Преди по-малко от година Санае Такаичи влезе в историята като първата жена, оглавила японското правителство, пише в. "Джапан Таймс". През първите месеци от управлението си тя се радваше на високо обществено доверие благодарение на убедителната изборна победа на управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП) и на очакванията, че новият кабинет ще съчетае консервативната политика на бившия премиер Шиндзо Абе с по-решителни икономически мерки. Само няколко месеца по-късно обаче кабинетът на Такаичи се сблъсква с първата си сериозна политическа криза. Последните социологически проучвания показват най-ниските нива на обществена подкрепа от встъпването ѝ в длъжност, а анализатори предупреждават, че причините за този спад са комплексни. Те отразяват по-дълбоко натрупано недоволство от начина, по който правителството се справя както с чувствителните обществени въпроси, така и с икономическите предизвикателства.
Най-ясното доказателство за промяната в обществените нагласи идва от проучването на в. "Майничи Шимбун", проведено непосредствено след приемането на промените в Закона за императорското семейство. Одобрението за кабинета се срина с 10 процентни пункта – от 51% през юни до едва 41% през юли. За първи път неодобрението (44%) е по-високо от нивото на подкрепата за правителството. Данните от проучване на в. "Асахи Шимбун" също показват отчетливо понижение – до 53%, което представлява спад със седем процентни пункта спрямо предходния месец. Агенция "Джиджи Прес" пък регистрира подкрепа под психологическата граница от 50% за първи път през мандата на правителството. Макар че абсолютните стойности се различават в зависимост от методологията на отделните социологически агенции, тенденцията е еднозначна – кабинетът губи обществено доверие с необичайно бързи темпове.
В основата на рязкото понижение се оказа въпрос, който от години разделя японското общество – бъдещето на императорското семейство, пише "Майничи Шимбун". След дълги политически спорове управляващото мнозинство прие законодателни промени, които целят да увеличат броя на членовете на императорското семейство чрез осиновяване на потомци по мъжка линия на бивши клонове на семейството, но същевременно запазиха принципа, че на престола могат да се възкачват само мъже. Така беше отхвърлена възможността жени да наследяват трона – вариант, който според редица проучвания през последните години е подкрепян от мнозинството японци.
Именно този разрив между обществените нагласи и политиците се превърна в основния източник на недоволство, отбелязва "Асахи Шимбун". Проучването на изданието показва, че сред хората, които смятат, че законът е бил приет без да бъде проявено достатъчно разбиране към обществените нагласи и без достатъчен обществен дебат, нивото на неодобрение на правителството е значително над средните нива за страната. Според анализатори не става дума единствено за отношението към императорската институция, а за усещане, че правителството е поставило идеологическите си убеждения над общественото мнение. Това е особено чувствителен въпрос в Япония, където политическата стабилност традиционно се гради върху стремеж към консенсус и внимателно осигуряване на обществена подкрепа преди приемането на спорни реформи.
Допълнителен политически символизъм придоби фактът, че именно първата жена премиер на Япония се превърна в защитник на система, която продължава да изключва жените от възможността да наследят трона, коментира "Джапан Таймс". Критици на правителството посочват, че това противоречие отслабва репутацията на Такаичи като историческа фигура, преодоляла една от най-големите бариери пред жените в японската политика. Консервативното крило на ЛДП обаче настоява, че въпросът няма отношение към равнопоставеността между половете, а към запазването на непрекъснатата мъжка наследствена линия, която според традицията съществува повече от две хилядолетия.
"Майничи Шимбун" обръща внимание и на начина, по който правителството прие закона. Управляващата коалиция не успя да убеди обществото в необходимостта на взетото от нея решение, въпреки че официалната цел бе да се гарантира бъдещето на императорската институция за години напред. "Асахи Шимбун" пък акцентира върху ограниченото обществено обсъждане на законопроекта, а редица политически наблюдатели предупреждават, че кабинетът е подценил обществената чувствителност по темата, вероятно разчитайки, че икономическите въпроси ще останат водещи за избирателите.
Спадът в рейтинга обаче трудно може да бъде обяснен само с един закон, отбелязва сп. "Нипон". Още преди спора около императорското семейство различни проучвания показваха постепенно охлаждане на обществените настроения. През пролетта няколко водещи японски медии отчетоха спад в подкрепата за кабинета на фона на поскъпването на живота, несигурността около състоянието на световната икономика и нарастващите съмнения дали обещанията на правителството за икономическо възраждане ще донесат осезаеми ползи за домакинствата. Спорът около императорската институция по-скоро ускори процес, който вече беше започнал.
