Драматургията в българското кино е катастрофална и трябва да се наблегне много на занаята на разказване на истории. Това каза режисьорът Константин Божанов, който представи филма си „Безсрамните“ в конкурсната програма на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. Продукцията е на Швейцария, Франция, България, Тайван и Индия. Оператор е Габриел Лобос, музиката е на Петър Дундаков. В ролите са Анaсуя Сенгупта, Омара, Аурошикха Дей, Рохит Кокате, Киран Бхигавад, Танмей Тханания и Мита Васишт.
Божанов подчерта, че за него сценарият е най-важният елемент и провалът на повечето филми тръгва от това, че те работят на страница. „В България драматургията е катастрофална и трябва да се наблегне много на занаята на разказване на истории, защото ние се реем във въздуха. Има занаят на разказване на истории. Важен е начинът, по който кинотворецът ангажира емоционално и интелектуално зрителя. У нас изключително малко се мисли за зрителя, а изкуството е форма на комуникация с публиката. Ако не ни интересува зрителя, което съм чувал от мнозина колеги, защо го правим? Тогава то става една интелектуална мастурбация. Когато този процес се разкъса, резултатите са налице. Ако правим филмите само за няколко човека около нас, това е изключително жалко“, изрази мнение Божанов.
Друг голям проблем на нашето кино според него е, че няма отношение към звука като огромна част от изживяването и на това е крайно време да се обърне внимание. Той смята още, че трябва да се излезе от провинциалното отношение и да се видим добре какви сме. Не е необходимо да гоним някакви супер постижения. Ние правим това, което можем, и се опитваме по възможно най-добрия начин да разказваме истории, които емоционално да докосват, да ни накарат да се замислим за човешката кондиция, посочи още режисьорът.
Той сподели, че не е очаквал „Безсрамните“ да получи награда за най-добра актриса за Анaсуя Сенгупта в секция „Особен поглед“ на фестивала в Кан през 2024 г. Това е първият път в историята, когато индийски актьор получава приз в Кан и затова в Индия е имало огромен интерес към филма и опашки пред киносалоните. И за двете актриси в главните роли това е дебют, но те са демонстрирали на снимките дисциплина на много високо ниво и отдаденост.
По думите на композитора Петър Дундаков, който също присъства на прожекцията на „Златна роза“, във филма „Безсрамните“ има дух, Константин Божанов е вдъхновен режисьор и умее да сподели това с останалите от екипа. Той обясни, че е писал музиката по време на монтажа, а не след като всичко е сглобено, както обичайно става. През музиката се създава смисъл, иначе пишеш само ноти, смята той.
Божанов сподели, че има културен интерес към Индия от 20 години. Въпреки огромните различия със западния свят, в това, което е видял там, намира много общо в търсенето на смисъла в живота. Тръгва да прави документален филм през 2014 г. и преживява четири месеца в страната, изминавайки десет хиляди километра. Основата на „Безсрамните“ е базирана на традиция, която съществува от VI век. Започва да снима документален филм за религиозна проститутка, но в процеса решава да обърне проекта в игрален, защото най-интересната линия била във връзката между двете жени, които стават главни героини. В нея той вижда една топлота на фона на много грубата реалност. Това са жени, които водят живота си с такова достойнство, без да се оплакват, за разлика от повечето хора около нас, отбеляза той. Добави, че е решил да покаже как един герой отвън влиза в затворена система и се разбунтува срещу нея. Героите и конструкцията са изцяло фикция, в игралния филм има само елементи от реалната биография на хората, за които е смятал да снима документално кино.
„Безсрамните“ е показван на кинофестивалите в Сараево, Пусан, Мумбай, Палм Спрингс.