Рибар слезе от лодката си на пристан на брега на Веленце и с мъка започна да се изкачва по дървените стъпала, които бяха станали изключително стръмни, понеже водата се беше оттеглила до рекордно ниски нива.
Арпад Селмечи каза, че става все по-трудно да се плава дори и с малка рибарска в третото по големина езеро в Унгария, понеже нивото на водата е спаднало до около 20 сантиметра, значително по-малко от оптималните за август 150 сантиметра. Плажовете и зоните за плуване по езерото, които някога бяха популярни сред туристите, са затворени.
Влошеното състояние на езерото Веленце е част от по-широката водна криза, с която Унгария се сблъсква в условията на все по-продължителните суши и горещи вълни, предизвикани от климатичните промени, засегнали тежко Европа.
„Живея край Веленце още от дете и досега не бях виждал толкова ниско ниво на водата“, каза 58-годишният Селмечи. „Ужасно е. Сърцето ме боли във всеки един миг“, добави той.
Това лято горските пожари опустошиха континента от Обединеното кралство до Гърция. Сушата в Унгария нанесе щети на реколтата, предизвика недостиг на питейна вода и застраши работата на единствената атомна електроцентрала в страната.
Въпреки това липсата на валежи, която е свързана с предизвиканите от човека климатични промени, е само част от водния проблем в Унгария. Експерти казват, че дългогодишни практики като отклоняване на водата от територията на страната и изсушаване на естествени влажни зони са направили Унгария особено уязвима в условията на все по-честите и тежки суши.
Според данни на националната метеорологична служба около 99 % от територията на Унгария в момента е засегната от тежка или екстремна суша. Значителна част от Голямата унгарска низина (известна като Алфьолд – бел. ред.) е заплашена от опустиняване - процес, при който растителността изчезва заради високите температури и оскъдните валежи.
И все пак повече от една четвърт от територията на Унгария обхваща низини, които по естествен начин задържат валежите, а през миналите векове многобройните ѝ реки и потоци са я направили богата на сладководни ресурси. Въпреки това резултатите от проучване от 2023 г., публикувани в сп. „Нейчър“ (Nature), сочат, че в течение на годините влажните зони в Унгария са намалели с повече от 80%.
Жужана Уй, специалист по политики в областта на биоразнообразието и координатор на проекти в природозащитната организация „Приятели на Земята – Унгария“, каза, че страната ѝ „не е била добър стопанин на водните си ресурси през последните 200 години“.
Основен фактор за това е мрежата от над 40 000 километра отводнителни канали в Унгария - дължина, която надхвърля обиколката на Земята. Каналите отвеждат натрупалите се дъждовни води от земеделските полета, влажните зони и почвата, за да освободят терени за земеделие и други дейности.
Отводняването на земите се е оказало по-важно от това да се оставят циклите на наводняване да протичат по естествен начин. Този подход е допринесъл за трайното понижаване на нивото на подпочвените води и за пресъхването на влажните зони и повърхностния почвен слой. С намаляването на наличната вода за изпарение въздухът става по-сух, което допълнително намалява вероятността от локални валежи.
Уй посочи, че Унгария, която е сред най-застрашените от суша страни в Европа и се класира на 16-о място по този показател в доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, „трябва да преориентира практиките си в областта на управлението на водните ресурси, като премине от подход, основан на отводняването, към действия, насочени към задържането на водата“.
Засушаването в Унгария не се ограничава само до потоците и влажните зони. Езерото Гаранчи, малък воден басейн, разположен на около 20 километра северозападно от Будапеща, някога е било популярно място за риболов, плуване и пързаляне с кънки върху лед, а също така е било част от снимачната площадка на култовата унгарска комедия от 2001 г. „Стъкленият тигър“.
Но езерото, съществуващо още от Средновековието, през последните години се е свило драстично и към днешна дата са забранени всички от изброените дейности за отдих. По-голямата част от някогашното езерно дъно сега е оголено, напукано и сухо.
Останалата вода е толкова плитка и топла, че всички риби и по-голямата част от останалите представители на фауната са изчезнали, а властите прогнозират, че до края на лятото водата ще изчезне напълно.
Золтан Метнер, мениджър на разположения на брега на Гаранчи бар „Стъклен тигър“, каза, че от година на година условията около езерото стават все по-лоши. Метнер, който от години прекарва време край езерото, посочи, че към днешна дата гледката е „ужасна, няма как да се определи по друг начин“.
Новото унгарско правителство обеща, че ще започне да прилага необходимите мерки.
В края на юни, в деня, в който в страната бе отчетен температурен рекорд от 42 градуса по Целзий, премиерът Петер Мадяр заяви пред депутатите, че кабинетът му ще разработи политика за управление на водните ресурси „на нова основа“ и ще стартира всеобхватна програма за опазване на водните ресурси, за да смекчи последиците от сушата.
„Година след година мнозина твърдяха, че недостигът на вода ще стане част от проблемите на Унгария, както и един от най-важните стратегически въпроси за решаване. Оказаха се прави“, посочи Мадяр.
В допълнение към лошите практики за задържане на водата, заради остарялата инфраструктура на водоснабдителната мрежа между 20 и 25% от питейната вода в страната изтича през повредени тръби, отбеляза унгарският премиер. Това коства около 17 милиарда форинта (54,4 милиона долара) годишно.
Но прилагането на толкова мащабни промени ще отнеме време и ще бъде скъпо, като същевременно настоящата водна криза в Унгария застрашава капацитета на страната за производство на достатъчно енергия.
Дунав е най-дългата река на територията на ЕС и преминава през 10 страни. Дунав извира от Югозападна Германия и стига чак до Черно море. Тази година бяха регистрирани редица рекордно ниски нива на водата, което създаде риск от спирането на единствената унгарска атомна електроцентрала за първи път в 44-годишната ѝ история, понеже съоръжението използва вода от Дунав за охлаждане на реакторите.
Унгарското правителство предприе спешни мерки за повишаване на нивото на водата в АЕЦ „Пакш“, включително потапянето на две 80-метрови баржи малко по-нагоре по течението на реката и започване на изграждането на преграда в речното корито за отклоняване на повече вода към помпите на електроцентралата.
В условията на подобна суша влажните зони край реки като Дунав обикновено действат като „естествен резервоар“ за задържане на вода, каза специалистката по биоразнообразие Жужана Уй.
Изключително ниското ниво на Дунав, както и повишената вероятност за по-чести и интензивни наводнения са част от последиците от предизвиканите от човека климатични промени, които могат да бъдат частично смекчени чрез подходящо използване на земята и възстановяване на влажните зони и други природни местообитания, добави тя. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Велев)