Богословският факултет на СУ обучава учители по религия и те са добронамерени, и подготвени, каза за БТА деканът доц. Ивайло Найденов

Богословският факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" има ангажимента да подготвя учители и колегите, които излизат от нашия факултет имат желание да са учители по религия и са добронамерени, и подготвени. Това каза в интервю за БТА доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ, попитан за идеята за въвеждането на предмета "Добродетели и религии" като задължителен в българското училище и за дискусията, която през миналата седмица организира по темата Министерството на образованието и науката (МОН).
Изучаването на добродетели и религии в българските училища беше обсъдено на дискусия, организирана от МОН, която продължи повече от пет часа на 24 април в Националния дворец на културата.
Религиите ще се изучават в културологичен и исторически аспект, и ще предложим различна от сегашната - неконфесионална програма. Тя ще съчетава елементи на познания на религията с философско и етично възпитание. Това няма да е задължителен час по вероучение, а ще е задължителен час по възпитание в добро, каза тогава пред журналисти на дискусията министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
На въпрос кога трябва да влезе предметът в сила, министърът тогава отговори, че ако говорим за първи клас, това зависи от много фактори и от това кога Народното събрание ще приеме промените, както и дали ще има стабилност в управлението. "По-реалистично е народните представители да приемат законопроекта, който ще предложим през следващия месец, да го приемат през есента. Това означава, че най-вероятно ще влезе през учебната 2026/2027 година за първи клас и началните учители могат да се обучат за половин година. Трябва да се въвежда поетапно и част от разговора ще бъде дали да обхване всички класове. Ние смятаме, че трябва да започне от първи клас. Ще публикуваме концепция до 7-8 май и ще я представим. Предметът ще е без оценка", каза на дискусията министър Вълчев. 
На форума на 24 април бяха обсъдени различните гледни точки по темата. На него присъстваха също българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, ректори, университетски преподаватели, учители, родители и други. Сред поканените бяха и представители на гражданския сектор - неправителствени организации. 
Имаме време да подготвим учителите по предмета
"Спекулира се с темата, че в момента трябва да извадим хиляди учители по религия, но това не е така, защото идеята е обучението по предмета да започне в първи клас, което означава, че след 12 години ще имаме запълване на местата във всички училища", каза доц. Ивайло Найденов.
"Имаме 12 години време, за да подготвим съответните учители, защото дори да сме подготвили специалисти преди 20 или преди 30 години, поради биологичния им часовник, някои от тях може би не биха се захванали с това. Сега имаме време да подготвим учители, има програми и възможности, и квалификации за работа с начални учители", обясни деканът на Богословския факултет на Софийския университет.
"Имаме няколко програми в Богословския факултет на СУ, имаме магистърска програма, имаме и следдипломна квалификация, с МОН имаме добро сътрудничество и два пъти през годината организираме курсове по т.нар. програма за квалификация, по която при нас идват учители. Те са с педагогическа правоспособност и в рамките на 300 часа, на една година, придобиват и възможността да бъдат и учители по религия. В последните две години имаме около 200 човека, които са преминали през това обучение и това зависи също от добрата роля на училищните директори и на Регионалните управления на образованието. При нас преподаваме и неконфесионално - имаме възможност да администрираме и такъв тип обучение", каза доц. Ивайло Найденов.
Имаме над 2000 човека, завършили "Богословие" през последните 20 години, каза деканът 
Имаме над 2000 човека, които са завършили "Богословие" през последните 20 години и голяма част от тях вероятно са учители, каза деканът на Богословския факултет на Софийския университет. 
"В България има два философски факултета - в София и във Велико Търново, а в Шумен и в Пловдив - са катедри. Но всички тези четири институции работят по т.нар. шифър на науката 2.4 "Религия и теология", обясни проф. Ивайло Найденов.
"Като декан на Богословския факултет на Софийския университет, съм за въвеждането на задължителна дисциплина по религия, защото възможността дисциплината да е избираема или факултативна дава възможност по места - на директори, на представители на Регионалните управления на образованието, понякога да изпитват затруднения с предлагането й", обясни деканът.
"Нека оставим Министерството на образованието и науката да си свърши работата, свързана с предмета "Добродетели и религии". През годините бяха въведени десетки нови предмети и никой никога не повдигна въпрос, а сега всички започнаха да разбират от религия. Нещата са чувствителни и не бива да се правят бели и черни, а да са такива каквито ги направим", коментира доц. Найденов. 
Образованието в България е светско и ще остане такова
По повод на опасения за образованието ни дали ще остане светско, деканът на Богословския факултет отговори, че естествено образованието в България е светско и ще остане такова. 
"Когато по история се учи за Паисий Хилендарски и за св. Софроний Врачански, да не би да се преподава вероучение в този момент - това не е така. През годините съм учил "Морал и право" и всякакви други предмети, и тогава никой не повдигна такъв въпрос. Ако някой усеща вероучението, религията или както ще се казва новият предмет, като заплаха за своите възгледи, това е негов проблем. За нас това е една възможност, която трябва да дадем на децата, а дали ще се случи или няма да се случи, ще покаже времето. Промяната, която трябва да се направи в Закона за предучилищното и училищното образование, предвижда предметът да се въведе в групата на задължителните учебни предмети. Предметът "Религия" сега е в групата на избираемите предмети, като се предвижда да се промени статутът му и как точно ще бъде наречен", обясни доц. Ивайло Найденов.
Религията се изучава в много европейски страни
Видимо е, че навсякъде в Европа има предмет, свързан с религията, а разликите са в неговия статут и в начина, по който той се възприема като конфесионално обвързан, представляващ някаква конкретна конфесия - вероизповедание, или такъв предмет, който е в духа на етиката и на историята, каза доц. Ивайло Найденов.
"Знания, свързани с религията, са ни необходими в момент, в който голям процент от войните се водят на религиозна основа, където конфликтите се пораждат отново на такава основа. Когато говорим в света за мултикултурно общество, в което има смесени бракове между членове на различни религиозни общности, най-важното е да се познаваме и да познаваме спецификата на религията", заяви деканът на Богословския факултет на Софийския университет.