Външните министри на страните от ЕС отхвърлиха идеята на Путин за ролята на Шрьодер в бъдещите преговори за сигурност

Европейските правителства отхвърлиха предложението на руския президент Владимир Путин бившият германски канцлер Герхард Шрьодер да представлява Европа в евентуални бъдещи преговори с Москва за сигурността на континента, предаде Ройтерс. 
В събота Путин заяви, че според него войната в Украйна е към своя край и че би бил готов да преговаря за нови механизми за сигурност в Европа, като предпочитан негов партньор за това бил Шрьодер.
Но външните министри на Европейския съюз, които участваха в среща в Брюксел, изразиха скептицизъм, че Русия е готова да прекрати войната и искрено да преговаря за мир и сигурност в Европа.
Те отхвърлиха всякаква роля на Шрьодер, който е работил за руски държавни компании и е поддържал близки отношения с Путин.
„Ясно е защо Путин иска именно той да бъде този човек, защото на практика той би седял и от двете страни на масата“, заяви пред журналисти върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас.
„Ако дадем право на Русия да назначава преговарящ от наше име, това не би било много разумно“, каза Калас, бивш министър-председател на Естония.
Попитана по-късно дали самата тя би могла да участва в подобни преговори, Калас заяви: „Когато един политик не се хвали сам, обикновено никой не го прави вместо него. Затова трябва да кажа, че смятам, че бих могла да разпозная капаните, които Русия поставя.“
Тя добави, че няма признаци Русия да е готова да води преговори добросъвестно и че европейците първо трябва да постигнат съгласие какво искат от евентуални преговори.
Германският министър по европейските въпроси Гюнтер Крихбаум заяви, че Шрьодер, който беше канцлер от 1998 до 2005 г., няма необходимите качества, за да бъде „честен посредник“.
„Той е и със сигурност е бил силно повлиян от г-н Путин“, каза Крихбаум.
Украинският външен министър Андрий Сибига също отхвърли роля за Шрьодер. Той обаче заяви, че Европа може да участва в преговори, които да бъдат „допълващи“ водените от САЩ усилия за прекратяване на войната.
Сибига не навлезе в подробности какво би включвало това, освен че може да бъде насочено към „решаването на конкретни проблеми“.
ЕС ИЗОЛИРА РУСИЯ СЛЕД НАХЛУВАНЕТО В УКРАЙНА
Европейският съюз следва политика на изолиране на Русия след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. Съюзът наложи санкции и поддържа ограничени политически и дипломатически контакти на високо равнище с Русия.
Но след като водените от САЩ преговори за прекратяване на конфликта не постигнаха особен напредък, а Вашингтон насочва вниманието си към войната с Иран, някои европейски представители призоваха ЕС да обмисли преки разговори с Москва, евентуално водени от специален пратеник.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви миналата седмица, че разговаря с други европейски лидери „за да се организираме и да определим от какво имаме нужда“, когато настъпи „подходящият момент“ за разговори с Русия.
Калас и няколко министри заявиха, че ЕС първо трябва да увеличи натиска върху Русия, преди да обмисля разговори или избора на свой представител.
„Не става въпрос за избора на човек“, каза литовският външен министър Кестутис Будрис. „Трябва да се върнем към основното, а основното е да подготвим инструментите си за натиск върху Русия.“
Австрийският външен министър Беате Майнъл-Райзингер заяви, че е време ЕС да се включи по-активно в разговорите с Русия и да излъчи преговорен екип.
„Но ние ще решим това, Русия няма да го решава вместо нас“, каза тя.