След като през последните няколко дни иранският външен министър бе на консултации в Пакистан, Оман и Русия, американският президент Доналд Тръмп заяви пред свои съветници, че не е доволен от представеното след обиколката на Абас Арагчи предложение за отварянето на Ормузкия проток и прекратяване на войната. Този развой на събитията в Близкия изток е основна тема в западния печат.
Германия
Белият дом съобщи, че президентът Тръмп в понеделник е обсъдил със своите водещи съветници по сигурността отправеното от Иран предложение за свалянето на блокадата на Ормузкия проток, пише сп. "Шпигел". Предложението на Техеран "се обсъжда", заяви говорителката на Белия дом Карълайн Левит, без да посочва, дали то ще бъде прието. Според съобщения в медиите обаче Тръмп не е особено въодушевен, отбелязва германското списание.
Някои американски издания посочват, че иранският проект предвижда отварянето на Ормузкия проток и прекратяване на войната, а преговорите за спорната ядрена програма на Ислямската република трябва да се проведат едва след изпълняването на тези условия, пише още "Шпигел".
Американският държавен секретар Марко Рубио сравни иранската блокада с "икономическо ядрено оръжие". Иран се опитва да доминира в региона, каза той в интервю за телевизия "Фокс нюз". Според Рубио блокадата на Ормузкия проток е доказателство, че Техеран не разполага с ядрено оръжие. "Ормузкия проток в основата си е едно ядрено оръжие, което те могат да се опитат да използват срещу света", посочи американският дипломат, цитиран от "Шпигел".
Иран от своя страна обвини Вашингтон пиратство, заради наложената от САЩ блокада на стратегическия морски път. "Това е неприкрито легализиране на пиратството и грабежа в открито море", написа в социалната мрежа "Екс" говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи. Американските военноморски сили неотдавна заловиха санкционирани ирански петролни танкери, припомня "Шпигел". Багаи разкритикува тези действия на американската армия като "завръщане на пиратите". "Днес обаче действията им са упълномощени от държавата", добави иранският дипломат.
"САЩ увеличават натиска върху Техеран", извежда в заглавие германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ).
Президентът Тръмп изпраща трети самолетоносач в Близкия изток и увеличава огневата мощ на въоръжените си сили по време на удълженото примирие. Целта е да се нанесе евентуален нов удар срещу Ислямската република, но също и да се засили морската блокада, която според Тръмп трябва да срине иранската икономика, посочва изданието.
САЩ официално твърдят, че чрез морската си блокада искат да спират кораби, които пътуват към и от Иран. По този начин трябва да се предотврати възможността Ислямската република да получава приходи от износа на петрол, отбелязва ФАЦ. Освен това Тръмп нареди на военноморските сили да задържат всички кораби, които са платили такси на Иран. На практика това означава, че военнослужещи от американската морска пехота наблюдават тези плавателни съдове, ескортират ги или ги задържат, а когато е нужно - се качват на борда.
Няма почти никакви официални данни за въздействието на американската блокада. За САЩ централно значение обаче имат загубите, които Ислямската република претърпява от блокирането на износа на петрол, отбелязва ФАЦ.
"В сравнение с броя на корабите, които преминаваха през пролива преди блокадата - около шест или седем кораба на ден, сега обемите са намалели значително", заяви Розмари Келаник, ръководителка на програмата за Близкия изток в американския мозъчен тръст "Дифенс прайоритис" (Defense Priorities), цитирана от ФАЦ.
Но броят на корабите е само една част от цялото уравнение. Ако Иран не може да продава петрола си, има риск складовете му да се препълнят. А ако поради тази причина бъдат спрени и петролните сондажи, след време съоръженията за добив ще се повредят. За това намекна и американският министър на финансите Скот Бесънт в публикацията в социалната мрежа "Екс". По думите му блокадата ще доведе до "парализиране" на иранските петролни съоръжения, пише още ФАЦ.
САЩ
Техеран многократно отхвърли американските предложения за замразяване на ядрената му програма и предаване на запасите му от обогатен уран, като в най-новото предложение не се споменава нищо по този въпрос, пише в. "Ню Йорк таймс". Ислямската република също така настоява Вашингтон да прекрати военноморската си блокада.
