В словото си свещеникът говори пред миряните за чудото с изцелението на слепородения, описано в Евангелието според св. Йоан Богослов, като акцентира върху духовния смисъл на Христовото дело и посланието му към съвременния човек.
Отец Велико отбеляза, че слепороденият не просто е бил човек с нарушено зрение, а според тълкуванията на светите отци изобщо не е имал очи. Именно затова чудото предизвикало смут и удивление дори сред най-близките му хора.
„С това велико чудо Христос показва своята божествена природа и потвърждава с дело думите Си, че е истинският Месия и Син Божи“, каза свещеникът.
Той обърна специално внимание на начина, по който Иисус Христос извършва изцелението — чрез кал от пръст и слюнка. По думите му този жест символично връща към сътворението на човека от пръст и показва, че Христос е същият Бог, Който е създал света и човека.
„Господ допълва липсващия орган на човека и така ни връща към началото на битието“, посочи отец Велико, допълвайки, че чудото е и напомняне за духовната слепота, в която често изпада човекът, когато се отдалечи от Божията истина.
В проповедта си той засегна и въпроса за страданието и греха. Отец Велико припомни как апостолите питат Христос дали слепотата на човека е вследствие на негови грехове или на греховете на родителите му, а Спасителят отговаря, че това е станало, „за да се явят Божиите дела“.
„По-добре да си спомним Божията милост, която ни спасява и изцелява, отколкото да съдим. Невинаги страданието е наказание. Понякога то е път за духовно пробуждане и връщане към Бога“, каза още свещеникът. Отец Велико посочи още, че духовната слепота може да бъде по-страшна от физическата.