Денят на Съединението отбелязват в Перник

За поредна година Перник ще отбележи тържествено 6 септември - Ден на Съединението, съобщиха организаторите.  
В чест на празника, отбелязващ се за 139-и път в страната, в миньорския град е предвиден празничен концерт на Духовия оркестър при Общинския комплекс "Дворец на културата" с ръководител Трифон Трифонов. Програмата включва разнообразни музикални творби, които ще създадат приповдигнато празнично настроение.  
Събитието е с начало 11:00 ч. и ще се проведе пред новоремонтираната сграда на Двореца в присъствието на официални лица и граждани.  
В съседни общини от региона празникът също е планувано да се отбележи с тематични прояви.  
Денят на Съединението се отбелязва се с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г., сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. 
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта. 
На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г.,, княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.  
След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).