40 години от създаването на Педагогическия факултет на Шуменския университет ще бъдат отбелязани с научна конференция, изложби и концерт

Педагогическият факултет на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ ще отбележи с научна конференция, изложби и концерт 40 години от създаването си, съобщиха от висшето училище.
На 18 октомври в Корпус 2 на висшето училище ще бъде открита изложбата „Заедно пишем историята“, която включва награди и отличия за постижения на студенти и преподаватели от факултета през годините.
В Актовата зала ще бъде открита научната конференция „Съвременният дискурс в науката“. Гости на форума ще бъдат ректорът на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, кметът на Община Шумен проф. Христо Христов, бивши декани на Педагогическия факултет, ръководители на основни структурни звена в Шуменския университет и представители на други университети, директори на детски градини, училища, представители на социални услуги от областта.
"Около 200 души се очаква да присъстват на научната конференция", заяви за БТА Мая Конова, експерт "Връзки с обществеността и масови комуникации" в Шуменския университет.
Гост-лектори в конференцията ще бъдат Жак Боунин и Явор Русинов.
Жак Боунин е един от директорите на швейцарския интернат „Льо Розе“ и ще говори по темата „Измерения на международното образование от интернатната система“. Явор Русинов е писател, лектор, бизнесмен. Работи в сферата на образованието, ще изнесе лекция на тема: „Вечните принципи зад успешното дете“.
На 19 октомври работата на научната конференция ще продължи по секции, съобщи Мая Конова.
В програмата за 18 октомври е включен тържествен концерт, който бивши и настоящи студенти и преподаватели в Педагогическия факултет ще изнесат в залата на Общинския младежки дом, добави тя. За БТА Конова поясни, че концертът ще бъде с вход свободен. В коридорите на Младежкия дом ще бъде експонирана колективна художествена изложба на преподаватели и студенти в Шуменския университет, допълни тя.
През 40-те години на ХХ век в град Шумен се утвърждава Шуменският полувисш учителски институт „Д-р Петър Берон“, а малко по-късно и паралелно – Висшият педагогически институт. През 1983 г. се разрешава създаването на Факултет за подготовка на детски и начални учители във Висшия педагогически институт, а през 1984 г. с постановление на Министерския съвет Полувисшият институт „Д-р Петър Берон“ се влива във Факултета. Започва образователна дейност с две специалности: за начални и детски учители. По-късно Факултетът е преименуван  и преструктуриран във Факултет за подготовка на начални учители, а структурата на Шуменския университет се допълва от Факултет по предучилищна и специална педагогика и Факултет по педагогика на изкуствата, припомнят от Шуменския университет.
Днешният Педагогически факултет е техен наследник и е едно от седемте основни структурни звена на Шуменския университет, където се  обучават студенти в образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ и докторанти в образователната и научна степен „доктор“. С общите усилия на поколения преподаватели, служители, студенти и общественици Педагогическият факултет се утвърждава като балансирана организационна структура,  която позволява провеждането на гъвкава образователна политика, посочват от Шуменския университет.
Както БТА съобщи, в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ на 17 май се състоя спортен празник, с участието на множество студенти във висшето учебно заведение и техни преподаватели, в навечерието на патронния му празник. Калоян Иванов спечели голямата награда в Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, проведен в Шуменския университет през месец май.
Шуменският университет беше домакин на годишната конференция на Съюза на астрономите в България. С научния форум беше отбелязана 25-годишнинината от откриването на Астрономическия център на висшето учебно заведение.
Във висшето училище тържествено беше открита новата академична учебна година на 9 септември. Около 1100 първокурсници положиха клетва и бяха приети в академичната общност на Шуменския университет.