Интервюирани от базираното в Лондон издание, което е саудитска собственост, експерти се разминават в оценките си доколко сближаването е довело до осезаеми резултати. Някои са на мнение, че то е помогнало за намаляване на напрежението, особено в Либия, докато други смятат, че все още няма съществен напредък по основните кризи в региона.
В понеделник Турция и Египет подписаха писмото за намерение за сътрудничество в областта на отбраната след разговори в Анкара между турския министър на националната отбрана Яшар Гюлер и египетския му колега Ашраф Салем Захер. Визитата беше предшествана от съвместното военновъздушно учение "Анадолски орел 2026", в което участваха военновъздушните сили на Египет, Турция и Азербайджан, както и самолет на НАТО "АУАКС" (AWACS) със системи за въздушно предупреждение и контрол. Учението се състоя след петото заседание на Съвместната египетско-турска военна комисия.
Двете страни проведоха първото заседание на Висшия съвет за стратегическо сътрудничество по време на посещението на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси в Анкара през септември 2024 г., след като механизмът беше възобновен при визитата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Кайро по-рано същата година. Второто заседание на съвета, проведено в Кайро през февруари т.г., завърши със съвместно изявление, в което бе подчертано сближаването на позициите по палестинския въпрос и кризите в Сирия, Ливан, Судан, Сомалия и региона Сахел, както и отношение на борбата с тероризма.
Специалистът по турските въпроси в Центъра за политически и стратегически изследвания „Ал Ахрам" Башир Абдел Фатах посочва, че сближаването най-малкото е предотвратило конфронтация в Либия, където доскоро Кайро и Анкара подкрепяха противоположни интереси. Засилващото се разбирателство между двете държави е помогнало за деескалация на конфликта и е подкрепило усилията за политическо уреждане, което да запази териториалната цялост на Либия, обяснява той.
Анализаторът Махмуд Алуш споделя тази оценка, като определя египетско-турската координация като повратен момент за Либия и отбелязва паралелните усилия със Саудитска Арабия за насърчаване на политическо решение.
Според Роха Ахмед Хасан от Египетския съвет по външни работи обаче очакванията египетско-турските договорености да помогнат за разрешаването на либийската криза все още не са се оправдали, главно заради разделението между либийските политически сили. По думите му макар двустранната координация да е засилила политическия диалог в Близкия изток и Африканския рог, тя все още не е довела до конкретни резултати.
На 11 юли египетският външен министър Бадр Абделати и турският му колега Хакан Фидан се договориха по време на телефонен разговор да продължат консултациите по общите въпроси на сигурността и да работят за предотвратяване на по-нататъшна военна ескалация в региона.
По отношение на Сирия Абдел Фатах отбелязва, че Кайро и Анкара са единни по въпроса за запазването на единството на страната, въпреки различията относно турското военно присъствие там. Той подчертава, че разширяването на политическата и военната координация създава необходимото доверие за решаването на спорните въпроси, включително израелските действия в Сирия, възстановяването на страната и споделянето на отговорностите в този процес.
Хасан от своя страна смята, че сближаването все още не е оказало положително влияние върху ситуацията в Сирия, тъй като Кайро и Анкара продължават да се разминават по отношение на турския подход към ислямистките групировки.
Двете страни са значително по-близки в позициите си по отношение на Сомалия. Общата им подкрепа за териториалната цялост на страната вече дава положителни, макар и постепенни, резултати, въпреки че сериозните предизвикателства пред сигурността остават, изтъква анализаторът.
Алуш определя Сомалия като пример за „сътрудничество в условията на конкуренция", като изразява мнение, че "управляваната" конкуренция между Египет и Турция в крайна сметка може да допринесе за укрепването на стабилността в страната.
Абдел Фатах отбелязва, че формиращото се партньорство осигурява стабилна стратегическа рамка, която би могла да помогне за намаляване на регионалните конфликти. Той призовава за по-широка координация със Саудитска Арабия и Пакистан с цел ограничаване на дестабилизиращата външна намеса и изграждане на регионален ред, който по-добре да служи на интересите на държавите от Близкия изток.
На 21 юни президентът Ас Сиси призова за институционализиране на консултативния механизъм, обединяващ Египет, Саудитска Арабия, Турция и Пакистан, който беше създаден три седмици след началото на войната между САЩ и Иран в края на февруари.