.
Що се отнася до бъдещето, анкетираните определят възстановяването на сигурността и предотвратяването на ново нападение като това от 7 октомври като водещ приоритет за следващото правителство, наред с намаляването на разходите за живот.
Проучването показва също, че Нетаняху е изправен пред сериозно политическо предизвикателство. Само около една трета от израелците заявяват, че искат той отново да бъде министър-председател. Приблизително половината от желаещите алтернативно политическо лидерство предпочитат бившия началник на Генералния щаб на Израелските сили за отбрана Гади Айзенкот, докато останалите са разделени между бившия премиер Нафтали Бенет и председателя на партия „Израел Бейтейну“ Авигдор Либерман.
Проучването е проведено на 5 и 6 октомври сред 2437 израелски граждани на възраст 17 и повече години. Извадката е съставена така, че да бъде представителна за пълнолетното население на Израел, като посочената статистическа грешка е плюс-минус 3,2 процентни пункта при 99% доверителен интервал.
Анкетираните са участници в панела на института „Агам“, които са се включвали в проучвания по време на настоящата война и предишни военни конфликти, което позволява на изследователите да проследяват промените в обществените нагласи във времето.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)