В уютното си ателие на брега на Дунав, Мария вдъхва живот на всяка кукла с чувство и сърце. „Ръцете ми само изпълняват. Тези кукли не са играчки. Те са безмълвни истории – вълнени скулптури, които пазят емоции, образи, спомени, легенди и тишина. Не изискват внимание – те те гледат обратно, когато си готов да ги видиш“, казва тя. Работи с естествени материали – вълна, коприна, дърво, лен – и обича бавността в създаването. „Всяка кукла носи парченце от мен – от времето ми, мечтите, гласа ми. Това не е занаят, а интимна практика – превръщане на чувства във форма.“
Куклите на Мария не са серийни. Всяка е уникално произведение на изкуството – ръчно изработена, със своя индивидуалност, израз и дух. Излагат се в галерии, участват в арт биеналета, конкурси и се търсят от колекционери по целия свят. Нейни творби се намират в частни колекции и музеи в САЩ, Канада, Германия, Австрия, Австралия, Испания, Дания и други страни. Някои са символични или портретни кукли, създадени по поръчка. През последните шест години Мария работи и с немско издателство, като пресъздава герои от детски книги, които участват в изложения, книжарници, музеи и училища.
Магията на творческия процес
„Всичко започна с тишината на иглата, преминаваща през плата. С една нишка памук, която ми прошепна, че иска да бъде нещо повече“, спомня си Мария. В процеса на създаване времето спира, а пространството се свива до ритъма на нишката и дъха ѝ. „Ръцете ми творят сами – сякаш някой друг ги води. Когато куклата е готова, я гледам с тиха изненада, сякаш съм срещнала част от себе си, която не съм познавала.“
Тя вярва в силата на естествените материали – вълната, памука, ленът – които „държат топлината на живото“. „Не търся съвършенство. Търся усещане, честност, присъствие.“
Влиянието на Валдорфската педагогика
Началото на пътя ѝ като кукловод е белязано от вдъхновението на Валдорфската педагогика – философия, която поставя в центъра детето като цялост – тяло, душа и дух. Първите ѝ кукли са изцяло валдорфски – с минимални лицеви черти, от естествени материали, изработени с внимание и любов. „Те учат на уважение към природата, на естетика, на грижа. Всяка е бод с душа.“ Валдорфската философия ѝ помага да се свърже със собствената си детска невинност и стремеж към истинска красота.
С годините нейните кукли стават по-детайлни – миниатюрни човешки скулптури от вълна, но запазват духа на валдорфската традиция.
Международно признание
Мария Асенова е активен участник и преподавател в Европейския валдорфски семинар (EWDOR), провеждан в Нидерландия. Там тя представя свои модели и води интензивни курсове по изработване на кукли от плат и вълна. „Само за оформяне на главата на една моя арт кукла са нужни седем дни и по шест часа работа дневно – плюс опит“, казва тя.
На тазгодишното издание на EWDOR (май 2025 г.) тя представи куклата Лули. Участниците – от всички континенти – включват артисти, преподаватели и ученици, обединени от любовта към валдорфските кукли.
Поглед напред
След семинара в Нидерландия, през юли Мария ще преподава в лятна академия в Германия, а през август ще участва в изложбата „Новото ценно“ в музей „Етър“. До края на годината ѝ предстоят още курсове в Австрия, Германия и Англия. Работи и по нови герои от книгите на Даниела Дрешер за немското издателство, както и по частни поръчки и изложби. „Опитвам се да намирам време и за рисуване – моята друга страст.“
Хоби, професия, призвание
„Никога не съм си представяла, че любовта ми към куклите ще се превърне в професия, а после – в призвание“, споделя Мария. Завършила е психология, но усеща, че днес разказва човешкото не с думи, а с игла, нишка и тишина. „След кратка практика като психолог скочих в света на изкуството без план Б – но с усещането, че правя нещо истинско.“
За нея пътят на твореца не е лесен, но е пътят, по който се срещат ръцете, сърцето и душата. „Ако влагаш любов и старание, няма как да не успееш. Не веднага, не без усилия – но с време, търпение и вяра. Животът е прекалено кратък, за да го живеем в компромис със себе си.“
Куклата в живота на детето
„В свят, пълен с екрани, детето живее в шум, но често и в емоционална самота“, казва Мария. „Истинската, ръчно направена кукла не свети. Не мига. Не говори. Но тя присъства. И най-важното – оставя място за въображението.“
Куклата става приятел, дете, майка, сянка, тайна. Тя не диктува играта – тя я кани. „Тя е инструмент на душата. В свят на готови отговори, тя оставя място за въпроси. Възпитава съпричастност, естетика, търпение и нежност – неща, които нито един екран не може да даде“, завършва Мария Асенова.