Германия
Войната в Иран е струвала на САЩ досега приблизително 25 млрд. долара, според висш служител на Пентагона, съобщи "Зюддойче Цайтунг". Това са всички разходи, направени от началото на операция "Епична ярост", заяви Джулс У. Хърст III на изслушване в Камарата на представителите. По-голямата част от парите са изразходвани за боеприпаси.
Хърст обяви, че Пентагонът ще поиска допълнителен бюджет чрез Белия дом "веднага щом имаме пълна оценка на разходите за конфликта". Според "Политико" Хърст преди това е заявил, че първата седмица на войната в Иран е струвала 11 милиарда долара.
САЩ се стремят да конфискуват два ирански петролни танкера, прихванати от американските военноморски сили като част от блокадата. Високопоставен правителствен служител потвърди, че министерството на правосъдието е започнало процеса по конфискация. Американските сили се качиха на борда на танкерите "Тифани" и "Фоникс" – известен още като "Маджестик Икс" – миналата седмица близо до Шри Ланка. Конфискуването на петролните товари би било ескалация на офанзивата на Тръмп, насочена към прекъсване на приходите от петрол на Иран и увеличаване на натиска за ядрени преговори.
Министърът на финансите Скот Бесънт заяви, че блокадата има ефект: от иранския петролен терминал на остров Харг "на практика е спряно" товаренето на суров петрол. "Вярваме, че иранските складови съоръжения скоро ще се препълнят. Те ще трябва да затворят кладенците си, което ще доведе до дългосрочни проблеми", каза Бесънт. Това не би било първият път, когато САЩ предприемат подобни действия. През 2023 г. Вашингтон пренасочи ирански танкер към САЩ, а през 2020 г. бяха конфискувани четири танкера, превозващи ирански бензин.
Очевидно президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да накаже германския канцлер Фридрих Мерц за критичната му позиция относно войната с Иран - Вашингтон обмисля намаляване на военното си присъствие в Германия, отбелязва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
Президентът написа в социалната мрежа Трут соушъл, че се очаква скоро да бъде взето решение по въпроса. По време на първия си мандат от 2017 до 2021 г., Тръмп вече заплаши да намали военното присъствие в Германия. Според данни на американските военни от средата на април, приблизително 86 000 войници са разположени в Европа - около 39 000 от тях в Германия. Този брой се променя редовно, отчасти поради ротации и учения, посочва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
Вестникът припомня, че в продължение на десетилетия в Европа са разположени десетки големи американски военни бази, които са от огромно значение за американските операции по целия свят – например в Близкия изток.
По същата тема "Франкфуртер Рундшау" посочва, че не е ясно дали заплахата на Тръмп да намали броя на американските войници в Германия е свързан с критиките на канцлера Мерц към действията на САЩ в Близкия изток и реакцията на Тръмп.
САЩ
"Вашингтон пост" посочва, че самолетоносачът "Джералд Форд" през следващите дни ще напусне Близкия изток и ще започне плаването си към дома. Това е очаквано облекчение за около 4500 моряци, които са разположени там от 10 месеца, но е и загуба на значителна огнева мощ, тъй като мирните преговори между САЩ и Иран са в застой, посочва вестникът.
"Джералд Форд" е един от трите самолетоносача в региона – другите са "Джордж Х.У. Буш" и "Ейбрахам Линкълн". Докато "Форд" е в Червено море, другите два самолетоносача действат в Арабско море, за да наложат американската блокада, насочена срещу кораби, превозващи петрол или стоки от ирански пристанища.
Великобритания
"Гардиън" също отбелязва, че американският президент Доналд Тръмп е отправил заплаха за намаляване броя на войските на САЩ в Германия, след като канцлерът Фридрих Мерц намекна, че екипът на Тръмп, водещ преговорите с Иран, е бил надхитрен от представителите на Техеран.
"Иранците очевидно са много умели в преговорите, или по-скоро много умели в това да не преговарят, оставяйки американците да пътуват до Исламабад и след това да си тръгнат отново без никакъв резултат", каза германският канцлер.
Вестникът припомня, че на 1 април Тръмп заяви, че "без съмнение" обмисля оттегляне на САЩ от НАТО заради отказа на европейските съюзници да участват в американско-израелската война срещу Иран и да помогнат за осигуряването на икономически жизненоважния Ормузки проток.
Подобен ход от страна на американската администрация би бил катастрофален за сигурността на Европа, но се смята за малко вероятен поради закон на САЩ, приет през 2024 г. , който не позволява на президент да се оттегли от НАТО без мнозинство от две трети в Сената или акт на Конгреса.
Тръмп непрекъснато критикува НАТО и през двата си мандата, обвинявайки членовете му, че "ограбват" САЩ, като не харчат адекватно за бюджетите си за отбрана, посочва "Гардиън".