Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“ представя за 26-ти път спектакъла „Албена“. Година след премиерата, постановката е изиграна в множество български градове, сред които са театрите в София, Бургас, Пловдив, Благоевград и Хасково. В интервю за БТА режисьорът Делян Илиев посочи, че в „Албена“ е поставена съвременната тема на селото, което е метафора на нашия живот. Илиев посочи, че обществото има нужда от образа на Албена, от присъствие, което едновременно да предизвиква най-лошото възможно от човека и заедно с това най-доброто, на което човек е способен.
В спектакъла „Албена“ Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“ задава на сцената въпросите дали задължително красивото е добро, и свързани ли са двете неща. Албена не е просто някаква жена, човек, а е събирателен образ на едно метафорично човешко живеене – на битката между доброто и злото, убеден е режисьорът.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Илиев, тази вечер Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ отново представя спектакъла "Албена" пред смолянска публика. Очаквахте ли такъв успех?
- Не очаквахме нищо конкретно в началото. По време на репетициите усещахме, че се получава нещо интересно и успяваме. Спектакълът не е мой. Той е на цялата актьорска трупа, на композитора Мира Искърова, на костюмографиите на Елена Иванова. Замисълът ни беше да се опитаме да изкараме тази българска класика от „потурите“ й и да се опитаме да предложим наш поглед. Не мога да формулирам, че сме очаквали успех, но знаехме, че се случва нещо, което не се случва всеки път.
Търси ли публиката старите български класици, каквито са Йовков, Радичков, Димитър Талев?
- Да, българинът си обича Йовков, обича „Албена“, „Боряна“, обича „Под игото“, „Железният светилник“. И това по някакъв начин също беше част от причините с предишния директор на театъра Румен Бечев да се съгласим с „Албена“ на Йовков, защото никой друг български театър не играе тази пиеса, а тя е в учебната програма и при едно добро представление, както се получи, му дава по-дълъг живот. Надяваме се поне до 50-то представление да не секва публиката.
Трудно ли се поставят големите автори на сцена, които са творили преди повече от век?
- Изключително трудно се поставят, защото една не малка част от тези драматургии, както казвате вие, са отпреди повече от век, са тромави и начинът, по който съвременния театър разбира драматургичен текст, са не-добри. Казвам го с цялото уважение към Йордан Йовков. Не казвам, че пиесата е лоша. Казвам, че тази драматургия през годините, и начинът, по който се развива съвременният европейски театър в момента, от който ние сме част, имат нужда от много сериозна драматургическа и режисьорска намеса. И това за мен беше най-обемната и трудната работа – да подготвя този драматургичен вариант, който публиката гледа сега.
Каква е съвременната концепция на спектакъла?
- Това, което сме се опитали да поставим като съвременна тема, е това село, което е метафора на нашия живот – не е просто някакво българско добруджанско село. Има нужда от този образ, от този човек Албена. Има нужда непрекъснато този образ да съществува в този живот, от едно такова присъствие, което едновременно да предизвиква най-лошото възможно от човека и заедно с това най-доброто, на което човек е способен. Този образ за доброто и красивото в едно е древногръцки образ. Думата е „калокагатия“ и Йордан Йовков много се е занимавал с това и смятам, че това стои в неговия замисъл, пишейки разказа „Албена“. И ние сме се опитали да пресъздадем на сцената – задължително ли красивото е добро, и свързани ли са двете неща.
Тоест, Албена и сега е жива?
- Тя не е просто някаква жена, човек, а е събирателен образ на едно метафорично човешко живеене – на битката между доброто и злото, колкото и клиширано да звучи.
Спектакълът е в памет на актрисата Емилия Ованесян, носител на „Аскер“, която загина при пожар?
- Така сме се разбрали, винаги да остане посветен на нея. Започнахме с нея и всяко представление е един добър повод да си спомним за Емилия.
Нейната ненавременна смърт промени ли нещо в спектакъла?
- Веднъж се опитах да отговоря на този – неуспешно. Когато се случи нейната кончина, имахме два варианта – да продължим, или да се откажем. Проведохме няколко разговора и сметнахме, че тя би искала да продължим. Първите няколко дни бяха ужасно трудни. И от един момент нататък, нещата тръгнаха в много особен режим, като че ли невидимо присъствие ни помагаше – окуражително, и леко критикуващо, но с добро. Метафизично е малко, но все едно страшно помогна на мен и на спектакъла. Мисля, че Емилия има много голяма „вина“ това представление да се получи.
Тази вечер играете „Албена“ в Смолян, а след това?
- Следващото представление е на 10 декември в Перник. От директора Мариан Бозуков знам, че се опитват всеки месец да има по едно гостуване извън Смолян и едно представление в Смолян.
Къде е разковничето на успеха?
- Разковничето на успеха е в неуспеха. Това го казвам абсолютно отговорно. Цитирам един човек, от когото много съм се учил. Пожелавам ви неуспех, защото само там нещо се научава и нещо се натрупва, което да помогне за по-нататъшно израстване. А какво е успех – нещо, което мога да кажат хората, които гледат – публиката, критиците, роднините. Думата успех е коментаторска дума, работната, творческа дума е неуспех. През провала нагоре.
Какви са вашите нови планове?
- Точно след интервюто, слизам в кабинета, за да говорим за тях. Нека да останат в тайна, тъй като все още не са уточнени. Но имаме планове да поставя още нещо в Родопски драматичен театър през следващата година.