Алеко Константинов трябва да има по-голямо присъствие в часовете по български език и литература в средния курс, а акцентът да бъде върху по-различни от изучаваните сега произведения на Щастливеца. Това настояха на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Хасково днес участници в инициативата на Българската телеграфна агенция (БТА) "Алеко днес", посветена на 160-годишнината от рождението на големия български писател.
Срещата-разговор с участието на творци на словото, критици, литератори, преподаватели по български език и литература (БЕЛ) и ученици бе водена от автора на инициативата доц. Йордан Ефтимов от Нов български университет. Той припомни, че от десетилетия такава необходима дискусия не е била подемана като подчерта, че БТА застава зад такава социално значима кампания. Ефтимов припомни, че октомврийският брой на списание ЛИК ще бъде посветен на темата и ще публикува на страниците му 160 авторски текста под мотото "160 думи за Алеко".
Преподавателят в Нов български университет каза, че е от полза в началото на учебната година да се знае какво се случва с присъствието на Алеко в училище.
Поетесата Ели Видева разказа, че е открила Алеко по-късно в живота си от ученическите години. Разбрах, че след всичко преживяно той е бил един тъжен, беден човек, който обаче е успял да превъзмогне и бедност, и нищета, и собствената си тъга и е показал обществото такова, каквото го е видял, и затова се изисква страшно много вътрешна сила. Затова го ценя не само като автор, но и като човек, поясни Видева.
Да, има стереотип, който едва ли ще се преодолее да се гледа на хумора и сатирата като по-долна категория литература, коментира Ефтимов.
През последните години тече една преоценка на героя бай Ганьо, той се възприема като една еманация на българина – на доброто в него, на способността му да преодолява трудностите, смята литературният критик Недялко Бакалов. Той разви тезата, че Константин Павлов е поет "от коляното" на Алеко Константинов.
Алеко наистина вълнува. На за съжаление учебните програми не пожалиха и него, смята преподавателят по БЕЛ в Гимназията с преподаване на чужди езици „Проф. д-р Асен Златаров“ Катя Вълчанова. Тя посочи, че в момента изучаваните текстове на Алеко в училище дават само еднопосочна представа за него – само отделни текстове от "Бай Ганьо" например, а той е гений в социалната психология. Бай Ганьо е единственият герой в нашата литературна история, който се превръща във фолклор - с вицовете. Той може да се изучава не два учебни часа, а цял срок без да омръзне на учениците, обобщи Вълчанова. Според нея по-уместно е в учебната програма да залегне първата, а не втората част на произведението, където има сблъсък на култури, както и да бъде върнат така актуалният днес разказ "Пази боже, сляпо да прогледа".
Литераторът Левент Халил припомни идеята за отпадане на задължителните текстове и свобода в учебното съдържание да се избират и неканонични книги.
Алеко е много "орязан" в учебните програми, а часовете за него са малко, смята и учителят по БЕЛ в Природоматематическа гимназия "Академик Боян Петканчин" Станислав Кирчев. Той изрази съжаление, че в тях не присъстват фейлетоните "Разни хора, разни идеали".
Няма нито един фейлетон, който се изучава в българското училище, това е симптоматично, отбеляза и преподавателят по БЕЛ в гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" Нина Николова.
В разговора бе коментирана и подетата от проф. Александър Кьосев инициатива за "граждански патриотизъм".
Смятам наистина, че Алеко Константинов трябва да се изучава повече в българското училище, както и други автори, създали текстове, които не са докрай фикционални, художествена белетристика, обобщи Ефтимов. Моят акцент е също така, че и за изучаваните в средното училище сатирици в българската литература няма достатъчно място. Като Алеко на първо място трябва да бъде обвързан с Ботев. Виждам пряка връзка между "Бай Ганьо" и стихотворението "Патриот" на Ботев, както и с фейлетоните му, каза още Ефтимов.