Драматургията не е въпрос на вдъхновение, а на упорита работа, смята режисьорът Константин Божанов

Драматургията не е въпрос на вдъхновение, а на упорита работа, каза режисьорът Константин Божанов. Той гостува на фестивала „София филм фест“ във Варна, където бе показан последният му филм „Безсрамните“, и сподели на специална среща с публиката подробности за работата си като сценарист. Водещ на разговора бе продуцентът Николай Мутафчиев. 
По думите на Божанов създаването на „Безсрамните“ е било първият му сериозен драматургичен опит. Установил, че сценарната работа означава 6-7 часа дневно писане и още толкова четене. Не вярва в инспирации, а в упорития труд. По думите му реалността влияе зле на драматургията, защото подвежда. „Онова, което в реалността провокира мисли и емоции, не функционира задължително по същия начин в драматургична структура. Трябва да знаеш за какво е историята, какво искаш да кажеш за човешкото състояние“, посочи творецът. 
Другият много важен въпрос пред кинематографиста е какъв е жанрът на бъдещия филм, защото една и съща история може да се разкаже различно. „Сценарият е като архитектурна рисунка, но не е самата сграда и може да се интерпретира. Той не е литература или пиеса, която да четеш извън сцената, но е най-важният елемент. Можеш да съсипеш най-гениалния сценарий, но да поправиш по време на снимки неработещ такъв е почти невъзможно“, смята Божанов. 
Според него най-простият и ясен път при разказването на една история е най-верният. Като творец той не се фокусира върху лични неща, а е любопитен към случващото се около нас и това води до необходимост да репликира на света, но твърди, че не прави политически филми, а е разказвач на истории.
Филмът „Безсрамните“ има дълга и сложна съдба. Началната идея тръгва от желанието му да екранизира документално част от книгата „Девет живота“ на Уилям Далримпъл, която съдържа девет разказа от съвременна Индия. След като изследвал няколко месеца на място, преди около десет години взел правата за адаптация с идея за документален мини сериал, в който да съпостави четири от историите. Едната от тях е на жена, която е част от религиозна секта на богиня Ренука. Практика, която датира от векове, е момичета да се посвещават на богинята и да стават нейни слугини, обречени на живот на проституция, разказа той и добави, че в продължение на векове проституцията в Северна Индия се извършва от тези храмове. Това е променено от англичаните, но реално съществува до края на 80-те години на ХХ век, когато е окончателно забранено. Именно тази история става и основата на игралния филм, който в крайна сметка Божанов създава, отказвайки се от документалния проект. Той сподели, че е бил много впечатлен най-вече от това, че жените, с които е разговарял при своите проучвания, не гледат на себе си като жертви, както бихме направили ние българите. 
Според него филмът „Безсрамните“ е за любовта като окови и за нейните последствия. Главната героиня бяга от публичен дом и намира убежище в общност на сексработнички. Там се сблъсква с момиче, обречено от религиозната традиция на същата съдба. Между двете възниква силна връзка, която ги подтиква да търсят път към свободата в свят, където изборът изглежда невъзможен. Операторската работа е на Габриел Лобос, оригиналната музика - на българския композитор Петър Дундаков.
Лентата участва в престижната секция „Особен поглед“ на фестивала в Кан през 2024 г., където актрисата Анасуя Сенгупта получи наградата за най-добра женска роля. Тя е мащабна международна копродукция между Швейцария, България, Франция, Тайван и Индия. 
Константин Божанов е роден през 1968 г. Завършил е магистърска степен като сценарист и визуален артист в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Дебютният му пълнометражен филм „Аве“ (2011) бе представен в Седмицата на критиката в Кан и получи над 20 международни награди. Следващият му проект „И после светлина“ (2017) имаше премиера в рамките на официалния конкурс на филмовия фестивал в Ротердам.