Управляващите в Грузия заявиха, че искат да копират американския закон за чуждестранните агенти

Управляващата партия в Грузия заяви днес, че планира да въведе в местното законодателство копиран дословно американски закон за чуждестранните агенти, предаде Франс прес. Предвижда се въпросният копиран американски закон да замени действащите в Грузия текстове срещу "чуждестранното влияние", които са остро осъждани от прозападната опозиция в страната. 
Формацията "Грузинска мечта" разпространи до медиите съобщение, в което посочва, че занапред законодателството в Грузия ще включва дословно американския Закон за регистрация на чуждестранните агенти. Партията обаче не каза дали ще отпише вече действащите свои текстове срещу чуждестранното влияние.  
Създаденият през 1938 г. американски закон изисква всяка компания, представляваща чужда държава, организация или партия, да декларира дейността си пред американските власти. Някои правителства по света, включително руското, редовно се позовават на този закон, за да оправдаят много по-рестриктивните мерки, въведени в страните им, отбелязва АФП.
През 2024 г. партията "Грузинска мечта" прие закон срещу „чуждестранното влияние“, който според нейните критици е инструмент за преследване на сдружения, които се противопоставят на правителството.
Приет в началото на юни, въпреки мащабните протести, законът изисква неправителствените организации, които получават повече от 20% от финансирането си извън Грузия, да се регистрират пред властите. За да направят това, властите изискват от организациите много информация, особено за тяхното финансиране. Тези, които отказват да се регистрират, са заплашени от многократни глоби в размер до 25 000 грузински лари (около 8400 евро по текущия курс), което е значителна сума в Грузия.
Законът се прилага за голям брой организации в тази сравнително бедна бивша съветска република, която разчита в голяма степен на средства от чужбина, отбелязва още АФП. 
Според критиците на закона той е създаден по модела на руския закон за чуждестранните агенти, който се използва от Кремъл за потискане на дисидентските гласове, като ги подлага на тежки ограничения, глоби, забрани и дори затвор.
В съобщението си "Грузинска мечта" не навлиза в детайли, като заявява само, че действа така, след като наскоро е имало скандали, свързани с "чуждестранно финансиране за подклаждане на политически вълнения в страната“.
"Грузинска мечта" обвинява Запада, че финансира антиправителствените протести в страната и формулировката, която използва в съобщението си, на практика повтаря тези критики. 
От три месеца кавказката страна е разтърсвана от ежедневни демонстрации срещу управляващата партия. 
Политическата криза започна в края на октомври, когато "Грузинска мечта" обяви победа на парламентарните избори, които според опозицията са фалшифицирани.
Кризата се влоши през ноември, когато партията реши да замрази преговорите за присъединяване към Европейския съюз - решение, разглеждано от критиците ѝ като знак за сближаване с Русия.
Активистите обвиняват властите, че са започнали кампания за сплашване, побой и арести, за да накажат онези, които са се осмелили да излязат на улицата.