Трима иранци са изправени пред съд във Великобритания за шпиониране на журналисти, критикуващи Техеран

Трима иранци са шпионирали работещи във Великобритания журналисти, критикуващи иранските власти, по поръчение на външното разузнаване на Иран с цел срещу тях да бъде извършено нападение като отмъщение за критиките им към режима, заяви прокуратурата пред съдебни заседатели в Лондон, предаде Ройтерс.
Тримата са обвинени, че между август 2024 г. и март 2025 г. са следили журналисти от "Иран Интернешънъл“ - персийскоезичен телевизионен канал, критичен към иранското правителство.
Мостафа Сепахванд, на 41 години, Фархад Джавади Манеш, на 46 години, и Шапур Галехали Хани Нури, на 57 години, отричат по две обвинения, повдигнати съгласно британския Закон за националната сигурност, който предоставя на властите допълнителни правомощия за противодействие на заплахи от чужди държави.
Процесът срещу тях започна тази седмица в Кралския съд в Улуич на фона на засилено напрежение между Великобритания и Иран. Според прокуратурата Техеран многократно е преследвал свои критици и дисиденти както в Иран, така и в чужбина.
"Премахването на враждебни или критични гласове на практика се е превърнало в трайна политика на Ислямска република Иран“, заяви прокурорът Бил Емлин Джоунс пред съдебните заседатели.
По думите му тримата обвиняеми са събирали информация за най-малко двама журналисти от "Иран Интернешънъл“, посещавали са адреси, свързани с тях, и са правили снимки и видеозаписи в подготовка за нападение, което е трябвало да бъде извършено от Сепахванд.
"Крайната им цел е била един, а може би и повече от набелязаните хора, да станат жертва на тежко насилие - несъмнено като отмъщение за критиките им към иранския режим и в опит да бъдат сплашени и заглушени и други негови критици“, каза прокурорът.
Той посочи, че тримата обвиняеми признават, че са посещавали определени места и са правили снимки и видеозаписи, но оспорват твърденията на прокуратурата за причините, поради които са го правили.
Според защитната теза на Манеш и Нури те не са знаели, че действията им са в помощ на иранското разузнаване. Сепахванд признава, че е знаел това, но твърди, че е бил принуждаван чрез натиск и заплахи да изпълнява нарежданията.