Президентът на Чили Хосе Антонио Каст пристигна днес в Боливия на първото държавно посещение на чилийски държавен глава в страната от повече от седем десетилетия, съобщи Асошиейтед прес.
АП отбелязва, че визитата се осъществява на фона на засилващото се влияние на десните политически сили в Южна Америка, което създава предпоставки за преодоляване на дългогодишни регионални противоречия.
Чилийският президент и боливийският му колега Родриго Пас, които неотдавна спечелиха изборите в своите страни и са политически съюзници на американския президент Доналд Тръмп, се стремят да подобрят отношенията между двете съседни държави. Те остават обтегнати заради загубата на излаза на Боливия на Тихия океан след войната с Чили през 19-и век.
Двете държави се присъединиха към инициативата на Тръмп "Щитът на Америките" за борба с наркотрафика. Тя е част от усилията на Вашингтон да разшири сътрудничеството в областта на сигурността с политически близки правителства в Южна Америка.
Чили и Боливия не поддържат дипломатически отношения на ниво посланици от 1978 г., въпреки че имат действащи консулства и си сътрудничат в области като миграцията и търговията, посочва АП.
Според официални представители възстановяването на пълните дипломатически отношения не е включено в дневния ред на посещението.
Боливийският министър по въпросите на президентството Фернандо Арамайо заяви, че все още е твърде рано за подобна стъпка и че промяната в отношенията ще изисква време. По думите му засега основната цел е сключването на споразумения, които да бъдат от взаимна полза.
Двамата лидери ще обсъдят търговското сътрудничество и сигурността, включително борбата с организираната престъпност по общата им граница. Предвижда се също подписването на споразумения в областта на минното дело и енергетиката.
Посещението се състои в момент, когато правителството на Пас е изправено пред протести заради решението си да премахне субсидиите за горивата. Боливия, която в миналото изнасяше природен газ за съседните държави, сега изпитва недостиг на горива и спад в добива на въглеводороди.
В дневния ред на срещата обаче не е включено дългогодишното искане на Боливия за сухопътен коридор до Тихия океан. Този въпрос беше сред основните приоритети на външната политика на бившия президент Ево Моралес. По време на неговото управление Боливия заведе в Международния съд на ООН дело срещу Чили с искане страната да бъде задължена да преговаря за осигуряване на достъп до океана, но през 2018 г. съдът се произнесе в полза на Чили.
Моралес, който сега е сред най-острите критици на президента Пас, определи изключването на въпроса от преговорите като "оскърбление към историческата памет". Арамайо подчерта, че боливийското правителство не се е отказало от искането си, но първо трябва да бъдат създадени подходящи условия за неговото обсъждане.