Все още не е ясно защо Тръмп не е удовлетворен от иранското предложение, но той отдавна настоява, че Иран не трябва да има ядрени оръжия, отбелязва изданието. Белият дом отказа да коментира позицията на Тръмп, но официални лица посочиха, че дискусиите за войната и иранския обогатен уран ще продължат. "САЩ няма да преговарят посредством пресата. Бяхме ясни относно червените линии и президентът ще сключи сделка, която е в интерес на американския народ и света", пише в изявление на помощник-прессекретарят на Белия дом Оливия Уелс.
Забавянето на диалога за иранската ядрена програма може да бъде начин за бързото постигане на договорености, които да облекчат натиска върху международните енергийни и финансови пазари, пише още "Ню Йорк таймс". Но всяко едно решение, което предвижда дори и временно отлагане ядрените преговори, може да бъде знак, че войната не е постигнала основната си цел - засилване на натиска върху Техеран да сключи споразумение за обогатения си уран, отбелязва изданието.
Преговорите за отварянето на протока също ще бъдат напрегнати. САЩ се опитаха чрез блокадата си да лишат Иран от възможност да изнася петрол. Ислямската република обаче заплаши, че ще атакува американски кораби, които не плащат транзитна такса и това драстично намали останалия петролен трафик.
Продължителната блокада на Ормузкия проток може да доведе до още по-голямо повишаване на цените на енергоносителите, до още по-голям недостиг на торове, както и да засили политическия риск за републиканците на междинните избори през ноември, пише в. "Вашингтон пост". Цената на суровия петрол от сорта "Брент" вчера достигна 108 долара за барел въпреки появилите се преди това съобщения, че Иран е представил ново предложение за прекратяване на огъня.
Спънки има и пред мирните преговори в Ливан, където "Хизбула" и Израел продължават да си разменят огън въпреки посредническите усилия на Вашингтон за мир, добавя вестникът. Израел вчера поднови въздушните си удари в долината Бекаа в Източен Ливан, след като претърпя загуби сред сухопътните си сили, окупирали южната част на страната. В края на миналата седмица броят на загиналите в Ливан надхвърли 2500 души, добавя "Вашингтон пост".
Франция
Продължаващите сражения между Израел и "Хизбула" могат да обтегнат американско-иранските преговори, пише френският в. "Монд". Ливан остава ключово препятствие, заедно с Ормузкия проток и съдбата на иранската ядрена програма, добавя изданието.
Ливанският президент Жозеф Аун вчера заяви, че тези, които въвличат Ливан във война, извършват "предателство". Аун направи това изявление, след като по-рано шиитската групировка определи израелско-ливанските преговори като "тежък грях", посочва "Монд".
Посланиците на Ливан и Израел в САЩ през последните седмици имаха две срещи във Вашингтон. Подобен контакт между двете страни не бе имало от десетилетия. "Хизбула" обаче категорично отхвърли ливанско-израелския диалог.
След първия кръг от преговори двустранните Тръмп обяви 10-дневно примирие, което влезе в сила на 17 април, а след втория кръг от преговори обяви удължаването му с още три седмици, припомня "Монд".
"Моята цел е да се сложи край на състоянието на война с Израел, подобно на примирието" от 1949 г., заяви вчера Аун. Ливан и Израел. Израел и Ливан, които официално са във война от десетилетия, през 1940 г. подписват споразумение за примирие, с което слагат край на военните действия в рамките на Първата арабско-израелска война. "Беше ли примирието унижение? Уверявам ви, че няма да приема сключването на унизително споразумение", заяви Аун.
Ливанският президент беше подложен на остри критики от страна на "Хизбула" и нейните привърженици, които казват, че усилията на Аун за преки преговори с Израел не се ползват с консенсус сред различните ливански общности.
"Някои искат да ни държат отговорни за решението да започнем преговори с мотива, че няма национален консенсус", заяви вчера Аун. "Въпросът ми към тях е: когато влязохте във война, бяхте ли постигнали преди това национален консенсус", запита ливанският президент.