В Германия започна делото срещу бивш украински офицер, обвинен във връзка с експлозиите, повредили газопроводите „Северен поток“

В Германия днес започна съдебният процес срещу бивш офицер от украинската армия, обвинен във връзка с експлозиите през 2022 г., които повредиха газопроводите „Северен поток“ между Русия и Германия, предаде Асошиейтед прес.
Случаят е смятан за един от най-мащабните актове на саботаж в Европа след Втората световна война.
Заподозреният е обвинен в предизвикване на експлозия, повреждане на имущество, нарушаване на функционирането на обществени услуги и съучастие във военни престъпления чрез нападение срещу гражданска инфраструктура, съобщиха прокурорите.
Съгласно германските правила за защита на личните данни заподозреният ще бъде посочен в съдебното производство единствено като Серхий К., въпреки че по време на процедурата по екстрадицията му в Италия името му беше публично оповестено като Серхий Кузнецов.
Първоначално международни наблюдатели обвиняваха Москва, но все повече твърдения се появяват, че украинските служби за сигурност може да са участвали в саботажа, въпреки че Украйна смята Германия за един от най-близките си съюзници. 
Процесът срещу заподозрения, за когото се предполага, че е ръководил операцията, се провежда при засилени мерки за сигурност във Висшия областен съд в Хамбург.
Поддръжници на Украйна се събраха пред сградата на съда, докато присъстващите влизаха в нея. Те държаха плакати и лозунги, сред които надпис на червен фон „Русия е терорист“.
Според обвинението подсъдимият е участвал в организирането на експлозиите от 26 септември 2022 г., които повредиха газопроводите, предназначени да пренасят руски природен газ до Германия по дъното на Балтийско море.
 По това време европейските държави предприемаха стъпки за намаляване на зависимостта си от руските енергийни източници след пълномащабната инвазия на Кремъл в Украйна през февруари 2022 г. 
Според прокуратурата целта на заговора е била трайно да се прекъснат доставките на газ и да се попречи на Русия да използва приходите от тях за финансиране на военните си операции.
Според обвинителният акт подсъдимият и други участници са използвали яхта, отплавала от германското пристанище Росток. Тя била наета от германска компания с помощта на посредници и чрез използване на фалшиви документи за самоличност.
Експлозиите разкъсаха газопровода „Северен поток 1“, който до спирането на доставките от Москва през август 2022 г. беше основният маршрут за пренос на руски природен газ към Германия. Беше повреден и „Северен поток 2“, който така и не влезе в експлоатация, тъй като Германия преустанови процеса по сертифицирането му малко преди руското нахлуване в Украйна. 
Твърди се, че заподозреният е организирал и извършил взривяването на най-малко четири бомби с тегло между 14 и 27 килограма на дълбочина от 70 до 80 метра в близост до датския остров Борнхолм.
Заподозреният беше задържан през август миналата година в италианско село, където полицейски служители извършиха обиск в бунгало, в което той пребивавал със семейството си. По данни на полицията мъжът се е предал без съпротива. През ноември той беше екстрадиран в Германия.
През август тази година втори заподозрян беше арестуван въз основа на европейска заповед за арест в северния хърватски град Пула. Той подал молба за убежище в Хърватия в опит да избегне екстрадиция в Германия. 
Газопроводите отдавна бяха обект на критики от страна на САЩ и някои от съюзниците им, които предупреждаваха, че увеличават зависимостта на Европа от руския газ. 
Руските представители обаче твърдят, че американските и британските разузнавателни служби са участвали в организирането на експлозиите, и обвиняват НАТО, че е замесен в атаката, докато няколко западни държави първоначално обвиниха Русия за взривовете. 
Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли обвиненията, че страната му е замесена във взривяването на газопроводите. 
Германското правителство обаче засега се въздържа от коментар за предстоящия съдебен процес, като посочва, че все още няма съдебно решение и случаят е в ръцете на независимата съдебна власт. 
Засега са насрочени 16 съдебни заседания до 17 декември. Предвиждат се и допълнителни заседания през януари и февруари 2027 г. Все още не е известно кога ще бъде произнесена присъдата.