Да пръснеш стената: Как „Мостъ“ превърна „Люлин“ в люлка на новото графити изкуство

Над 30 графити артисти минават през стените в подлеза на метростанция „Западен парк“ в столичния квартал „Люлин“. Във въздуха се носи аромат на прясна боя, чаткат флакони и творческият дух лети на свобода, докато едни от най-добрите български графити артисти пръскат спрей и вдъхновение на над 600 кв. м площ. Това е четвъртото издание на фестивала „Мостъ“, темата е „Природа и технологии“, а целта на организаторите е за три дни – от петък до днес, да превърнат подлеза в жив диалог между две сили – природата и града. По думите им това е сблъсъкът, в който всички живеем всеки ден – зеленото срещу сивото, машината срещу човека, органичното срещу дигиталното…
На живо, от една страна, творят графити артистите, за които е известно, че обичайно предпочитат да привличат общественото внимание чрез произведенията си и по-скоро избягват физически срещи с публика. Пешеходците спират, снимат, присъединяват се към работилниците, атмосферата става все по-пъстра и въпреки че последният ден от фестивала е дъждовен, всички рисуват през цялото време – не само върху стените, покачени на стълби, скелета или без тях. Организаторите са предвидили и допълнителни занимания, като рисуване върху тениски, състезания за най-хубава рисунка, музика. 
Събитието не е за изпускане, защото шансът именитите автори срещу стената да бъдат забелязани заедно по време на екшън е един път. Част от списъка с графити артистите включва stenduc, yeto_140, yucca.pintor , jahone.art , rustwo_е , kostur.osm, thefelon, kotk_nls , glowgraff , x_r_o_m_e, arsek_erase, чийто стенопис в друга част на „Люлин“ със сигурност е най-приятният повод човек да си плати данъците в отсрещната сграда…
Нарисувай ми очи
Артистичният псевдоним на Sten Duc, който рисува мълниеносния поглед на поразяващо магнетично създание, идва от френското sténographie – стенография, плюс абревиатурата от името на екипа, или както го наричат в общността - крюто Dreams Under Creation. Организаторите казват, че 3D ефектите в картините на stenduc „изскачат от стената и направо можеш да се блъснеш в тях“. Освен с въздействащите си произведения по стените, той е известен илюстратор, дизайнер, разработва видеоигри... Докато участва в „Мостъ“, той прави пауза, за да свали маската, с която работи и слушалките, поема относително свеж градски въздух и казва за БТА във връзка с влиянието на графити културата върху градската среда, че 
най-важното е да се добави цвят, защото цялата ни околна среда, особено в кварталите, може да бъде възприета като малко потискаща. 
Не е задължително темата да бъде изключително обвързваща, социална, или каквато и да била, продължава Sten Duc, стига да има малко цвят, малко идея, нещо, което да накара хората да спрат, да погледнат и да продължат напред.
Срещу стената
С други думи, допълва wenzino.54 – в София е много сиво и когато видя някоя рисунка, ми се стопля душата. 
Tой идва от Скопие, Северна Македония и вече 10 години е част от графити сцената в България. Познат е и с абревиатурата СПК - от Spray Paint Crew, но допълва, че от старото крю в Скопие вече единствено той рисува. Когато сравнява творческия процес в двете столици, Wenzi казва, че не може да си позволи да излезе посред бял ден и да нарисува нещо по блоковете в софийския си квартал „Хаджи Димитър“. А Скопие е моят роден град, уточнява той – по-опасен, по-малък е и има повече натрупана негативна енергия в момента, но всичките от квартала ме познават, че цял живот рисувам и даже се кефят, че ще оцветя стените… Тук-таме може да се намери някой възрастен, който иска да му е всичко бяло.
Цветовно първенство
Живея в една малка част от времето, в която мога да дам нещо от себе си за другите, казва графити артистът от Северна Македония. След като вече е завършил стенописа си, той допълва, че се надява наоколо да минат много деца и да си кажат – много яко, искам и аз да правя това – и, ако имат някоя лоша мисъл, просто да ги отмине, а от друга страна, хората, които минават всеки ден и, да кажем, работят някаква приятна или неприятна работа, зависи, искам да им оправя деня, като видят рисунката с цветовете и да си кажат – ще го мина и този ден, казва Wenzi.
От гледната точка на Sten Duc положителната промяна идва с добавяне на съвсем малко – илюстрация, картина, цвят, някакъв творчески импулс, уточнява той – и средата се променя, става съвсем различно. Неговите наблюдения показват, че, макар намесата в околната среда по думите му да е много малкa – реално, една стена, един подлез, една фасада, тя преобразява и хората започват да се чувстват по-добре. 
Много интересно ще стане, продължава нататък Sten Duc и казва, че няма търпение да види завършени всички творби от „Мостъ“4, защото представят супер различни стилове – живопис, композиция на геометрични цветни форми, имаме илюстративни, комиксови, предполагам, че ще дойдат и по-графичните форми, граничещи повече с графичния дизайн. Тук, в коридора, имаме класически графити изпълнители, показва той и напомня да обърнем специално внимание и на стената, изрисувана изцяло от дамите.
Тhe writing is on the wall
След края на фестивала в 18:00 ч. днес, подлезът на метростанция „Западен парк“ ще остане като галерия с най-новото графити изкуство в страната, но картината е ясна – ще бъде така за известно време, докато срещу стената не застане друг. Никога не знаем, допълва Sten Duc, но изглежда спокоен за бъдещето на творбите и допълва, че, когато вкараме цвят и когато целят подлез стане цветен, интересен, дори и някой да дойде и да направи нещо, да напише ЛС, ЦСКА, политически лозунг или каквото и да било, то ще потъне в картината и, все пак, когато влезеш, ще видиш цветовете, ще видиш всичко по различен начин, а не просто бели стени, които предизвикват. Според Sten Duc дори и някой да драска върху графитите, „пак е чудесно“, защото оригиналното изображение все още ще бъде там и „хората ще видят, че това изкуство не е като другото, с което ни свързват и с целия вандализъм, който няма нищо общо с нашите неща“. 
Хубаво, мирно… – с тези думи Sten Duc отговаря на въпрос какво бъдеще би искал да види, ако си представи, че премине по мост напред във времето. Със сигурност, такова, в което хората малко повече да мислят и чувстват, не просто да живеем, а да изживяваме нещата и да продължаваме напред.
„Мостъ“ е организиран от колектив 0511 с подкрепата на Столичната община, район „Люлин“ и „Метрополитен“ ЕАД. Вярваме, че изкуството е най-силният контрапункт на вандализма, а талантът не е привилегия само на центъра“, каза във връзка с фестивала кметът на София Васил Терзиев. Според него столичани пазят облагородените пространства.