В определена степен всички ние сме длъжници на част от авторите, творили преди нас, а сред тези автори е и Атанас Далчев. Това каза директорът на казанлъшката Общинска библиотека „Искра“ Теодора Георгиева. Тя беше гост в Националния пресклуб на БТА в града по повод представянето на последния брой на списание ЛИК - „По дълбоките следи на Атанас Далчев“. С екипа на библиотеката по всякакъв начин се стараем да компенсираме този „вакуум в пространството“, посочи тя.
Теодора Георгиева напомни, че културният институт се е включил в националната инициатива по повод годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и написването на “История славянобългарска”, а миналата година представител на библиотеката участва в събитие на БТА, посветено на 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов. „Няма да се уморя да повтарям, че библиотеката не е просто място, от което се взимат книги“, подчерта тя. По думите и ролята на културния институт е да съхранява и предава традициите и да възпитава у децата любов към четенето от най-ранна детска възраст. Според Теодора Георгиева у младите хора има интерес към четенето. „Ние не разчитаме само на това, че през лятото училищата дават списъци със задължителна литература. Разчитаме на разнообразяване на формите, с които децата да се докоснат до книгата и сме организатори на различни събития, с които от най-ранна детска възраст да ги приобщаваме и те да усетят красотата от докосването до книгата“, каза тя. По нейните думи много млади родители осъзнават необходимостта от това децата им да бъдат образовани и да посещават библиотеката не само през лятната ваканция.
Нямам точна формулировка защо се образува този вакуум, за който споменах, може би всяко поколение търси автора, който е най-близко до неговата душевност, търсения и естетически възгледи, каза още Теодора Георгиева. „Атанас Далчев например донякъде е незаслужено забравен , но той определено е автор, който е трудно смилаем за масовата публика. Далчев обаче е много задълбочен в анализа си, много самовглъбен и самокритичен – качества, които на мен лично много ми допадат“, коментира тя. Според нея през различни периоди от време се инициира интерес към неговото творчество, но като цяло Далчев остава донякъде "незаслужено позабравен".
Теодора Георгиева посочи още, че ОБ „Искра“ в Казанлък съхранява 190 различни тома, в които Атанас Далчев участва като преводач и редактор. Редица са факторите, които допринасят за неговата роля на отличен преводач. Сред тях са посещенията му във Франция, където слуша лекции в Сорбоната, както и престоят му в Италия и възможността покрай брат си Любомир Далчев, изтъкнат скулптор, да се докосне пряко до културното наследство на Европа. Библиотеката в Казанлък разполага и с 18 книги на Далчев като автор – това са стихосбирки, литературни размисли и популярната му поетично-философска книга „Фрагменти“. Налични са и 26 научни проучвания на творчеството му, които са достъпни за всеки, който се интересува от живота и делото на автора.