Дора Габе е неотместима във времето, казват поетесите Силвия Чолева и Мирела Иванова

Силвия Чолева и Мирела Иванова са гости на Добрич по повод честванията на 135 години от рождението на Дора Габе. Те участват в тридневен поетически пленер, чийто финал е тази вечер. В Дом-паметник „Йордан Йовков“ те ще представят стихове по това, което ги е вдъхновило през тези дни от обиколките по местата, свързани с Дора Габе.
В интервю за БТА те споделиха своите впечатления за местата, посветени на Дора Габе в Добруджа и за творчеството на поетесата. 
Представата ми за Добруджа, тъй като идвам за първи път насам, моето усещане е точно по разказа на Дора Габе, как едно дете е върху пожънатите снопове в каруцата и отгоре са звездите. Това е усещането ми за някаква широта. Тука имаме безкрайно пространство, казва Силвия Чолева.
Според Мирела Иванова безкраят на Добруджа, който са гледали по пътя, тази широта и всеобемност на пейзажа са надарили Дора Габе с нейния много дълъг житейски и творчески път. Сякаш са й подарили безкрайния път през поезията. 
„Посетихме много от нейните места. Навсякъде се усеща този дух на поезията, този трепет и това е много важно, макар и в една книга, в един предмет, в библиотеката, в нейния кабинет или в експозицията той се открива“, каза още Иванова.
Силвия Чолева сподели, че преди да дойде е прочела наново „Почакай, Слънце“. "Страшно съвременно звучи тая страст към необятното, към Космоса. Но то и до днес не звучи като нещо предпоставено, то и до днес звучи толкова естествено и толкова в нейния дух, че аз си мисля, че тя ще остане най-добрата детска поетеса. Тя е невероятна и като поет за възрастни. Тя е толкова модерна, толкова естествена. Тя не се старае да влезе в някакъв калъп. Не се старае да пише само в една тема или по един и същи начин. При Дора Габе го няма това нещо. Тя е абсолютно самостойна, свободна и за мен е изключителен този дух, този млад дух. Тя неслучайно е толкова добра в детската литература. Стиховете не са инфантилни, те са със закачка, те са с намигване, те са с мисли. Детето продължава да мисли. А това, че и възрастните го харесваме, защото има послание вътре, има нещо, което остава, има провокация и това е, защото тя е запазила този детски поглед, възторга от света, жажда за живот. Това е такава жизненост и тая жизненост се е родила тука, не се е родила другаде“, казва още Чолева.
Мирела Иванова допълни, че Дора Габе е неотместима във времето. Тя си стои във времето, във своя изпълнен с безкрайно детско чисто и едновременно с това мъдро любопитство, свят. Тя е като един свръх любопитен изследовател на света, вълнуват я тайнствата, новите открития. Всъщност това е посланието на „Почакай, Слънце“. Тя не е готова да се раздели със своето откривателство. Смятам, че тъкмо това я прави много автентична, много встрани от модите, от всякакви трендове, които шетат на сам и натам. Това определя нейното запазено място. Стои там като една истинска дъщеря на Добруджа, на жаркото слънце и на безкрая. Сигурно детството, което е преживяла тук, е поставило върху нея този отпечатък и е дало тази огромна сила и любопитство да не се насити на света и на живота, допълва поетесата.
Имаше едно стихотворение, в което казва: „дори да умра, аз съм любопитна да видя какво е след това, какво става там на небето, в космоса.“ Това жизнелюбие се простира отвъд смисъл.  То не е просто „аз искам да живея тук и сега, и да взема всичко с пълни шепи“. А е по-скоро „искам да опозная света, да позная себе си в света.“ Това са големите въпроси на голямата поезия, всъщност, казва Силвия Чолева и допълва, че в поезията на Дора Габе няма притворство. „Няма такива бомбастични фрази, толкова всичко е естествено. Автентична е това личи и затова тя звучи съвременно. Тези автори, тези поети като нея да преминават през времето. Може за кратко тя да спре да бъде четена, да заглъхне. При нея имаше тази доминация на детската поезия, която сякаш похлупи нейното творчество, но ето при всяко следващо четене виждаш творец, който е от класа.“ 
Мирела Иванова e aвтор на девет книги с поезия, най-известните сред които са „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“, „Еклектики“, „Любовите ни“, „Седем. Стихотворения с биографии“. Стихотворенията ѝ са превеждани на множество езици, носител е на национални и европейски награди за поезия. Номинирана е за Голямата награда „Европейски поет на свободата“, която ще бъде връчена през 2024 в град Гданск, Полша. Работи повече от петнайсет години в къща музей „Иван Вазов“, а от 2016 е драматург в НТ „Иван Вазов“.
Силвия Чолева е писател, издател и журналист. Има поставена една пиеса „Ела, легни върху мен“ и три радиопиеси, излъчени в БНР: „Името, твоето име“ и радиовариант на „Ела, легни...“, „Авариен изход“. Поезията й е превеждана на различни езици. Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов”, на наградата „Хр. Г. Данов” за представяне на българската литература; на почетен знак "Златен век" печат на Симеон Велики на Министерство на културата и др. Работи в Българско национално радио, програма „Христо Ботев”, където води предаване за култура. През 2012 г. основава заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски Издателство за поезия ДА.
В пленера участват общо шестима поети.  Освен Силвия Чолева и Мирела Иванова, това са Петър Чухов и Иван Христов, a представители на Добрич са Петранка Божкова и Сашо Серафимов.