Украйна вероятно отново ще удължи срока на действие на военното положение, заяви председателят на Върховната рада Руслан Стефанчук

Украинските депутати почти сигурно ще удължат отново срока на действие на военното положение, преди то да изтече на 9 май, заяви председателят на Върховната рада (украинският парламент) Руслан Стефанчук, твърдо решен да поддържа демокрацията, дори когато Съединените щати и Русия оказват натиск върху Киев да произведе нови избори, предаде Ройтерс.
В речта си в строго охранявания парламент Стефанчук подчерта практическата и правна невъзможност за произвеждане на свободни и честни избори в страна, която е частично окупирана и все още е подложена на постоянни нападения, повече от три години след пълномащабното нахлуване на руските войски. 
Откакто през февруари 2022 г. нахлу в Украйна със сила, Русия се опитва да представи правителството и по-специално президента Володимир Зеленски, чийто петгодишен мандат изтече миналата година, като нелегитимни.
Стефанчук обаче подчерта ангажимента на Киев към демократични избори, в контраст със ситуацията в Русия, която елиминира политическата опозиция у дома и е принудена да отрича твърденията за тайни кампании за влияние върху множество избори в чужбина. "Това е приоритет за мен, защото Украйна винаги е била - исторически, и сега е, и ще остане - демократична Украйна", заяви той вчера в интервю за Ройтерс. "Това ни отличава от Руската федерация. По този въпрос ние сме на двата бряга на цивилизационната пропаст", добави той. По думите му подготовката за бъдещите избори е започнала, но е в много ранен етап. 
Последните парламентарни и президентски избори в Украйна бяха произведени през 2019 г. На всеки 90 дни се изисква одобрението на парламента за удължаване на срока на въведеното военно положение, което позволява мобилизирането на войски и преустановяването на изборния цикъл.
Няма избори, докато войниците се бият, а цивилните търсят убежище
Стефанчук, който ще поеме функциите, ако Зеленски умре или е недееспособен, заяви, че парламентът почти сигурно ще поднови одобрението, защото "войната не е приключила". Това означава, че около 800 000 потенциални гласоподаватели са във военна униформа - воюват или се обучават. Близо пет милиона от населението на Украйна преди войната, което наброяваше около 44 милиона души, са регистрирани като вътрешно разселени, а повече от четири милиона украинци са регистрирани като живеещи в страна от Европейския съюз, без към тях да се добавят разселените, но нерегистрирани лица.
Около една пета от територията на Украйна, в южната и източната част на страната, е окупирана от руските сили. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп започна втория си мандат, поставяйки под въпрос продължаващата военна подкрепа за Киев на фона на увертюрите към Русия и настоявайки за бързо прекратяване на войната, преговорите са в застой. Междувременно сраженията все още бушуват по фронтовата линия с дължина 1000 километра, а хората в градовете в останалата част на страната живеят в постоянен страх от руски бомбардировки, отбелязва Ройтерс.
Дори когато конфликтът приключи, възстановяването дотолкова, че да се произведат нормални избори, ще бъде огромно предизвикателство, за което Украйна ще трябва да създаде рамката от нулата, включително подготвянето на нов закон, който да определи сроковете, правилата и процедурите.
Стефанчук заяви, че законодателите, изборните служители и други експерти работят по тези въпроси, но все още не са започнали изготвянето на законопроект. Все още не е взето решение за последователността на произвеждането на местните, парламентарните и президентските избори. "Дори от теоритична гледна точка е нереалистично всички избори да се произведат по едно и също време", добави той. 
Преди войната произвеждането на избори в Украйна струваше около 4 милиарда гривни (100 милиона долара). Но освен финансирането на предизборните кампании и гласуването, Киев ще трябва да гарантира и сигурността и да предотврати евентуални опити за манипулация от страна на Русия, отбелязва Ройтерс.