Дебатът за еврото ще продължи през цялата 2026 година, според проф. Тодор Галунов

Дебатът за еврото ще продължи през цялата 2026 година и може би ще бъде разединителна линия в предстоящите избори, коментира проф. Тодор Галунов, който е историк, политолог и преподавател във Великотърновския университет.
Той направи своя коментар пред БТА по повод представянето на новия брой на списание ЛИК "Българските пари". По думите му в предстоящите предизборни диспути ще се говори много за националния суверинитет, за стратегическите последствия от приемането на еврото, за ползите, които предстоят, но при всички положения дебатът ще бъде много остър през цялата година, и често ще прекрачва прага на добрия тон и вероятно ще се партизира във формат 50 на 50, което означава, че темата няма да бъде обединителна за обществото.  
Професор Галунов преподава на млади хора в университета и погледът му е, че те приемат много по-лесно тази промяна на българските пари. Тези млади хора не са израснали с лева, с него са израснали предишните поколения - още от Княжество България, поясни той. Младите хора растат със социалните мрежи и с идеите за пътуване по света, затова за тях разделянето с лева няма да е синоним на тезата за откъсване на частица от националния суверинитет. Това е поколението, което се движи свободно в Европа, за тези млади хора по-скоро европейските дела са национални дела, затова при тях този тясно ориентиран национален патриотизъм не е валиден.  
За разлика от тях за хората в активна и по-зряла възраст раздялата с лева е по-болезнена, защото националната валута е била част от тяхното политическо, икономическо, културно минало. Неговите наблюдения сочат, че през последните години поколенията са се сменили няколко пъти по отношението на мисленето. В началните години на демократичния преход младите хора искаха радикална промяна и рязко скъсване с комунизма, но тогавашните млади днес са на възраст над 50 г.. След това се появи едно друго поколение, което израсна с портретите на новите политици, а сега идва новата вълна, която не иска нито далечното минало от времето на социализма, нито близкото минало, и може би не приема целия политически елит. Част от тези млади хора усещат, че властта в България не е била напълно коректна към тях, затова сме свидетели на един чисто интуитивен подход, че нещо в държавата трябва да се промени, при това бързо, за да останат тези нови поколения в България и да се развиват наистина, смята анализаторът. „Животът не прощава на този, който закъснява“, каза Галунов.
Българите сме свързани с еврото от 28 години, така че и през следващия период няма да се случи нищо драстично - нито по отношение на обедняването, нито по отношение на забогатяването, каза Галунов. По-големият въпрос е националната липса на самочувствие, защото твърденията в публичното пространство са, че 36 години догонваме западноевропейските параметри. Тези фактори ще бъдат в основата на ожесточението в българския политически живот през следващата година, така че темата за еврото няма как да не бъде експонирана, при това в няколко посоки, посочи той. На първи план – в битово отношение, след това във времеви дискурс, че сега не му е било времето, че сме закъснели или избързали. Другата голяма тема отново ще е свързана с промяната, но каква и накъде.
Според проф. Галунов разговорите няма да излязат с позиции за излизане от Европейския съюз, а по-скоро защо българските политици нямат самочувствието да бъдат фактори в самия Европейски съюз, да разговарят равноправно с ръководителите на другите големи страни членки. Не снишаването на българските политици, а отстояване на националния интерес от тяхна страна очакват хората. В самата Западна Европа дебатът за макроевропейскита рамка и националните интереси на отделните страни членки продължава, и дано влизането ни в еврозоната даде самочувствие на нашите представители да отстояват това, което е важно за нас, допълни той.
Предстои ни изборна година, с вероятни три избора, с много дебати, свързани с еврото – за и против, какво направихме, а сега какво ще стане. Това ще бъдат темите на 2026 година в политически план, каза проф. Тодор Галунов.