Нашите човешки души и сърца могат да бъдат плътни и непроницаеми като асфалт или бетон, могат да бъдат като скалиста почва, с много малко хубост в нея и почти никаква влага, могат да бъдат като богата почва, но пълна със семена на плевели, а в края на краищата, могат да бъдат и добре обработена почва, почистена от камъни и плевели, в която словото Божие и семето, което посява сеячът Господ Иисус Христос, да покълне, да израсте и да пренася вътре в нас своя плот, каза в проповедта си след неделната служба в храм „Свети Димитър“ в Благоевград Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим. Той посочи, че колкото повече изучаваме и познаваме православната си вяра, колкото повече тя става същина на нашия живот, то тогава непрекъснато се ще облагородява почвата на нашето сърце, а с това и словото Божие не само веднъж, а през целия ни живот ще дава своя плод. Събрали духовни плодове, да ги пренесем на нашия Господ Иисус Христос, а Той пък да ни даде своята благодат, каза митрополит Серафим.
Неврокопският митрополит призова да пазим истините на нашата православна вяра. Той посочи, че в днешната неделя се празнува паметта на светите отци от Седмия вселенски събор, организиран в отговор на иконоборството. Думите на владиката бяха насочени към историята на събитията, свързани с въвеждане на иконоборството от император Лъв III и следващите няколко приемници на императорския престол в Константинопол.
Иконоборството се прекратява в края на осмото столетие чрез свикването на Седмия вселенски събор, припомни митрополит Серафим. С това се прекратява гонението на светите икони и се възстановява почитанието им. Възвръщат се по местата онези икони, които са спасени, като са укривани от благочестиви християни. Митрополит Серафим припомни и почитта към светите икони, засвидетелствана от висши духовници, игумени и игумении по време на иконоборството.
Светите отци, участвали в Седмия вселенски събор, записват определенията от събора за почитането на иконите, което в краткост гласи, че ние не се кланяме на материята, на дървото, горите или онзи материал, от който е изработено светото изображение, но се покланяме на този, който е изобразен върху дъската, камъка или върху стените, каза още Неврокопският митрополит.
Владиката посочи, че Църквата е събрала много опит, изяснила изцяло Христовото учение, преподадено чрез светите апостоли на цялото човечество, записала го е в ясни формулировки, в правила. Всичко това и ние сме длъжни като православни християни да изучаваме, да пазим ревностно, допълни митрополитът.