Макар че темповете на инфлацията са значително по-ниски от тези в много западни страни, японските домакинства, от години свикнали на почти нулева инфлация, усещат болезнено поскъпването на храните, електроенергията и ежедневните стоки, отбелязва Ройтерс. Особено силно недоволство предизвиква устойчивото повишаване на цената на ориза – продукт със символично значение за японската култура и домакинство.
Според политолози, цитирани от "Никей Азия" и "Блумбърг", кабинетът не успява да убеди избирателите, че предприема достатъчно решителни мерки за ограничаване на натиска върху семейните бюджети. Макар че правителството въведе временни субсидии за енергията и обеща нови стимули за домакинствата с по-ниски доходи, мнозина японци възприемат тези действия като краткосрочни решения, които не правят нищо за структурните проблеми – ниския растеж на производителността, застаряващото население и хроничния недостиг на работна сила. Според коментатори разминаването между оптимистичните послания на кабинета и ежедневния опит на избирателите бавно, но сигурно подкопава общественото доверие в правителството.
Към това се добавят и споровете около икономическата философия на самата Такаичи, посочва "Никей Азия". Още като кандидат за лидер на ЛДП тя защитаваше политика на по-активни държавни разходи, инвестиции в стратегически промишлености и силна роля на държавата за стимулиране на растежа. Поддръжниците ѝ определят този подход като естествено продължение на икономическата стратегия на покойния Шиндзо Абе. Критиците обаче предупреждават, че на фона на държавен дълг, надхвърлящ два пъти размера на японската икономика, възможностите за нови мащабни бюджетни стимули стават все по-ограничени.
Друг фактор, който все по-често присъства в анализите, са отношенията между правителството и Японската централна банка, отбелязва "Блумбърг". След години на крайно облекчена парична политика институцията постепенно започна да нормализира лихвените проценти. Това поставя кабинета в сложна позиция. От една страна по-високите лихви могат да ограничат инфлацията и да подкрепят стойността на йената. От друга – те увеличават разходите по обслужването на огромния държавен дълг и могат да забавят икономическия растеж. Анализатори отбелязват, че Такаичи внимателно избягва да влиза в публични конфликти с централната банка, но същевременно е подложена на натиск от депутати от собствената си партия, които настояват за по-активна държавна намеса в подкрепа на икономиката.
Политическите последици от спада в рейтинга на правителството започват да се усещат и вътре в управляващата партия, пише "Джапан Таймс". Засега няма признаци за организирано движение срещу лидерството на Такаичи, но японски медии отбелязват, че част от влиятелните фракции в ЛДП внимателно следят развитието на обществените нагласи. Историята на японската политика показва, че премиерите често губят поста си не след изборно поражение, а когато съпартийците им преценят, че вече не могат да им гарантират изборни победи.
Засега обаче няма непосредствена опасност правителството да се разпадне, отбелязва "Асахи Шимбун". ЛДП и коалиционният ѝ партньор "Комейто" продължават да разполагат със стабилно парламентарно мнозинство. Освен това опозиционните сили остават разделени и не успяват да предложат убедителна алтернатива. Това дава известно време на Такаичи да възстанови общественото доверие. Според наблюдатели следващите няколко месеца ще бъдат решаващи – ако инфлацията започне да отслабва, а реалните доходи продължат да растат, рейтингът на кабинета може постепенно да се стабилизира. Ако обаче цените останат високи и недоволството от управлението се задълбочи, натискът върху премиера вероятно ще се увеличава.
Някои анализатори виждат в сегашната ситуация и политически урок, посочва Ройтерс. Те отбелязват, че Такаичи дойде на власт с обещанието да осигури стабилност след години на честа смяна на премиерите, но високите обществени очаквания неизбежно повишиха и критериите, по които японците оценяват работата на кабинета. Спорът около императорското семейство разкри ограниченията на силно идеологическия подход към чувствителни обществени теми, а икономическите затруднения показаха колко трудно е правителството да убеди избирателите, че подобрението на макроикономическите показатели действително води до по-висок жизнен стандарт. Именно комбинацията от ценовия натиск, спорните политически решения и постепенното разминаване между обществените очаквания и реалните резултати изглежда стои в основата на сериозния спад в популярността на първата жена премиер на Япония.
Дали настоящият спад ще остане временна тенденция, която обикновено се случва след първите месеци на управление едно ново правителство, или ще постави началото на по-сериозна политическа ерозия, ще зависи най-вече от способността на кабинета да убеди японците, че може едновременно да защити традициите на страната и да подобри ежедневието им – задача, която често се оказва най-трудното изпитание за всеки един японски премиер, заключава "Асахи Шимбун".