България е единствена в ЕС без ведомство, което да провежда държавна политика в сферата на гражданската защита, коментира проф. Петър Христов

България е единствената страна в ЕС без ведомство, което да провежда държавната политика в сферата на гражданската защита, каза за БТА ректорът на Варненския свободен университет (ВСУ) "Черноризец Храбър" проф. д-р Петър Христов. Той е начело на висшето училище от началото на 2019 г., като преди това е бил последователно ръководител на катедра „Национална сигурност“ и декан на Юридическия факултет. Христов създава първата в България (извън т.нар. ведомствени висши училища) университетска специалност по защита на националната сигурност. Научните му интереси са в сферата на правните основи на сигурността и управлението на риска. Автор е на повече от 100 научни публикации и е канен като лектор във водещи университети в Полша, Хърватска, Украйна, Русия, Турция, Кипър, Сърбия и САЩ.
Съгласно допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1944 г. и  Лисабонския договор от 2007 г., по които нашата страна има задължения, гражданска защита означава изпълнение на хуманитарни задачи, имащи за цел предотвратяване и защита от военни, други причинени от човека и природни бедствия, посочва Христов. По думите му прегледът на правните актове и ръководните документи на страните от ЕС, в които е използван терминът „гражданска защита“, показва, че с него се обозначава съвкупността от невоенни дейности за смекчаване на вредите за хората, имуществото, културното наследство, критичната инфраструктура и околната среда. Това пък предпоставя наличието в системата на изпълнителната власт на страните от ЕС на ведомство, което да изпълнява две особено важни функции - да провежда държавната политика в областта на защитата от бедствия и да координира в мирно и военно време дейностите, изпълнявани от различните служби, обществени организации и фирми. Днес България е единствената страна - членка на ЕС, която след 27 юли 2009 г., когато е закрито Министерството на извънредните ситуации, няма ведомство, което да набелязва и да провежда държавна политика в сферата на гражданската защита, посочва Христов. И допълва, че през 2011 г., когато е закрита Главна дирекция „Гражданска защита“, трайно наложеният в международното публично право и правото на ЕС юридически термин „гражданска защита“ излиза от обръщение в националното ни право, като е заменен с термини като „управление на рисковете при бедствия“, „намаляване на риска при бедствия“, „невоенен компонент на системата на отбраната“ или „принос към националната сигурност в мирно време“. Христов е категоричен, че „гражданска защита“ трябва да се възстанови както като юридически термин, така и като държавна агенция, която да определя и провежда държавната политика.
Експертът посочи още, че по силата на Закона за защита при бедствия в Министерския съвет функционират два постоянно действащи консултативни органа – Съвет за намаляване на риска от бедствия и Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане. Те би следвало да осигуряват единствено координация в сферата на изпълнителната власт и сътрудничеството с други органи при определяне и провеждане на държавната политика в съответната област, допълни Христов. Той уточни, че тъй като в Министерския съвет няма звено, което да разработва национални стратегии, политики, проектозакони и подзаконови актове в сферата на гражданската сигурност, Националната стратегия, която е дългосрочен политически ръководен документ, се разработва от Съвета за намаляване на риска от бедствия, който предлага да бъде приета от Министерски съвет. Същият съвет разработва и Национална програма, която е средносрочен оперативен документ, чието изпълнение се обезпечава от съответните областни програми, в които са формулирани оперативните цели и дейностите по тяхното изпълнение, разясни Христов. Неговата позиция е, че това е парадоксално, особено като се има предвид, че политическият орган на изпълнителната власт, какъвто е областният управител, е длъжен да внесе програмата в консултативния орган, който да я приеме.
За изпълнение на областните програми се разработват общински програми, които по предложение на кмета се приемат от Общинския съвет, допълни експертът. И уточни, че на практика след закриване на Министерството на извънредните ситуации и структурите на гражданска защита, нормативната уредба е „освободила“ правителството от много отговорности, като ги вменява на местните власти. Натоварването на общините с все повече отговорности по намаляване на риска от бедствия, без да се отчитат ограничените възможности на техните бюджети и увеличената натовареност на служителите, обяснява защо те не разполагат с актуални разчети за спешна евакуация и обучени хора, които да ръководят такива операции, бе позицията на Христов. Той подчерта, че няма информация с какъв резерв от индивидуални средства за защита разполагат отделните общини, в какво състоявие са скривалищата и каква част от населението може да бъде укрито в тях, изпълнен ли е стандартът, възприет в страните-членки на ЕС, за осигуряване на резерв от палатки, походни легла, шалтета, полеви кухни, съдове и др.
Ако приемем, че това са „технически“ проблеми, сложният въпрос е как да бъде възприет съвременният технологичен тип на организация на дейността в сферата на гражданската защита, основан на системата „природа-общество“, каза още експертът. Според него от първостепенно значение е способността за прогнозиране и ранното предупреждение за възможни природни и антропогенни катастрофи. Днес равнището на тази способност се приема за универсален критерий за оценка на степента на развитие на всяко общество, посочи Христов и припомни, че страната ни разполага с неоползотворен потенциал – достъп до спътникова информация, развита мрежа от географски информационни системи, софтуерен капацитет, способен да интегрира информационните потоци и да ги обвърже с модели на възможните рискове и заплахи, на начините на реагиране и неутрализиране на евентуалните последици. За да се случат обаче необходимите промени, е нужна радикална промяна на нормативната база, без каквато е невъзможно държавната бюрокрация да възприеме новия проектно-технологичен тип организационно поведение, подчерта Христов и уточни, че при него не се отпускат средства за издръжка на служби и организации, а парите се насочват към проекти за решаване на конкретен проблем. Проектната организация предполага екип, а екипният принцип е предпоставка за сформиране на клъстер от професионални компетенции, което означава всяка задача да бъде решавана от подходящите специалисти, на точното място и в точното време, допълни експертът.
За обучението, което предлага Варненският свободен университет, Христов посочи, че висшето училище подготвя не само български кадри в областта на пожарната безопасност и гражданската защита. Като добър пример той посочи партньорството с университета в Сакария, което наскоро е отразено и в турската преса. Публикациите всъщност отразяват само един момент от четвъртвековното сътрудничество между Турските пожарни бригади и нашия университет, каза ректорът. Той припомни, че ВСУ е първият български университет, който още в средата на 90-те години, разкри специалности за подготовка на кадри с висше образование за нуждите на националната сигурност, охраната на обществения ред, противодействието на престъпността, пожарната безопасност и гражданската защита. След опустошителното земетресение в Коджаели на 17 август 1999 г. Асоциацията на турските пожарни бригади избра българския модел за подготовка на собствени кадри с висше образование, като след неуспешен опит тяхното обучение да се договори с Академия на МВР, те се обърнаха към нас, допълни Христов. Така първите турски инженери по пожарна и аварийна безопасност са възпитаници на Варненския свободен университет. След това, през годините, партньорите реализират съвместни научни форуми, практики и стажове на студенти, обучения на турски ръководен и изпълнителски състав. В резултат магистърската програма „Интелигентни системи за сигурност“, за която информира турската преса, е подготвена по обща идея, на базата на проблемите, с които те се сблъскват по преодоляване на последиците от разрушителното земетресение в югоизточна Турция, в началото на 2023 г., обясни Христов. И допълни, че фокусът на учебния план е поставен върху възможностите, които предоставят дигитализацията и изкуственият интелект за увеличаване на способностите за защита на населението и територията от природни и антропогенни бедствия и аварии.